Последица от войната: днес украинският дух е по-силен от всякога
" Свободна Украйна или смърт” – написа с огромни букви на някои от пропускателните пунктове из страната. Когато бойците минават по улиците с танковете си, хората ги поздравяват. Синьо-жълтият байрак се вее на всички места в страната - в супермаркети, в заведения за хранене, от домовете на хората.
Евгени е музикант от Донбас. Майчиният му език е съветски. Той бяга от съветските войски и в този момент живее в Днипро, в Централна Украйна. Днес Евгени пее песните си на украински език - нещо, което се харесва на бойците. " Получавам послания от окопите ", споделя той. " Звучи като че ли се пробвам да се посочи. Но мисля, че е добре, в случай че мога да оказа помощ с моята музика на хората, които се бият. "
Неотдавна Евгени измисля нов жанр музика и го назовава Дон-Босанова. Песните му нямат нищо общо с политиката, всичко е обвързвано с идентичността: " Имах възприятието, че страната ни просто изчезва. Парче по парче. И аз желая да основа легенда за нас, с цел да предотвратя това. " Евгени се среща с другари в културния център в Днипро, на концерт. Работи там неотдавна. Входът е безвъзмезден, само че на масата в средата на залата има кутия за дарения: парите отиват за бойците на фронта.
Моден тренд: украинският дух
През няколко стаи мъже и дами се занимават с бродерия на една маса. Надя, член на колектив от художници, преподава на курсистите обичайни занаяти. " Украинският дух в този момент е супер съвременен ", споделя Надя: " Особено тук, в Централна Украйна и в източната част на страната, съвсем не сме живели с украинските обичаи. Но в този момент доста хора идват, с цел да научат повече за културното си завещание, за личната си история. В момента това е по-важно от всякога”.
Въпреки че доста хора в Украйна се затрудняват, те се пробват да приказват украински в всекидневието си повече, в сравнение с преди. Преди съветската инвазия доста хора са говорели на съветски вкъщи си. Надя също е учила украински единствено в учебно заведение: " През целия си живот съм говорила най-вече на съветски, само че в този момент се пробвам да приказвам повече на украински, също и приятелите ми. Дори майка ми към този момент го прави, макар че за нея е доста по-трудно да научи украински. Но в този момент тя изцяло се е отдала на това и се старае”.
" Ще продължим, до момента в който не спечелим! "
Само преди няколко години в Днипро отвари порти пивоварната " Мова”. Млад екип създава тук разнообразни типове бира, които са доста известни в страната. " Мова " е украинска дума, която се превежда като " език ". В началото на войната единствено няколко служителки избягаха на Запад, в действителност единствено тези с деца, споделя Богдан, пивовар в " Мова”. Повечето от тях не престават да работят и в този момент. Въпреки войната. " Никой от екипа не ни обърна тил, макар че първоначално даже не беше ясно дали ще можем да продължим да плащаме заплати. " Той се гордее с това, че е част от този екип.
По средата на изявлението Богдан ненадейно стопира, некадърен да сдържи сълзите си. Емоциите го надделяват – поради претърпяното през последните седмици. Изобщо не е елементарно, макар че той се старае да е мощен от самото начало. В началото на войната пивоварната доставя филтрирана вода на лечебните заведения. Сега в кухнята в столовата работят десетки хора, които подготвят храна - до 1500 порции дневно. За бежанците, които са пристигнали в Днипро, и за бойците на фронта. " Ще продължим, до момента в който не спечелим ", споделя Богдан. " Да, до момента в който не спечелим. "
Мечтата да се върнат в Мариупол
Много украинци се надяват на победа, тъй като по какъв начин другояче биха могли да продължат да живеят. Позитивните мисли за бъдещето му дават сили, споделя музикантът Евгени. Той към този момент възнамерява нови планове: с изключение на Дон-Босанова, той желае да пусне няколко песни под лейбъла Dnipro-Pop.
Преди войната той е написал ария за Мариупол. Градът, в който съвсем всичко е разрушено, в който боевете бяха толкоз яростни в продължение на съвсем два месеца, че в този момент едвам се крепи. Чиито отломки в този момент са съвсем напълно под съветски надзор. " В ръката ми е билет за Мариупол” се пее в една от песните на Евгени. В момента не наподобява, че хората ще могат да употребяват подобен билет в скоро време. Повечето хора тук обаче към момента не са изгубили вяра за свободна Украйна.
Евгени е музикант от Донбас. Майчиният му език е съветски. Той бяга от съветските войски и в този момент живее в Днипро, в Централна Украйна. Днес Евгени пее песните си на украински език - нещо, което се харесва на бойците. " Получавам послания от окопите ", споделя той. " Звучи като че ли се пробвам да се посочи. Но мисля, че е добре, в случай че мога да оказа помощ с моята музика на хората, които се бият. "
Неотдавна Евгени измисля нов жанр музика и го назовава Дон-Босанова. Песните му нямат нищо общо с политиката, всичко е обвързвано с идентичността: " Имах възприятието, че страната ни просто изчезва. Парче по парче. И аз желая да основа легенда за нас, с цел да предотвратя това. " Евгени се среща с другари в културния център в Днипро, на концерт. Работи там неотдавна. Входът е безвъзмезден, само че на масата в средата на залата има кутия за дарения: парите отиват за бойците на фронта.
Моден тренд: украинският дух
През няколко стаи мъже и дами се занимават с бродерия на една маса. Надя, член на колектив от художници, преподава на курсистите обичайни занаяти. " Украинският дух в този момент е супер съвременен ", споделя Надя: " Особено тук, в Централна Украйна и в източната част на страната, съвсем не сме живели с украинските обичаи. Но в този момент доста хора идват, с цел да научат повече за културното си завещание, за личната си история. В момента това е по-важно от всякога”.
Въпреки че доста хора в Украйна се затрудняват, те се пробват да приказват украински в всекидневието си повече, в сравнение с преди. Преди съветската инвазия доста хора са говорели на съветски вкъщи си. Надя също е учила украински единствено в учебно заведение: " През целия си живот съм говорила най-вече на съветски, само че в този момент се пробвам да приказвам повече на украински, също и приятелите ми. Дори майка ми към този момент го прави, макар че за нея е доста по-трудно да научи украински. Но в този момент тя изцяло се е отдала на това и се старае”.
" Ще продължим, до момента в който не спечелим! "
Само преди няколко години в Днипро отвари порти пивоварната " Мова”. Млад екип създава тук разнообразни типове бира, които са доста известни в страната. " Мова " е украинска дума, която се превежда като " език ". В началото на войната единствено няколко служителки избягаха на Запад, в действителност единствено тези с деца, споделя Богдан, пивовар в " Мова”. Повечето от тях не престават да работят и в този момент. Въпреки войната. " Никой от екипа не ни обърна тил, макар че първоначално даже не беше ясно дали ще можем да продължим да плащаме заплати. " Той се гордее с това, че е част от този екип.
По средата на изявлението Богдан ненадейно стопира, некадърен да сдържи сълзите си. Емоциите го надделяват – поради претърпяното през последните седмици. Изобщо не е елементарно, макар че той се старае да е мощен от самото начало. В началото на войната пивоварната доставя филтрирана вода на лечебните заведения. Сега в кухнята в столовата работят десетки хора, които подготвят храна - до 1500 порции дневно. За бежанците, които са пристигнали в Днипро, и за бойците на фронта. " Ще продължим, до момента в който не спечелим ", споделя Богдан. " Да, до момента в който не спечелим. "
Мечтата да се върнат в Мариупол
Много украинци се надяват на победа, тъй като по какъв начин другояче биха могли да продължат да живеят. Позитивните мисли за бъдещето му дават сили, споделя музикантът Евгени. Той към този момент възнамерява нови планове: с изключение на Дон-Босанова, той желае да пусне няколко песни под лейбъла Dnipro-Pop.
Преди войната той е написал ария за Мариупол. Градът, в който съвсем всичко е разрушено, в който боевете бяха толкоз яростни в продължение на съвсем два месеца, че в този момент едвам се крепи. Чиито отломки в този момент са съвсем напълно под съветски надзор. " В ръката ми е билет за Мариупол” се пее в една от песните на Евгени. В момента не наподобява, че хората ще могат да употребяват подобен билет в скоро време. Повечето хора тук обаче към момента не са изгубили вяра за свободна Украйна.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ