Нова версия на Доко, доко разби клишетата
Свободен дух, зверско свирене и спектакъл! Тарикатско, само че и арт! Това съставлява новата интерпретация на емблематичния фолк шлагер на - " Доко, Доко! " Доко, доко " на Кондьо, само че в осъществяване на музикантите от група Cinga Manga Funk /CMF/.
Облечени с костюми в Бароков жанр, само че отвеждащи в музикалната действителност на 21 век Ева Перчемлиева (вокали и перкусии), китаристите Ангел Демирев и Пепи Миланов, Христо Минчев (бас китара) и Кирил Добрев (барабани), който е и режисьор и сценарист на видеото, съумяват да покажат доза подигравка към хората поставящи подчиненост в жанровете, приковат вниманието на слушателите и по едно и също време с това да получат по едно " евала " от техни сътрудници и изявени музиканти.
Аранжиментът на новата версия на " Доко, доко " също е дело на Кирил Добрев, както и Ангел Демирев.
Поотделно, Ева, Ангел, Пепи, Христо и Кирил са добре известни имена от разнообразни театрални и музикални планове, a дружно с лекост творят, опитват, сместват самоуверено фънк, джаз и етно и им се получава повече от добре. С две думи - отличават се от всички останали, а плановете, които вършат дават поръчка да останат дълго във времето.
Името на групировката Cinga Manga Funk /CMF/ идва от добилата известност през 80-те години скороговорка " Цинга манга фук - цялостни гащи с лук ", като заменят фук с фънк. Групата се втурна на музикалната ни сцена с летящ старт и пристрастеността на петимата музиканти към циганската музика в нови аранжименти.
Ето какво описа за новата ария " Доко, доко " пред Trafficnews един от членовете на квинтета Ангел Демирев:
- Разкажи ни повече за плана! Как ви пристигна концепцията?
- Идеята да вършим обработки на остарели ромски мелодии бе на Кирил Добрев. След това издадохме един албум, в който има единствено два кавъра – на песните Едерлези и Джелем, Джелем, всичко останало са авторски мелодии.
Идеята за „ Доко, Доко” пристигна напълно на смешка! Не сме избирали авансово коя да е песента и безусловно от смешка се получи нещо съществено. На една от подготовките ни, той предложи да опитвам с парчето, само че персонално аз в началото бях по-скептично надъхан, защото мелодията е доста обикновена. Все отново взехме решение да пробваме да създадем нещо. Първият път не се получи толкоз добре, колкото ние искахме и оставихме концепцията във времето. На по-късен стадий опитахме още веднъж и нещата се получиха от раз. Може би има такива моменти, в които музикалната мисъл се освобождава и като има някаква музика, която би трябвало да излезе, тя просто излиза, стига човек да не попречи на този развой, да знае по какъв начин да го овладява и да търси максимума.
- Какво е посланието на видеото?
- С видеото целим да осмеем целия този фалш, в който живеем, повърхностното мислене, както и всичко, което се случва, и което виждаме към нас.
- Беше ли ви занимателно по време на фотосите и за първи път ли обличате подобен вид костюми?
- Много се смяхме, тъй като ние в никакъв случай не сме се обличали в сходен вид облекла. Цялостното снимане на видеото бих определил като един цветен развой и в действителност беше доста занимателно по време на фотосите и ден, изпълнен с огромна доза позитивни страсти.
- Как реагираха ваши другари музиканти, другари? Допада ли им този нов прочит на песента?
- Аз мисля, че на една немалка част от музикантите им харесва, тъй като аранжимента е изработен по този начин, че да има какво да се слуша. Мисля, че във връзка с провокацията и нововъведението сме задали огромна поръчка за това, че има материал, на който да се обърне внимание. Все отново считам, че няма по какъв начин обещано нещо да се хареса на безусловно всички, надалеч съм от тази мисъл. Всеки човек има мнение и може да реши за себе си дали това му е забавно или не. Музиката е нещо, което поддържа връзка със всеки по друг метод и води до вътрешни, самостоятелни чувства, които в множеството случаи остават мистерия за нас – хората на изкуството. Естествено, ние се надяваме нашата интерпретация на „ Доко, Доко” да се хареса на множеството хора.
- Как ви повлия пандемията и подготвяте ли нови планове?
- Да приготвяме доста нови планове и имаме доста хрумвания. Лично аз работя и по моето трио, приготвяме албум и обмисляме снимане на видеоклипове. Отделно вършим музика и с една моя група от родния ми град Стара Загора. Общо взето непрестанно сме в придвижване и не стопираме да работим. За страдание сега ни е отнето това, което е целият смисъл – да го дадем на хората онлайн осъществяване, само че аз имам вяра, че това ще бъде краткотрайно и че нещата отиват към по-добро и към възобновяване на салдото.
- Как ви пристигна концепцията за основаване на групата и кое беше първото ви взаимно осъществяване?
- Идеята за основаването на групата е на режисьора и барабанист и основният човек, който ни събра Кирил Добрев – един извънреден експерт, с богата музикална просвета в другите стилове. Един ден той пристигна при мен и ме попита „ Ачка, искаш ли да създадем нещо дружно?”, а аз, както в множеството случаи, когато нещо възбуди интереса ми на музикално равнище желая да го опитам и се впускам в предизвикването. Така Кирил събра и останалите от групата, направихме една взаимна подготовка и още тогава стана факт първото ни парче тъкмо във типа, в който го слушаме през днешния ден като част от първия ни албум. Химнът на ромската общественост Джелем, Джелем. Просто засвирихме и нещата се получиха, без да влагаме кой знае какви старания. Усетихме, че притежаваме два от най-важните съставния елемент за основаване на група, а точно сила и синхрон. Така взехме решение да подобрим и доразвием концепциите си и ето, че през днешния ден Cinga Manga Funk e факт.
Кои са Cinga Manga Funk /CMF/?
Ева Перчемлиева – единствената дама в групата – приключва Музикалното учебно заведение в Бургас с ударни принадлежности и НМА “Проф. Панчо Владигеров” с оперно пеене. Участва в постановки на български оперни театри като гастролира и в Италия, Германия, Румъния, Украйна, Швейцария и други От 2011 е перкусионист и вокал в Булгара. А в това време взе участие и в разнообразни рок и джаз планове.
Ангел Демирев е потомствен музикант от прочут жанр от Стара Загора и от 5-годишен не се разделя с китарата. Той е някогашен ученик и студент от класа по електрическа китара на доцент В. Койчев в АМТИИ, Пловдив.
Преминава през доста школи, свири в безчет планове, с цел да доближи своя неповторим, различим жанр. Работи с Теодосий Спасов, Минко Ламбов и Шака Зулу, Point of View квартет, Мартин Любенов, Jazzta Prasta, Perfect Stranger, RomaNeno Project и прочие. Свирил е и с един от създателите на именитата тайфа „ Айрън Мейдън”. Демирев опитва с джаз, българска и циганска музика.
Барабанистът Кирил Добрев е една от емблематичните фигури в етно-група Булгара. От 20 години се занимава с композиране и саунд дизайн за разнообразни кино, театрални и музикални планове. През 2003 печели Аскеер за авторска музика към театралния театър “Дивите”. Съавтор е с Влади Михайлов на музиката към българското предложение за Оскар “Кецове”, отличена с премията на Филмовата академия за автентичен саундтрак. С електронния си план Fake подгрява Prodigy на първия им концерт в България, а с Булгара свири и с Ал ди Меола, Били Кобъм, Хюмън Тъч, Дейвид Гарфилд, Милчо Левиев. Член е на Европейската кино академия.
Музикалната кариера на китариста Петър Миланов от 2002 е обвързвана с Фолклорния отбор “Филип Кутев”. Публиката го познава и от многочислени джаз, етно и фолклорни планове. Работи с Лиса Джерард от Dead Can Dance, Теодосий Спасов, Белонога и Мистерията на българските гласове.
Бас китаристът Христо Минчев следва в АМТИИ, взе участие в разнообразни блус, джаз и поп планове на изявени български музиканти. Преподавател е по бас китара и контрабас в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски”.
Облечени с костюми в Бароков жанр, само че отвеждащи в музикалната действителност на 21 век Ева Перчемлиева (вокали и перкусии), китаристите Ангел Демирев и Пепи Миланов, Христо Минчев (бас китара) и Кирил Добрев (барабани), който е и режисьор и сценарист на видеото, съумяват да покажат доза подигравка към хората поставящи подчиненост в жанровете, приковат вниманието на слушателите и по едно и също време с това да получат по едно " евала " от техни сътрудници и изявени музиканти.
Аранжиментът на новата версия на " Доко, доко " също е дело на Кирил Добрев, както и Ангел Демирев.
Поотделно, Ева, Ангел, Пепи, Христо и Кирил са добре известни имена от разнообразни театрални и музикални планове, a дружно с лекост творят, опитват, сместват самоуверено фънк, джаз и етно и им се получава повече от добре. С две думи - отличават се от всички останали, а плановете, които вършат дават поръчка да останат дълго във времето.
Името на групировката Cinga Manga Funk /CMF/ идва от добилата известност през 80-те години скороговорка " Цинга манга фук - цялостни гащи с лук ", като заменят фук с фънк. Групата се втурна на музикалната ни сцена с летящ старт и пристрастеността на петимата музиканти към циганската музика в нови аранжименти.
Ето какво описа за новата ария " Доко, доко " пред Trafficnews един от членовете на квинтета Ангел Демирев:
- Разкажи ни повече за плана! Как ви пристигна концепцията?
- Идеята да вършим обработки на остарели ромски мелодии бе на Кирил Добрев. След това издадохме един албум, в който има единствено два кавъра – на песните Едерлези и Джелем, Джелем, всичко останало са авторски мелодии.
Идеята за „ Доко, Доко” пристигна напълно на смешка! Не сме избирали авансово коя да е песента и безусловно от смешка се получи нещо съществено. На една от подготовките ни, той предложи да опитвам с парчето, само че персонално аз в началото бях по-скептично надъхан, защото мелодията е доста обикновена. Все отново взехме решение да пробваме да създадем нещо. Първият път не се получи толкоз добре, колкото ние искахме и оставихме концепцията във времето. На по-късен стадий опитахме още веднъж и нещата се получиха от раз. Може би има такива моменти, в които музикалната мисъл се освобождава и като има някаква музика, която би трябвало да излезе, тя просто излиза, стига човек да не попречи на този развой, да знае по какъв начин да го овладява и да търси максимума.
- Какво е посланието на видеото?
- С видеото целим да осмеем целия този фалш, в който живеем, повърхностното мислене, както и всичко, което се случва, и което виждаме към нас.
- Беше ли ви занимателно по време на фотосите и за първи път ли обличате подобен вид костюми?
- Много се смяхме, тъй като ние в никакъв случай не сме се обличали в сходен вид облекла. Цялостното снимане на видеото бих определил като един цветен развой и в действителност беше доста занимателно по време на фотосите и ден, изпълнен с огромна доза позитивни страсти.
- Как реагираха ваши другари музиканти, другари? Допада ли им този нов прочит на песента?
- Аз мисля, че на една немалка част от музикантите им харесва, тъй като аранжимента е изработен по този начин, че да има какво да се слуша. Мисля, че във връзка с провокацията и нововъведението сме задали огромна поръчка за това, че има материал, на който да се обърне внимание. Все отново считам, че няма по какъв начин обещано нещо да се хареса на безусловно всички, надалеч съм от тази мисъл. Всеки човек има мнение и може да реши за себе си дали това му е забавно или не. Музиката е нещо, което поддържа връзка със всеки по друг метод и води до вътрешни, самостоятелни чувства, които в множеството случаи остават мистерия за нас – хората на изкуството. Естествено, ние се надяваме нашата интерпретация на „ Доко, Доко” да се хареса на множеството хора.
- Как ви повлия пандемията и подготвяте ли нови планове?
- Да приготвяме доста нови планове и имаме доста хрумвания. Лично аз работя и по моето трио, приготвяме албум и обмисляме снимане на видеоклипове. Отделно вършим музика и с една моя група от родния ми град Стара Загора. Общо взето непрестанно сме в придвижване и не стопираме да работим. За страдание сега ни е отнето това, което е целият смисъл – да го дадем на хората онлайн осъществяване, само че аз имам вяра, че това ще бъде краткотрайно и че нещата отиват към по-добро и към възобновяване на салдото.
- Как ви пристигна концепцията за основаване на групата и кое беше първото ви взаимно осъществяване?
- Идеята за основаването на групата е на режисьора и барабанист и основният човек, който ни събра Кирил Добрев – един извънреден експерт, с богата музикална просвета в другите стилове. Един ден той пристигна при мен и ме попита „ Ачка, искаш ли да създадем нещо дружно?”, а аз, както в множеството случаи, когато нещо възбуди интереса ми на музикално равнище желая да го опитам и се впускам в предизвикването. Така Кирил събра и останалите от групата, направихме една взаимна подготовка и още тогава стана факт първото ни парче тъкмо във типа, в който го слушаме през днешния ден като част от първия ни албум. Химнът на ромската общественост Джелем, Джелем. Просто засвирихме и нещата се получиха, без да влагаме кой знае какви старания. Усетихме, че притежаваме два от най-важните съставния елемент за основаване на група, а точно сила и синхрон. Така взехме решение да подобрим и доразвием концепциите си и ето, че през днешния ден Cinga Manga Funk e факт.
Кои са Cinga Manga Funk /CMF/?
Ева Перчемлиева – единствената дама в групата – приключва Музикалното учебно заведение в Бургас с ударни принадлежности и НМА “Проф. Панчо Владигеров” с оперно пеене. Участва в постановки на български оперни театри като гастролира и в Италия, Германия, Румъния, Украйна, Швейцария и други От 2011 е перкусионист и вокал в Булгара. А в това време взе участие и в разнообразни рок и джаз планове.
Ангел Демирев е потомствен музикант от прочут жанр от Стара Загора и от 5-годишен не се разделя с китарата. Той е някогашен ученик и студент от класа по електрическа китара на доцент В. Койчев в АМТИИ, Пловдив.
Преминава през доста школи, свири в безчет планове, с цел да доближи своя неповторим, различим жанр. Работи с Теодосий Спасов, Минко Ламбов и Шака Зулу, Point of View квартет, Мартин Любенов, Jazzta Prasta, Perfect Stranger, RomaNeno Project и прочие. Свирил е и с един от създателите на именитата тайфа „ Айрън Мейдън”. Демирев опитва с джаз, българска и циганска музика.
Барабанистът Кирил Добрев е една от емблематичните фигури в етно-група Булгара. От 20 години се занимава с композиране и саунд дизайн за разнообразни кино, театрални и музикални планове. През 2003 печели Аскеер за авторска музика към театралния театър “Дивите”. Съавтор е с Влади Михайлов на музиката към българското предложение за Оскар “Кецове”, отличена с премията на Филмовата академия за автентичен саундтрак. С електронния си план Fake подгрява Prodigy на първия им концерт в България, а с Булгара свири и с Ал ди Меола, Били Кобъм, Хюмън Тъч, Дейвид Гарфилд, Милчо Левиев. Член е на Европейската кино академия.
Музикалната кариера на китариста Петър Миланов от 2002 е обвързвана с Фолклорния отбор “Филип Кутев”. Публиката го познава и от многочислени джаз, етно и фолклорни планове. Работи с Лиса Джерард от Dead Can Dance, Теодосий Спасов, Белонога и Мистерията на българските гласове.
Бас китаристът Христо Минчев следва в АМТИИ, взе участие в разнообразни блус, джаз и поп планове на изявени български музиканти. Преподавател е по бас китара и контрабас в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ