Бункерът на Тито
Свръхсекретният комплекс близо до Сараево е коствал 4,5 млн. $ и е умислен като команден щаб на Тито при положение на нуклеарна война. Изграждането му е лишило цели 26 години, само че оборудването в никакъв случай не е било употребявано.
Противоатомното укритие близо до Сараево не е нормално леговище, а великански под земята свят, издигнат за тогавашния югославски началник Йосип Брос Тито. Той обаче не съумява да стъпи нито един път в него, тъй като по-малко от година откакто бункерът е приключен, Тито умира през 1980-та, а Югославия се разпада и без атомна война.
“Военно оборудване Д-О ”, каквото е било кодовото име на най-сложното и най-голямо противоатомно укритие в някогашна Югославия, в този момент за първи път отваря порти за необятната общност с галерия на модерно изкуство, отдадена на Студената война. При визитите с екскурзовод човек научава и много забавни детайлности за историята на бункера. Полковник о.з. Шериф Грабовица развежда посетителите из подземния свят и споделя по какъв начин той и неколцина други военнослужещи, ползващи се с цялостно доверие, били натоварени да пазят това място от 1979 година до 1992 година, когато стартира войната в Босна. В продължение на цели 13 години той е пазел тайната даже от брачната половинка си. В нея са били отдадени общо шестима офицери и деветима цивилни, дали обет да пазят държавна загадка, споделя 63-годишният през днешния ден пенсионер.
Спасен от разрушение
Това, че бункерът и през днешния ден към момента го има, е обвързвано с не по-малко любопитна история: След разпадането на Югославия доминираната от сърби югославска федерална войска приготвя изттеглянето си от Босна и белградският Генерален щаб взема решение да взриви оборудването, с цел да не попадне то в ръцете на босненските мюсюлмани. Шериф Грабовица е претрупан с подготовката по взривяването на бункера. И защото самият той е мохамеданин, а също така и движимост в занаята си боен пиротехник, извършва заповедта по своему. “Наредиха ми да слага на всеки от трите изхода на бункера 1 500 кг експлозиви – количество, задоволително да унищожи целия под земята комплекс. Разпределих ги, единствено че прерязах проводника преди да напусна мястото ”, споделя Грабовица. Така бункерът остава недокоснат.
Портретът на Тито към момента украсява някои от пространствата на подземния комплекс
Впрочем, самият бункер е по-скоро отегчителен. Изграден в канара във формата на подкова той е формиран от 12 блока с обща повърхност от 6 500 кв. м, планувани да поберат 350 души. Помещение за обеззаразяване, болница, десетки спални, конферентни, командни и информационни зали се редуват в подземния тунел. За Тито и брачната половинка му са били планувани специфични пространства, както и за високопоставени посетители. Макар и не по този начин спартански обзаведени като останалите те не се отличават с натрапващ се разкош. Портрети на Тито към момента украсяват някои от пространствата.
Тито – емблематична фигура на придвижването на необвързаните – се е страхувал от непозната инвазия. Затова преди време взема решение да осее страната с подземни бункери, употребявани отчасти по време на войната в Босна от 1992 до 1995 година. “По подигравка на историята бункерът, който в никакъв случай не е употребен, е издигнат за нуклеарна война. Докато ние тук бяхме очевидци на една стандартна, изключително кървава война ”, споделя Бранислав Димитриевич, експерт по история на сръбското изкуство и организатор на изложбата.
АГ, ЗЦ, Б. Рачева; Редактор: Е. Лилов
Източник: dw.com
КОМЕНТАРИ