Свободата на словото в България намалява, твърди пореден доклад за медиите
Свободата на словото в България през 2018 година е намаляла и това е отражение на цялостната уязвимост на върховенството на закона, както и - сред редица други фактори - на обстоятелството, че законите се ползват изборно и има хора с политическа отбрана против гонене.
В допълнение, професионалните стандарти отслабват на една медийна сцена от разпокъсани издания, употребявани за пробутване ползите на притежателите им и намаляване позициите на противниците им. Журналистите от ден на ден си постановат автоцензура, с цел да се защитят от политически, корпоративен и престъпен напън.
Това е оценката в годишния отчет за така наречен Индекс на устойчивостта на медиите (Media Sustainability Index или MSI) на основаната във Вашингтон неправителствена организация IREX. Анализът е считан за един от най-задълбочените в света, защото прави оценка освен чувството за независимост на медиите, само че и в каква правна, професионална и техническа среда работят публицистите и до каква степен ги пазят страната и работодателите им. MSI за Европа се създава от 2000 година насам в съдействие с Агенцията на Съединени американски щати за интернационално развиване (USAID).
Показателят за България този път леко се е подобрил - от 1. 81 на 1.89 пункта. Но това е надалеч от най-хубавият резултат през 2007 година и слага страната в категорията на " неустойчива смесена система " за медии и публицисти. Това е предпоследната по качество категория, в която попадат " страни, покриващи минимални условия, в които има обособени сегменти в правната система, както и в държавното управление, които се опълчват на една система на свободни медии; в случай че има забележим прогрес в отбраната на свободата на пресата, възстановяване на професионализма и появяването на нови медийна компании, то сходни феномени са прекомерно нови, с цел да се реши до каква степен те са устойчиви ".
България, Румъния и Хърватия са единствените страни от Европейски Съюз, включени в регион, обхващащ още Западните Балкани и някогашния Съюз на съветските социалистически републики, в това число републиките от Централна Азия. В тази компания от 21 страни по общ индикатор на показателя България е на 12-то място - след Киргизстан и преди Босна и Херцеговина.
По независимост на словото обстановката у нас е оценена на 13-а позиция - сред Босна и Херцеговина и Таджикистан. Бизнес ръководството на медии е на много по-високо равнище - 9-о място, т.е. сред Македония и Киргизстан, само че това е и категорията с най-хубав индикатор за България. По подкрепящи медиите и публицистите институции ѝ е отредено 14-о място, по многообразие на новинарските източници - 11-о, а по професионализъм на публицистите - 13-о.
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.
В допълнение, професионалните стандарти отслабват на една медийна сцена от разпокъсани издания, употребявани за пробутване ползите на притежателите им и намаляване позициите на противниците им. Журналистите от ден на ден си постановат автоцензура, с цел да се защитят от политически, корпоративен и престъпен напън.
Това е оценката в годишния отчет за така наречен Индекс на устойчивостта на медиите (Media Sustainability Index или MSI) на основаната във Вашингтон неправителствена организация IREX. Анализът е считан за един от най-задълбочените в света, защото прави оценка освен чувството за независимост на медиите, само че и в каква правна, професионална и техническа среда работят публицистите и до каква степен ги пазят страната и работодателите им. MSI за Европа се създава от 2000 година насам в съдействие с Агенцията на Съединени американски щати за интернационално развиване (USAID).
Показателят за България този път леко се е подобрил - от 1. 81 на 1.89 пункта. Но това е надалеч от най-хубавият резултат през 2007 година и слага страната в категорията на " неустойчива смесена система " за медии и публицисти. Това е предпоследната по качество категория, в която попадат " страни, покриващи минимални условия, в които има обособени сегменти в правната система, както и в държавното управление, които се опълчват на една система на свободни медии; в случай че има забележим прогрес в отбраната на свободата на пресата, възстановяване на професионализма и появяването на нови медийна компании, то сходни феномени са прекомерно нови, с цел да се реши до каква степен те са устойчиви ".
България, Румъния и Хърватия са единствените страни от Европейски Съюз, включени в регион, обхващащ още Западните Балкани и някогашния Съюз на съветските социалистически републики, в това число републиките от Централна Азия. В тази компания от 21 страни по общ индикатор на показателя България е на 12-то място - след Киргизстан и преди Босна и Херцеговина.
По независимост на словото обстановката у нас е оценена на 13-а позиция - сред Босна и Херцеговина и Таджикистан. Бизнес ръководството на медии е на много по-високо равнище - 9-о място, т.е. сред Македония и Киргизстан, само че това е и категорията с най-хубав индикатор за България. По подкрепящи медиите и публицистите институции ѝ е отредено 14-о място, по многообразие на новинарските източници - 11-о, а по професионализъм на публицистите - 13-о.
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ