Свободна година за учениците или по-известна като gap year е

Свободна година за учениците или по-известна като " gap year " е по-разпространена процедура в чужбина, в която учениците отсрочват кандидатсването си в университет. В това време те имат опцията да пътуват и тестват разнообразни специалности, а даже и да посещават курсове, с цел да имат по-точна визия с какво желаят да се занимават в бъдеще. Как може да се отрази тази свободна година ще разберем от идващия материал.

Така наречената „ ориентировъчна “ година е времето, в което учениците могат да изберат сферата, с която желаят да се занимават отсега нататък по-внимателно, тъй като имат опцията да тестват разнообразни курсове и специалности и да се насочат към сферата, която им харесва на-много.
Тази процедура не е толкоз публикувана в България, само че на запад е известна от 60-те години. Има и двата разновидността, някой се показват доста добре академично след такава отмора, само че имаме и опция това да е демотивиращо и юношата да отсрочи повече ученето и в някакъв миг даже да го не помни.
Психолог

„ Какво желая да изучавам откакто завърша? “ е бил провокационен въпрос за Мария, която взема решение да запише компетентност, без да има желанието да се задълбочи в нея.

„ Един ден преглеждах специалности с майка ми и тогава бях най-объркана какво желая да изучавам. Тя ми сподели, че съгласно нея туризмът звучи забавен и не е обвързван с предварителна подготовка. Вече на втория месец съжалявах “, споделя тя.

Според психолога, натискът от родителите е честа процедура, която трансформира избора на учениците. само че в тъй наречените " gap year ", младежите могат да се ориентират по-самостоятелно, тъй като имат задоволително време да обмислят решението си.

„ Проблемите пораждат, когато децата учат най-вече за оценките и да са удовлетворени техните родители. Идеята на родителя в същото време е не да оказва безреден напън, а да е наясно какво желае детето и какви са наставнически упоритости. По-скоро да управлява своите упоритости, с цел да може детето да има своята реализация “, показва психологът.
Такова професионално насочване би трябвало да има и в учебните заведения и в университетите. Първата част от образованието в университетите е по-обща и тя дава опция за пренасочване в друга компетентност, в случай че студентът не желае тази, в която се е записал. Но в учебните заведения би трябвало интензивно да се работи за това нещо.
Проф. доктор Димитър Димитров, ректор на УНСС

Мария взема решение да се отпише от безинтересното за нея образование и макар пропуснатата година в университета, тя счита, че това ѝ е помогнало да разбере с какво желае да се занимава.

„ Разпитвах, приказвах, купувах си книги. Тази една година ми трябваше, тъй като открих време и за други неща и започнах работа. Ориентирах се, да “, споделя Мария.

Възможностите са доста, а неверните решения на 18 години - елементарно поправими. Изпуснатата година от образованието може да звучи ужасно, само че не всичко се научава зад чина и с писалка в ръка.