Свободният формат на Wikipedia поставя под въпрос обективността на статиите

Свободният формат на Wikipedia слага под въпрос обективността на публикациите в нея (снимка: CC0 Public Domain)

Със своето благосъстояние на тематики и подтеми, с многочислените си връзки сред източниците Wikipedia наподобява като съвършената енциклопедия. Но в действителност в нея светът е отразен подобен, както го познават хората, списващи публикациите. Проблемът, който малко на брой виждат, е по какъв начин действителната история бива тълкувана, а неповторимото благосъстояние на дребните локални общности се губи.

Задкулисна борба

Миналата есен в Wikipedia бушува страшна подмолна борба. Конфликтът пламти в продължение на три месеца и касае три обособени страници, включващи повече от 40 000 думи. Започва през август, когато редактор на име FinnV3 отива на страницата за „ диалози “ (където редакторите разискват ревизиите) по отношение на Андрю Джаксън, седми президент на Съединените щати.

FinnV3 твърди, че Законът за премахване на индианците на Андрю Джаксън е етническо пречистване. Смята, че страницата би трябвало да отразява тази действителност, вместо да назовава политиката на Джаксън „ наложително пренасяне “. Според FinnV3, фразата „ наложително пренасяне “ показва един свръх-префинен, непредставителен взор върху историята, който не подхожда на науката.



Други редактори не са съгласни. Един от тях на име Display name 99, който е написал втората най-обемна информация към страницата, твърди, че Джаксън „ желае индианците да бъдат третирани добре “ и че въпреки решението за премахването на локалните общности да е „ трагично “, то е „ належащо “. След месеци разногласия фразата „ етническо пречистване “ е добавена към формалната публикация през октомври.

Знание със индивидуален колорит

Дебатът по отношение на индианците е единствено една илюстрация за това какво става зад кулисите в Wikipedia. Този случай отразява действителността на една „ свободна енциклопедия “ – действителността е такава, каквато я виждат редакторите. Знанието се простира до такава степен, докъдето стигат знанията на авторите-доброволци. Гледищата са такива, каквито са вижданията на редакторите.

Проблемът касае редица противоречиви и дискусионни тематики от всички области. Най-показателна и най-често извор на разногласия е историята. Страниците за исторически събития и за видни персони от обществено-политическия живот постоянно са оцветени в известни нюанси съгласно това кой е писал и редактирал текстовете. А историята, знаем, съвсем постоянно поражда у хората пристрастност.

Когато става дума за етнически въпроси, още веднъж се намесват разнообразни настроения и

настройки. Явяват се расистки гледища, както и мнения, противопоставящи се на расизма в публикациите. Нерядко пристрастните гледища идват от авторитетни редактори на Wikipedia, с които е мъчно да се спори. Науката се показва нюансирано. Започва търкане на редакциите на „ несъгласните “.

Култура на анулирането

Добавянето, редактирането, надграждането са процеси, които би трябвало да се случват безпрепятствено и естествено в усъвършенстването на огромната свободна енциклопедия, само че това въобще не е по този начин. Когато се добави информация, която опонира на нечии убеждения, стартират разногласия.

Някои редактори настояват, че новите допълнения съставляват „ просвета на анулирането “. В реалност разбиранията за историята непрестанно се трансформират въз основа на нови исторически открития, нови методологии и данни, които по-рано са били премълчавани.

Заличаване на самобитни култури

Успоредно с това и като част от казуса със списването на Wikipedia тече и последователното изтриване или деформиране на фините детайли в самобитната просвета на някои обичайни местни общности. Такива са всички дребни общества, които имат собствен личен културен образ, остарели обичаи и неповторими традиции.
още по темата
От една страна, нерядко заради малобройността си тези общности (племена) „ изпадат

“ от огромната безвъзмездна енциклопедия. Те нямат свои представители, които да пишат и редактират публикации, с положително познаване на локалната просвета. Проблем е и, че няма задоволително онлайн източници за присъщите черти на съответните локални общности.

От друга страна, нерядко се случва по този начин, че дребните общества, които носят неповторими и колоритни характерности, в осведомителната епоха стават обект на интерес като нещо, което може да бъде монетизирано и употребявано за облага. А това носи своите спомагателни благоприятни условия за щета за самите хора от общностите.

Това е парадоксално – в осведомителната епоха информацията се трансформира в оръжие, което унищожава цели общества. Мнозина се пробват да пишат, без да имат културната просветеност, живия опит, историческата подготвеност да схващат, показват и отличат присъщите локални племена, което води до изличаване, неправилно схващане и деформиране на историята и културата.