. Своеобразно освобождаване от тежестта“ да протестираш, от сложността“ да

. Своеобразно освобождение от „ тежестта “ да протестираш, от „ сложността “ да правиш политически избор, от отговорността да изискваш отчетност от властта. Дори в крайни случаи – .

Още вести от Украйна

На фона на систематичното рушене на стълбовете на свободното общество вътре в Русия, пропагандната машина на Кремъл симулира неочаквана и буйна угриженост за върховенството на закона в Украйна посредством координирана акция, ориентирана и към международната аудитория на британски, немски, френски и арабски език.

Тази показна реакция към новото законодателство за украинските , препоръчано от Зеленски и провокирало митинги в Украйна и измежду интернационалните ѝ сътрудници, илюстрира типичното – че и повече от типичното – двуличие на Кремъл.

Кремъл употребява това двуличие като значим инструмент да оправдае апатията, която насажда измежду съветското население и неосталинисткия надзор, който му постанова. Когато искаш „ да продадеш “ на публичното мнение една безправна система, би трябвало непрестанно да представяш алтернативата като безредна, корумпирана и следена извън.

Да приписваш и да отричаш

Кремълската агитация популяризира на разнообразни езици водещия си разказ, че Украйна не е суверенна страна, а просто спектакъл, в който международните сили дърпат конците на марионетките.

Националното антикорупционно бюро ( ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП) не се показват като достоверни институции, зародили от вътрешните потребности на Украйна, а като „ принадлежности на Вашингтон за надзор върху Украйна “. Този разказ се повтаря и по немскоезичния канал RT, който ги назовава инструмент за „ западен външен надзор “.

Лепенето на тези етикети има двойна цел. Отрича дееспособността на украинския народ да гради личната си страна и в това време приписва другиму личната обсесия на Кремъл към контрола и към управническата система отгоре-надолу. В система, в която цялата власт произлиза от едно място, самата концепция за самостоятелни институции е непозната и би трябвало да се преформулира като форма на непозната доминация.

Призракът на гражданското общество

Първо украинските жители се проведоха и , ограничителен пълномощията на органите за битка с корупцията. Случилото се провокира толкоз мощен публичен и интернационален отпор, че да отдръпват закона. Кремълските пропагандни медии дадоха просто и цинично пояснение: митингите били подправени.

Кремълски канали като англоезичният „ Спутник “ внушаваха, че митингите са „ инсценирани “ с нагласени репортажи за „ авансово отпечатани плакати, дори някои от тях – на британски “. Наративът в платформите на арабски език гласи, че „ тук няма нищо непринудено... Американците стоят зад митингите “.

В Русия митингите на елементарните хора систематично се смазват по улиците – както през – в тази страна настава нетърпимо несъгласие, когато в прилежаща страна съществува същинско, работещо гражданско общество. Съответно то би трябвало да бъде отречено и показано като акт на враждебни непознати сили. Така Кремъл споделя на личния си народ, че неналичието на митинги не е принуда, а форма на непоклатимост.

Последните дни припомнят и по какъв начин Москва реагира на през 2013 година, когато украинският народ се изправи против режима на Янукович. Кремъл просто отхвърля опцията елементарните хора да показват политическите си визии и желанието си да ръководят съдбините си без потребност от „ мощен водач “.

Димната завеса на корупцията

За да завършат картината, разпространителите на кремълска дезинформация заляха осведомителното пространство, изключително в Близкия изток, с истории за лична корупция. Те показаха законодателната рецесия като обезверен опит на президента Зеленски да се избави и внушиха, че той е работил единствено тъй като е научил, че НАБУ е „ подготвило доказателства и наказателни производства против него и най-близките му сътрудници “.

Освен че целят да подкопаят интернационалната поддръжка за Украйна и да уязвят водачеството на Зеленски, тези разкази са ориентирани и към публиката вътре в Русия. Целта е да се укрепи циничното разбиране, че властта по своята същина е корумпирана, а демократичната отчетност е единствено фасада. Това обръщение оказва помощ да бъде успокоено лишеното от права население – щом демокрацията с всичките ѝ цивилен свободи е толкоз прогнила, за какво въобще да се борим за народна власт?

Строи се политически кафез

Посланията на Кремъл по адрес на митингите против корупцията в Украйна съставляват добре пресметната тактика за психическа операция. Кривото ѝ огледало прави Украйна да наподобява цялостна с безпорядък, следена извън и изцяло корумпирана. Внушението е, че подобен е неизбежният резултат, когато една страна одобри свободите – които Кремъл без друго потъпква в Русия.

Дезинформационни акции от този тип обезпечават опрощение за това, че в Русия се построява самобитна политическа клетка, кафез. С тези послания режимът се стреми да показа своята нападателна война не като имперска завоевателна акция, а като предпазен удар против „ хаоса “ на демокрацията. Те дават и разтуха на популацията, което жертва правата си в името на бленувана непоклатимост.

Крайната цел на Кремъл е клетката да наподобява като цитадела, а мълчанието на поданиците – като тиха убеденост на хора, предпазени от рисковата заблуда за независимост.

Нека не се оставяме да бъдем заблуждавани.

Други тематики в тазседмичния обзор от EuvsDisinfo:

- Държавната телевизия „ Россия 1 “, която попада под , трови връзките на Съюза с Китай посредством исторически аналогии. Каналът внушава, че неотдавнашната среща ЕС-Китай е „ нова опиумна война “, която цели да подчини Китай стопански. Тази тайна доктрина жестоко изопачава опиумните войни от 19-ти век и показва Европейски Съюз като експлоататорска колониална мощ, която желае Китай „ да спре производството “, а Европа да доставя нездравословни заместители. Този роман злоупотребява с историческите контузии на Китай и изкарва Русия като негов „ благонадежден и предан приятел “ против западния стопански империализъм. Всъщност предходната седмица на срещата ЕС-Китай бяха прегледани от допустима на Китай за съветската военна промишленост и бе насочен апел към Пекин да употребява въздействието си в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, с цел да поддържа обективен мир в Украйна. Тази операция разкрива — потребление на исторически обиди за отцепване на интернационалните сътрудници и показване на Русия в облика на бранител против западния „ колониализъм “ – при все това самата Москва води имперски спор против Украйна.

- В блян да е в крайник с останалите пропагандисти от мрежата на Кремъл, изданието „ Российская газета “ – което също – измисли неуместната история за „ открита черква на Сатаната “, с която да очерни украинските сили. Изданието написа, че съветски бойци са намерили подземна „ черква на Сатаната “ в окупираното село Улакли. Находката обяснявала така наречен „ свирепост “ на украинците. Очевидно включват парче плат с граматически погрешен украински текст, който наподобява е автоматизирано преведен от съветски, подложен до гонг и черни свещи в мазе. Важно е да се означи, че Русия завладя Улакли на 23 февруари 2025 година, само че това „ разобличаване “ бе оповестено чак на 23 юли — в същия ден, когато Върховният съд на Русия разгласи несъществуващото „ “ за екстремистка организация. Петмесечната разлика сред завладяването и „ следствието “ демонстрира вътрешна съгласуваност с правните кръгове. Това е следващият типичен прийом на Кремъл — дехуманизация, при която враговете се изкарват безусловно като олицетворение на злото, с цел да се оправдаят зверствата.

- Прокремълските дезинформационни източници не престават да преповтарят познати разкази за жертви. Те безпричинно настояват, че западните страни готвят нахлуване против Русия до 2030 година като се базират сякаш на изказвания от НАТО. Тази дезинформация употребява класическата тактичност на проекцията — щом НАТО разисква по какъв начин да се отбрани от допустима съветска експанзия, значи Западът възнамерява нападателни дейности. Теорията обаче пренебрегва обстоятелството, че се концентрира върху адаптиране към провокациите в сигурността, а не върху обмисляне на офанзиви. А в това време Русия стартира неоправдана пълномащабна в Украйна през 2022 година от същата година дефинира Русия като „ най-съществената опасност “ за европейската сигурност, само че категорично декларира, че НАТО „ не съставлява опасност за Руската федерация “. Описаният случай илюстрира, че Кремъл страда от безконечния комплекс на жертвата – съветската имперска война се показва като защитна, а законната групова защита – като доказателство за западна експанзия.

EUvsDisinfo/ превод: