Художникът Минчо Панайотов: Преди да се науча да пиша, съм започнал да рисувам
Своята 60-та по ред независима галерия откри един от най-умелите пловдивски майстори на четката – Минчо Панайотов. Залата на Галерия „ Елизиум ” едвам побра искащите да се насладят на творбите, обединени от безконечната тематика за възхищението към дамата.
Прочетете още
„ Маестрото има над 350 участия в изложения в България и по света, а аз се усещам въодушевена от неговата жизнеспособност, а освен от платната му. Мога да прекарам часове в диалог с него, ” – показа при откриването собственичката на пространството София Пиасковски и даде думата на художника, който на първо място благодари на фамилията си за поддръжката, както и на всички, съдействали за организацията на изложбата.
По време на събитието бяха показани картини, изпълнени в жанра на живописта и графиката. Думата получи и доктор Виктор Симеонов – академик в региона на правото, познавач на изкуството и другар на Минчо Панайотов, който показа:
„ С всяка последваща картина цветът при Минчо става все по-наситен и бездънен, а формите – все по-обобщени и безапелационни. Аз имам чувство, че всяка нова картина за него е едно вълнуващо завършени в търсене на хармония, изчистена от всичко ненужно. Тази хармония обаче слага същностни и архетипни проблеми, а не съществува сама за себе си, ” – разяснява Симеонов.
А малко след формалното разкриване на изложбата Минчо Димитров отговори на няколко въпроса особено за читателите на TrafficNews :
- Маестро, поздравления на първо време за изложбата! Вие сте избрали да се посветите на изкуството, само че каква е вашата причина да го извършите?
- Аз не съм посветил живота си на изкуството, просто обичам тази територия. Ако въобще можем да определим изкуството като територия. Смятам, че и при другите е по този начин – човек потегля към нещо или поради възхищението си към основателя му, или от прехласване по самата творба. Щом човек се прехласва по нещо сходно, значи има вродена такава настройка. А пък аз най-вероятно имам слаби ангели (смее се). Просто ужасно доста обичам това, което върша.
Истината е, че още преди да се науча да пиша, съм почнал да рисувам. Вероятно това ми е било най-близкият метод на изложение.
- Доколко изкуството ни отдалечава от действителността и до каква степен ни връща към нея?
- Тя, действителността, е нещо доста релативно. Зависи човек по какъв начин я усеща, по какъв начин я вижда. Реалността е нещо самостоятелно. Това, което ние виждаме, също е някаква действителност, която е вътре в нас. Изкуството е област на фантазмите, на първо място. Защото човек, който рисува съответен предмет от заобикалящия го свят и се мъчи да го наподоби, той е слаб художник. Тоест, прави някаква имитация, някакво копие на нещата. А същинската творба би трябвало да бъде претърпяна. Това прекарване е ключът, който отключва смяната. И в този смисъл действително и нереално се преплитат. Аз може да виждам една действителност, която за индивида против мен да е нереална, и назад.
- Изразните средства на изобразителното изкуство са разнообразни от тези на другите изкуства. Какво обаче другите изкуства би трябвало да научат тъкмо от изобразителното изкуство?
- Ако в основата на езика стои простичката фонема, от която се образуват срички и думи, то тези думи постоянно пораждат облик. Този облик може да подражава на дума или тон, само че никоя дума или тон не могат да подражават на него. Образът си е самодостатъчен и това е характерността, която отличава изобразителното от другите изкуства. А това, към което те би трябвало да се стремят, е да съумеят да породят облик в съзнанието на индивида.
- С Вас са правени доста изявленията и настрана сте се срещали с доста хора през живота си. Кой обаче е въпросът, който никой в никакъв случай не Ви зададе?
- Никой не ме е питал коя е главната нишка, която свързва всичките ми произведения – като атмосфера, като облик. И добре, че не са ми го задавали този въпрос, тъй като аз нямаше да отговоря. Много е персонален отговорът.
- А в случай че през днешния ден дребният Минчо можеше да срещне маестро Панайотов, какво щеше да му каже?
- Нямаше да му каже нещо съответно, а по-скоро щеше да му задава въпроси. Аз през живота съм натрупал доста прекарвания, доста познанства, видял съм доста места по света. Имам общо към три години, компактно прекарани в международни музеи. А като дете някои от тези неща може би даже не съм си ги и представял. Исках да посетя доста места, с цел да науча съответни неща. А в този момент към този момент съм ги посетил, тъй че, в случай че тогавашното дете можеше да се срещне с мен в този момент, единствено щеше да задава въпроси.
Прочетете още
„ Маестрото има над 350 участия в изложения в България и по света, а аз се усещам въодушевена от неговата жизнеспособност, а освен от платната му. Мога да прекарам часове в диалог с него, ” – показа при откриването собственичката на пространството София Пиасковски и даде думата на художника, който на първо място благодари на фамилията си за поддръжката, както и на всички, съдействали за организацията на изложбата.
По време на събитието бяха показани картини, изпълнени в жанра на живописта и графиката. Думата получи и доктор Виктор Симеонов – академик в региона на правото, познавач на изкуството и другар на Минчо Панайотов, който показа:
„ С всяка последваща картина цветът при Минчо става все по-наситен и бездънен, а формите – все по-обобщени и безапелационни. Аз имам чувство, че всяка нова картина за него е едно вълнуващо завършени в търсене на хармония, изчистена от всичко ненужно. Тази хармония обаче слага същностни и архетипни проблеми, а не съществува сама за себе си, ” – разяснява Симеонов.
А малко след формалното разкриване на изложбата Минчо Димитров отговори на няколко въпроса особено за читателите на TrafficNews :
- Маестро, поздравления на първо време за изложбата! Вие сте избрали да се посветите на изкуството, само че каква е вашата причина да го извършите?
- Аз не съм посветил живота си на изкуството, просто обичам тази територия. Ако въобще можем да определим изкуството като територия. Смятам, че и при другите е по този начин – човек потегля към нещо или поради възхищението си към основателя му, или от прехласване по самата творба. Щом човек се прехласва по нещо сходно, значи има вродена такава настройка. А пък аз най-вероятно имам слаби ангели (смее се). Просто ужасно доста обичам това, което върша.
Истината е, че още преди да се науча да пиша, съм почнал да рисувам. Вероятно това ми е било най-близкият метод на изложение.
- Доколко изкуството ни отдалечава от действителността и до каква степен ни връща към нея?
- Тя, действителността, е нещо доста релативно. Зависи човек по какъв начин я усеща, по какъв начин я вижда. Реалността е нещо самостоятелно. Това, което ние виждаме, също е някаква действителност, която е вътре в нас. Изкуството е област на фантазмите, на първо място. Защото човек, който рисува съответен предмет от заобикалящия го свят и се мъчи да го наподоби, той е слаб художник. Тоест, прави някаква имитация, някакво копие на нещата. А същинската творба би трябвало да бъде претърпяна. Това прекарване е ключът, който отключва смяната. И в този смисъл действително и нереално се преплитат. Аз може да виждам една действителност, която за индивида против мен да е нереална, и назад.
- Изразните средства на изобразителното изкуство са разнообразни от тези на другите изкуства. Какво обаче другите изкуства би трябвало да научат тъкмо от изобразителното изкуство?
- Ако в основата на езика стои простичката фонема, от която се образуват срички и думи, то тези думи постоянно пораждат облик. Този облик може да подражава на дума или тон, само че никоя дума или тон не могат да подражават на него. Образът си е самодостатъчен и това е характерността, която отличава изобразителното от другите изкуства. А това, към което те би трябвало да се стремят, е да съумеят да породят облик в съзнанието на индивида.
- С Вас са правени доста изявленията и настрана сте се срещали с доста хора през живота си. Кой обаче е въпросът, който никой в никакъв случай не Ви зададе?
- Никой не ме е питал коя е главната нишка, която свързва всичките ми произведения – като атмосфера, като облик. И добре, че не са ми го задавали този въпрос, тъй като аз нямаше да отговоря. Много е персонален отговорът.
- А в случай че през днешния ден дребният Минчо можеше да срещне маестро Панайотов, какво щеше да му каже?
- Нямаше да му каже нещо съответно, а по-скоро щеше да му задава въпроси. Аз през живота съм натрупал доста прекарвания, доста познанства, видял съм доста места по света. Имам общо към три години, компактно прекарани в международни музеи. А като дете някои от тези неща може би даже не съм си ги и представял. Исках да посетя доста места, с цел да науча съответни неща. А в този момент към този момент съм ги посетил, тъй че, в случай че тогавашното дете можеше да се срещне с мен в този момент, единствено щеше да задава въпроси.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ