Българските медии: заплахи, глухо правосъдие, дела шамари, ниско заплащане, никаква солидарност
Свободата на медиите в България е изправена пред дълбоки провокации в изискванията на политическа поляризация и законодателна пасивност, като са нужни незабавни дейности от страна на държавното управление и останалите институции, с цел да се придвижат напред националните промени, както и тези въведени на европейско равнище. Това обявиха в петък представителите на коалиция от интернационалните организации, защитаващи свободата на медиите.
След тридневна задача в София сред 24–26 септември, делегацията заключи, че е належащо да има прогрес в предотвратяването и наказването на похищенията против публицисти, разрешаване на продължаващия спор към управлението на публичната телевизия, гарантиране на независимостта на Съвета за електронни медии (СЕМ) и за приемане на законодателство против SLAPP (делата шамари). Въпреки значимата работа на основни журналистически асоциации, равнището на взаимност в журналистическата специалност е ниско, регистрират от задачата.
Мисията, проведена от Платформата за сигурност на публицистите на Съвета на Европа и самодейността Media Freedom Rapid Response (MFRR), откри също, че България изостава в използването на Европейския акт за свободата на медиите (EMFA), който е в действие от август тази година. Работната група на държавното управление е прекратила активността си, без да има изясненост по кое време ще бъдат обновени полемиките с присъединяване на всички съответстващи институции и заинтригувани страни.
Мисията не получи опция да разиска въпроса с органа, виновен за медийната политика - Министерството на културата, като то беше единствената обществена институция, която отхвърли среща с делегацията, макар многократните предложения.
След задачата партньорските организации взаимно приканват за по-голяма политическа воля и междупартийна поддръжка за справяне с задълбочаващата се институционална парализа и за напредване на толкоз нужните промени по EMFA, които, в случай че бъдат вярно приложени, ще оказват помощ за гарантиране на свободата, плурализма и независимостта на медиите.
Безопасност на публицистите
Въпреки че сериозните физически набези против кореспонденти и медийни служащи в България остават релативно редки, представители на медийната среда обявиха пред задачата, че общата неприязън към журналистическата специалност се е нараснала през последните години. Мисията прикани управляващите неотложно да проверяват няколко набези против медийни служащи, регистрирани на Платформата за сигурност на публицистите, и да изправят причинителите пред правораздаването. Политически напън, в това число заплашване и обиди от страна на политици против публицисти, остават мотив за безпокойствие, макар че случаите на директен политически напън над публицисти са намалели спрямо предишни години.
На платформата за сигурност на публицистите на Съвета на Европа сега има 34 дейни сигнала, свързани с похищения против публицисти или закани против свободата на медиите. Физическите набези съставляват една трета от случаите, макар че броят им също е намалял спрямо предишни години. Заплахите, в това число закани за ликвидиране, остават сериозен проблем, само че прекомерно рядко биват глобени от управляващите.
Мисията отбелязва ниските равнища на доверие от страна на публицистите в правоохранителните органи и прокуратурата да обезпечат правдивост в случаи на набези. Предишни каузи, включващи принуждение над публицисти от страна на полицията, са станали обект на забавено правораздаване. Някои заинтригувани страни показаха продължаващи терзания по отношение на политизирани следствия от страна на прокуратурата против медии. Мисията приветства поддръжката на Главната прокуратура и на президента за оферти да се наблюдават и документират сериозните случаи и да се засилят наредбите в Наказателния кодекс посредством въвеждане на по-високи санкции за наказаните за набези против публицисти.
Съвет за електронни медии и публични медии
Мисията заключава, че продължаващият спор сред изпълняващия длъжността общоприет шеф на Българската национална телевизия и Съвет за електронни медии рискува да подкопае публичното доверие в публичната медия и в процеса на назначение от регулатора. Две процедури за избор на нов общоприет шеф от Съвет за електронни медии се провалиха заради липса на болшинство, като актуалният шеф продължава да заема поста три години след приключването на мандата си, както беше посочено в Доклада за върховенството на закона за 2025 година на Европейската комисия.
Съдебен обзор на процедурата е в ход и нов опит за назначение на общоприет шеф е плануван за 16 октомври. Организациите от задачата приканват процесът за избор на нов общоприет шеф на Българска национална телевизия да бъде извършен по обективен и транспарантен метод, а участващите страни да работят в сходство със закона.
Мисията чу също рецензии от някои заинтригувани страни по отношение на публицистичната самостоятелност на Българска национална телевизия, отразяващи опасенията, повдигнати в Доклада за върховенството на закона на Европейски Съюз и в Мониторинга за медийния плурализъм. От значително значение е промените, планувани в EMFA, да бъдат приложени, с цел да се ускори публицистичната самостоятелност на медията, която би трябвало да бъде обезпечена и посредством съответни, устойчиви и предвидими финансови запаси.
Делегацията заключава, че са нужни промени както за изолирането на Съвета за електронни медии от политическо въздействие, по този начин и за подсилване на неговите оперативни запаси. Множество заинтригувани страни означиха видяни политически пристрастия на някои членове на съвета. Мисията поддържа законодателните оферти за промени, които да засилят независимостта на всички бъдещи претенденти, в сходство с наредбите на EMFA.
Въпреки това, измененията в състава или процедурата за избор на членове на Съвет за електронни медии би трябвало да се правят при съблюдаване на правилата на самостоятелност, правда и плурализъм. Здравото действие на Съвет за електронни медии е жизненоважно за ефикасното контролиране на медийната екосистема в България. Регулаторът се нуждае и от по-големи оперативни запаси, с цел да извършва разширения си мандат. Предложенията за обединение на Съвет за електронни медии с други регулаторни органи рискуват да нарушат неговия мандат и да отслабят регулаторните му пълномощия.
Правни закани, SLAPP и клюка
Правната среда в България основава непрекъснати опасности за публицистите. Според публицистите, с които задачата се срещна, има десетки дейни стратегически каузи против присъединяване на обществеността (SLAPP), ориентирани към медии и публицисти. Разследващите публицисти и тези, които разкриват закононарушения и корупция, са измежду най-атакуваните посредством SLAPP, като огромни компании и застрахователни сдружения, политици и съдии са измежду най-честите ищци. Много от тези каузи включват несъразмерни претенции за финансови компенсации.
Мисията приветства подготовката от страна на Министерството на правораздаването за транспониране на Директивата против SLAPP от 2024 година Въпреки това организациите показват угриженост, че вниманието наподобява е ориентирано само върху използването на директивата на Европейски Съюз, без същото внимание към Препоръката на Съвета на Европа по отношение на SLAPP. Основен мотив за безпокойствие е, че наказателното гонене за клюка остава юридически инструмент в България и политиците пропуснаха опцията да декриминализират действието изцяло по време на последните промени в Наказателния кодекс.
Скорошни промени понижиха минималните санкции за засегнатост и клюка и отстраниха автоматизираната усложнена подготовка, когато засегнатото лице е държавен чиновник. Реформите също вкараха опция за освобождение от наказателна отговорност и замяната ѝ с административни наказания в случаите, свързани с засегнатост или клюка на държавни чиновници, настоящи в формалното си качество. Въпреки това продължаващата криминализация на клеветата остава несъвместима с интернационалните стандарти за независимост на изложение и продължава да разрешава стратегическата приложимост на наказателното право против медиите и публицистите.
Законодателство, плурализъм и медийно преодоляване
Повтарящите се изборни цикли и последващото спиране на активността на държавни работни групи доведоха до закъснение на промените, които са извънредно нужни за основаването на здрава медийна екосистема в България. Въпреки че първична работа беше осъществена за подготовка на използването на EMFA, който влезе в цялостна мощ през август 2025 година, задачата научи, че Министерството на културата е прекратило процеса.
Прилагането на EMFA е жизненоважно за оправянето с доста от систематичните провокации пред свободата и плурализма на медиите в България. Мисията заключи, че страната страда от избрани равнища на медийно преодоляване, като непрозрачността на собствеността върху медиите, изключително на анонимни онлайн медии, и непрозрачността на държавната реклама са измежду най-острите проблеми. На локално и районно равнище икономическата взаимозависимост на медиите от рекламите от страна на локалните управляващи ги излага на финансов напън и в доста случаи отслабва публицистичната им самостоятелност.
Медийният плурализъм в България остава стеснен, а самостоятелната публицистика е подложена на напън от доста страни, в това число намеси на притежатели, автоцензура, закани за икономическата жизненост на проверяващата публицистика и непрекъснати опасения за независимостта на огромните телевизионни оператори. Въпреки че България разполага с професионални проверяващи публицисти, които изследват закононарушения и корупция, те работят в среда на напън, в това число закани за ликвидиране, тормоз и злонамерени правосъдни каузи.
Законодателният климат за достъп до информация е непълен и продължава да среща провокации, като публицистите се сблъскват с спънки, произлизащи от обща просвета на неяснота в държавните органи. Исканията за изявленията с политически водачи рутинно се отхвърлят, а заявките по Закона за достъп до социална информация постоянно биват или пренебрегнати, или отчасти задоволени. Парламентарните кореспонденти не престават да са изправени пред непропорционални ограничавания върху придвижването си в новата постройка на Народното събрание, което лимитира опцията им за надзор.
Несигурните условия на труд на доста публицисти в България, в това число ниско възнаграждение и слаба отбрана на труда, основават спомагателни провокации за специалността, като подкопават способността на медийните служащи да се опълчват на заканите против публицистичната самостоятелност в редакциите си.
Институционалната и регулаторната дисфункция, проблематичната медийна благосъстоятелност и политическото въздействие в композиция отслабиха публичното доверие в публицистиката в България, като страната е измежду най-ниско класираните в Европа по доверие в новините и измежду най-високите равнища на отбягване на вести.
Това сътвори вакуум, в който дезинформацията може по-лесно да се популяризира, изключително в обществените медии. Въпреки тази явна опасност държавното управление не е основало национална тактика против дезинформацията, като работата на многостранната Българска коалиция против дезинформацията остава замразена от 2023 година Жизненоважно е България бързо да дефинира и овласти народен координатор по цифровите услуги (DSC) и да откри правила за наказания по европейския Акт за цифровите услуги (DSA).
След задачата партньорските организации приканват Европейската комисия да следи деликатно използването на EMFA в България, да дава съответни и измерими рекомендации в границите на Доклада за върховенството на закона, да задълбочи условността във връзка с европейските фондове и да употребява всички налични принадлежности, с цел да подсигурява сходство с EMFA, директивата против SLAPP и други европейски стандарти, като Акта за цифровите услуги.
Препоръки
Мисията обрисува следните рекомендации за възстановяване на обстановката със свободата на медиите в България. По-подробни рекомендации ще бъдат предоставени в цялостния отчет, който следва да бъде оповестен.
Безопасност на публицистите
Правителството и политическите управляващи би трябвало да се въздържат от и да осъждат всички случаи на дискредитиране, злепоставяне, заплашване и закани против публицисти, в това число онлайн офанзиви.
Българското държавно управление би трябвало да се причисли към Кампанията за сигурност на публицистите, да сътвори контактни точки за публицисти в правоохранителните органи и министерствата и да усъвършенства хоризонталното съдействие сред министерствата по отношение на сигурността на публицистите.
Да се преразгледа и усъвършенства законодателството за подсилване на Наказателния кодекс с по-строги наказания за наказани за набези против публицисти и да се сътвори система за категоризиране на случаите на набези против медиите и медийните служащи.
Българското държавно управление би трябвало да насърчи основаването и да поддържа действието на механизми за ранно предизвестие и бърза реакция, като горещи линии, онлайн платформи или 24-часови спешни контактни точки, ръководени от журналистически организации или гражданското общество, с цел да се подсигурява, че публицистите и други медийни дейци имат неотложен достъп до защитни ограничения, когато са застрашени.
Съвет за електронни медии и публични медии
Процесът по желание от Съвет за електронни медии на нов общоприет шеф на Българска национална телевизия би трябвало да бъде извършен по обективен и транспарантен метод и всички участващи страни би трябвало да работят в сходство със закона.
Правителството би трябвало да приложи промени в сходство с EMFA, които да укрепят гаранциите за публицистична и институционална самостоятелност на Българска национална телевизия и БНР, като в същото време подсигуряват съответни, устойчиви и предвидими финансови запаси за двете медии.
Правителството би трябвало да приложи промени в сходство с EMFA, които да изолират Съвета за електронни медии от политическо въздействие и интервенция и да засилят неговата функционална самостоятелност, като в същото време му обезпечат задоволително запаси за оперативна непоклатимост.
Стратегически каузи против присъединяване на обществеността (SLAPP)
Министерството на правораздаването би трябвало да транспонира и приложи както директивата на Европейски Съюз, по този начин и рекомендацията на Съвета на Европа против SLAPP, с цел да се подсигурява, че както трансграничните, по този начин и вътрешните SLAPP ще бъдат дейно адресирани.
Правителството би трябвало да подсигурява, че знаците за идентифициране на SLAPP, планувани в рекомендацията на Съвета на Европа, са включени в националното законодателство, с цел да подкрепят съдиите при разпознаването на такива каузи. По време на процеса на правене Министерството на правораздаването би трябвало да се възползва от наличния експертен опит на Съвета на Европа.
Властите би трябвало да продължат да образоват съдии, прокурори, юристи и служители на реда по европейските стандарти, свързани със свободата на медиите, в това число клюка, SLAPP, тирада на омразата, достъп до информация и отбрана на разобличители и журналистически източници. Това е от значително значение, с цел да се подсигурява, че правосъдните решения и практики подхождат на стандартите на Европейския съд по правата на индивида.
Правителството и Народното събрание на България би трябвало да декриминализират изцяло клеветата.
Медийно законодателство и EMFA
Правителството би трябвало бързо да приложи и да хармонизира националното законодателство с Европейския акт за свободата на медиите посредством транспарантен и приобщаващ развой.
В допълнение към промените на публичните медии и медийните регулатори, разказани нагоре, държавното управление би трябвало да приложи промените, планувани в EMFA, които изискват основаването на указател на медийната благосъстоятелност, който би трябвало да бъде транспарантен, функционален, настоящ и елементарно наличен за публицисти и жители.
Правителството би трябвало да приложи промените, разказани в EMFA, за заслужено и транспарантно систематизиране на обществени средства и държавна реклама към медиите. Само медийни компании, които са се записали в базата данни за благосъстоятелност и са дали настояща информация за своите директни и крайни бенефициери, би трябвало да бъдат възможни за приемане на държавна реклама.
Освен това държавното управление би трябвало да обмисли въвеждането на изискване, че единствено медийни организации, които съблюдават Етичния кодекс на българските медии, би трябвало да имат право да получават държавна реклама, като средство за ограничение на финансирането на дезинформация.
Правителството би трябвало бързо да дефинира и овласти народен координатор по цифровите услуги (DSC) и да откри правила за наказания по Акта за цифровите услуги (DSA).
Медийните експерти би трябвало да се обединят с журналистически асоциации и други организации, с цел да засилят солидарността и съдействието в границите на журналистическата специалност.
По-подробни рекомендации ще последват в цялостния отчет от задачата.
Описание на задачата
Мисията в София беше координирана като част от Платформата за сигурност на публицистите на Съвета на Европа и самодейността Media Freedom Rapid Response (MFRR). Делегацията беше формирана от представители на ARTICLE 19, Асоциацията на европейските публицисти (AEJ), Европейския център за независимост на пресата и медиите (ECPMF), Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), Европейската федерация на публицистите (EFJ), Index on Censorship, Международния институт за пресата (IPI), „ Репортери без граници “ (RSF) и Osservatorio Balcani e Caucaso Transeuropa (OBCT).
Делегацията се срещна с необятен кръг заинтригувани страни, в това число водещи публицисти и редактори от печатни, онлайн и проверяващи медии, както и медийни асоциации и синдикати, медийни специалисти и представители на гражданското общество. Проведени бяха обособени срещи с Българското национално радио и Българската национална телевизия. Срещи бяха извършени също с президента на България; Министерството на правосъдието; Министерството на вътрешните работи; Съвета за електронни медии (СЕМ); кабинета на основния прокурор; Комисията за отбрана на персоналните данни; Централната изборна комисия и представители на посолствата.
Мисията организира конференция на 26 септември в София. Пълният отчет следва да бъде оповестен след задачата и ще бъде споделен с всички вътрешни политически участници, със Съвета на Европа, Европейския съюз и интернационалните организации.
Обобщението от срещите направи Асоциацията на европейските публицисти - България.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
След тридневна задача в София сред 24–26 септември, делегацията заключи, че е належащо да има прогрес в предотвратяването и наказването на похищенията против публицисти, разрешаване на продължаващия спор към управлението на публичната телевизия, гарантиране на независимостта на Съвета за електронни медии (СЕМ) и за приемане на законодателство против SLAPP (делата шамари). Въпреки значимата работа на основни журналистически асоциации, равнището на взаимност в журналистическата специалност е ниско, регистрират от задачата.
Мисията, проведена от Платформата за сигурност на публицистите на Съвета на Европа и самодейността Media Freedom Rapid Response (MFRR), откри също, че България изостава в използването на Европейския акт за свободата на медиите (EMFA), който е в действие от август тази година. Работната група на държавното управление е прекратила активността си, без да има изясненост по кое време ще бъдат обновени полемиките с присъединяване на всички съответстващи институции и заинтригувани страни.
Мисията не получи опция да разиска въпроса с органа, виновен за медийната политика - Министерството на културата, като то беше единствената обществена институция, която отхвърли среща с делегацията, макар многократните предложения.
След задачата партньорските организации взаимно приканват за по-голяма политическа воля и междупартийна поддръжка за справяне с задълбочаващата се институционална парализа и за напредване на толкоз нужните промени по EMFA, които, в случай че бъдат вярно приложени, ще оказват помощ за гарантиране на свободата, плурализма и независимостта на медиите.
Безопасност на публицистите
Въпреки че сериозните физически набези против кореспонденти и медийни служащи в България остават релативно редки, представители на медийната среда обявиха пред задачата, че общата неприязън към журналистическата специалност се е нараснала през последните години. Мисията прикани управляващите неотложно да проверяват няколко набези против медийни служащи, регистрирани на Платформата за сигурност на публицистите, и да изправят причинителите пред правораздаването. Политически напън, в това число заплашване и обиди от страна на политици против публицисти, остават мотив за безпокойствие, макар че случаите на директен политически напън над публицисти са намалели спрямо предишни години.
На платформата за сигурност на публицистите на Съвета на Европа сега има 34 дейни сигнала, свързани с похищения против публицисти или закани против свободата на медиите. Физическите набези съставляват една трета от случаите, макар че броят им също е намалял спрямо предишни години. Заплахите, в това число закани за ликвидиране, остават сериозен проблем, само че прекомерно рядко биват глобени от управляващите.
Мисията отбелязва ниските равнища на доверие от страна на публицистите в правоохранителните органи и прокуратурата да обезпечат правдивост в случаи на набези. Предишни каузи, включващи принуждение над публицисти от страна на полицията, са станали обект на забавено правораздаване. Някои заинтригувани страни показаха продължаващи терзания по отношение на политизирани следствия от страна на прокуратурата против медии. Мисията приветства поддръжката на Главната прокуратура и на президента за оферти да се наблюдават и документират сериозните случаи и да се засилят наредбите в Наказателния кодекс посредством въвеждане на по-високи санкции за наказаните за набези против публицисти.
Съвет за електронни медии и публични медии
Мисията заключава, че продължаващият спор сред изпълняващия длъжността общоприет шеф на Българската национална телевизия и Съвет за електронни медии рискува да подкопае публичното доверие в публичната медия и в процеса на назначение от регулатора. Две процедури за избор на нов общоприет шеф от Съвет за електронни медии се провалиха заради липса на болшинство, като актуалният шеф продължава да заема поста три години след приключването на мандата си, както беше посочено в Доклада за върховенството на закона за 2025 година на Европейската комисия.
Съдебен обзор на процедурата е в ход и нов опит за назначение на общоприет шеф е плануван за 16 октомври. Организациите от задачата приканват процесът за избор на нов общоприет шеф на Българска национална телевизия да бъде извършен по обективен и транспарантен метод, а участващите страни да работят в сходство със закона.
Мисията чу също рецензии от някои заинтригувани страни по отношение на публицистичната самостоятелност на Българска национална телевизия, отразяващи опасенията, повдигнати в Доклада за върховенството на закона на Европейски Съюз и в Мониторинга за медийния плурализъм. От значително значение е промените, планувани в EMFA, да бъдат приложени, с цел да се ускори публицистичната самостоятелност на медията, която би трябвало да бъде обезпечена и посредством съответни, устойчиви и предвидими финансови запаси.
Делегацията заключава, че са нужни промени както за изолирането на Съвета за електронни медии от политическо въздействие, по този начин и за подсилване на неговите оперативни запаси. Множество заинтригувани страни означиха видяни политически пристрастия на някои членове на съвета. Мисията поддържа законодателните оферти за промени, които да засилят независимостта на всички бъдещи претенденти, в сходство с наредбите на EMFA.
Въпреки това, измененията в състава или процедурата за избор на членове на Съвет за електронни медии би трябвало да се правят при съблюдаване на правилата на самостоятелност, правда и плурализъм. Здравото действие на Съвет за електронни медии е жизненоважно за ефикасното контролиране на медийната екосистема в България. Регулаторът се нуждае и от по-големи оперативни запаси, с цел да извършва разширения си мандат. Предложенията за обединение на Съвет за електронни медии с други регулаторни органи рискуват да нарушат неговия мандат и да отслабят регулаторните му пълномощия.
Правни закани, SLAPP и клюка
Правната среда в България основава непрекъснати опасности за публицистите. Според публицистите, с които задачата се срещна, има десетки дейни стратегически каузи против присъединяване на обществеността (SLAPP), ориентирани към медии и публицисти. Разследващите публицисти и тези, които разкриват закононарушения и корупция, са измежду най-атакуваните посредством SLAPP, като огромни компании и застрахователни сдружения, политици и съдии са измежду най-честите ищци. Много от тези каузи включват несъразмерни претенции за финансови компенсации.
Мисията приветства подготовката от страна на Министерството на правораздаването за транспониране на Директивата против SLAPP от 2024 година Въпреки това организациите показват угриженост, че вниманието наподобява е ориентирано само върху използването на директивата на Европейски Съюз, без същото внимание към Препоръката на Съвета на Европа по отношение на SLAPP. Основен мотив за безпокойствие е, че наказателното гонене за клюка остава юридически инструмент в България и политиците пропуснаха опцията да декриминализират действието изцяло по време на последните промени в Наказателния кодекс.
Скорошни промени понижиха минималните санкции за засегнатост и клюка и отстраниха автоматизираната усложнена подготовка, когато засегнатото лице е държавен чиновник. Реформите също вкараха опция за освобождение от наказателна отговорност и замяната ѝ с административни наказания в случаите, свързани с засегнатост или клюка на държавни чиновници, настоящи в формалното си качество. Въпреки това продължаващата криминализация на клеветата остава несъвместима с интернационалните стандарти за независимост на изложение и продължава да разрешава стратегическата приложимост на наказателното право против медиите и публицистите.
Законодателство, плурализъм и медийно преодоляване
Повтарящите се изборни цикли и последващото спиране на активността на държавни работни групи доведоха до закъснение на промените, които са извънредно нужни за основаването на здрава медийна екосистема в България. Въпреки че първична работа беше осъществена за подготовка на използването на EMFA, който влезе в цялостна мощ през август 2025 година, задачата научи, че Министерството на културата е прекратило процеса.
Прилагането на EMFA е жизненоважно за оправянето с доста от систематичните провокации пред свободата и плурализма на медиите в България. Мисията заключи, че страната страда от избрани равнища на медийно преодоляване, като непрозрачността на собствеността върху медиите, изключително на анонимни онлайн медии, и непрозрачността на държавната реклама са измежду най-острите проблеми. На локално и районно равнище икономическата взаимозависимост на медиите от рекламите от страна на локалните управляващи ги излага на финансов напън и в доста случаи отслабва публицистичната им самостоятелност.
Медийният плурализъм в България остава стеснен, а самостоятелната публицистика е подложена на напън от доста страни, в това число намеси на притежатели, автоцензура, закани за икономическата жизненост на проверяващата публицистика и непрекъснати опасения за независимостта на огромните телевизионни оператори. Въпреки че България разполага с професионални проверяващи публицисти, които изследват закононарушения и корупция, те работят в среда на напън, в това число закани за ликвидиране, тормоз и злонамерени правосъдни каузи.
Законодателният климат за достъп до информация е непълен и продължава да среща провокации, като публицистите се сблъскват с спънки, произлизащи от обща просвета на неяснота в държавните органи. Исканията за изявленията с политически водачи рутинно се отхвърлят, а заявките по Закона за достъп до социална информация постоянно биват или пренебрегнати, или отчасти задоволени. Парламентарните кореспонденти не престават да са изправени пред непропорционални ограничавания върху придвижването си в новата постройка на Народното събрание, което лимитира опцията им за надзор.
Несигурните условия на труд на доста публицисти в България, в това число ниско възнаграждение и слаба отбрана на труда, основават спомагателни провокации за специалността, като подкопават способността на медийните служащи да се опълчват на заканите против публицистичната самостоятелност в редакциите си.
Институционалната и регулаторната дисфункция, проблематичната медийна благосъстоятелност и политическото въздействие в композиция отслабиха публичното доверие в публицистиката в България, като страната е измежду най-ниско класираните в Европа по доверие в новините и измежду най-високите равнища на отбягване на вести.
Това сътвори вакуум, в който дезинформацията може по-лесно да се популяризира, изключително в обществените медии. Въпреки тази явна опасност държавното управление не е основало национална тактика против дезинформацията, като работата на многостранната Българска коалиция против дезинформацията остава замразена от 2023 година Жизненоважно е България бързо да дефинира и овласти народен координатор по цифровите услуги (DSC) и да откри правила за наказания по европейския Акт за цифровите услуги (DSA).
След задачата партньорските организации приканват Европейската комисия да следи деликатно използването на EMFA в България, да дава съответни и измерими рекомендации в границите на Доклада за върховенството на закона, да задълбочи условността във връзка с европейските фондове и да употребява всички налични принадлежности, с цел да подсигурява сходство с EMFA, директивата против SLAPP и други европейски стандарти, като Акта за цифровите услуги.
Препоръки
Мисията обрисува следните рекомендации за възстановяване на обстановката със свободата на медиите в България. По-подробни рекомендации ще бъдат предоставени в цялостния отчет, който следва да бъде оповестен.
Безопасност на публицистите
Правителството и политическите управляващи би трябвало да се въздържат от и да осъждат всички случаи на дискредитиране, злепоставяне, заплашване и закани против публицисти, в това число онлайн офанзиви.
Българското държавно управление би трябвало да се причисли към Кампанията за сигурност на публицистите, да сътвори контактни точки за публицисти в правоохранителните органи и министерствата и да усъвършенства хоризонталното съдействие сред министерствата по отношение на сигурността на публицистите.
Да се преразгледа и усъвършенства законодателството за подсилване на Наказателния кодекс с по-строги наказания за наказани за набези против публицисти и да се сътвори система за категоризиране на случаите на набези против медиите и медийните служащи.
Българското държавно управление би трябвало да насърчи основаването и да поддържа действието на механизми за ранно предизвестие и бърза реакция, като горещи линии, онлайн платформи или 24-часови спешни контактни точки, ръководени от журналистически организации или гражданското общество, с цел да се подсигурява, че публицистите и други медийни дейци имат неотложен достъп до защитни ограничения, когато са застрашени.
Съвет за електронни медии и публични медии
Процесът по желание от Съвет за електронни медии на нов общоприет шеф на Българска национална телевизия би трябвало да бъде извършен по обективен и транспарантен метод и всички участващи страни би трябвало да работят в сходство със закона.
Правителството би трябвало да приложи промени в сходство с EMFA, които да укрепят гаранциите за публицистична и институционална самостоятелност на Българска национална телевизия и БНР, като в същото време подсигуряват съответни, устойчиви и предвидими финансови запаси за двете медии.
Правителството би трябвало да приложи промени в сходство с EMFA, които да изолират Съвета за електронни медии от политическо въздействие и интервенция и да засилят неговата функционална самостоятелност, като в същото време му обезпечат задоволително запаси за оперативна непоклатимост.
Стратегически каузи против присъединяване на обществеността (SLAPP)
Министерството на правораздаването би трябвало да транспонира и приложи както директивата на Европейски Съюз, по този начин и рекомендацията на Съвета на Европа против SLAPP, с цел да се подсигурява, че както трансграничните, по този начин и вътрешните SLAPP ще бъдат дейно адресирани.
Правителството би трябвало да подсигурява, че знаците за идентифициране на SLAPP, планувани в рекомендацията на Съвета на Европа, са включени в националното законодателство, с цел да подкрепят съдиите при разпознаването на такива каузи. По време на процеса на правене Министерството на правораздаването би трябвало да се възползва от наличния експертен опит на Съвета на Европа.
Властите би трябвало да продължат да образоват съдии, прокурори, юристи и служители на реда по европейските стандарти, свързани със свободата на медиите, в това число клюка, SLAPP, тирада на омразата, достъп до информация и отбрана на разобличители и журналистически източници. Това е от значително значение, с цел да се подсигурява, че правосъдните решения и практики подхождат на стандартите на Европейския съд по правата на индивида.
Правителството и Народното събрание на България би трябвало да декриминализират изцяло клеветата.
Медийно законодателство и EMFA
Правителството би трябвало бързо да приложи и да хармонизира националното законодателство с Европейския акт за свободата на медиите посредством транспарантен и приобщаващ развой.
В допълнение към промените на публичните медии и медийните регулатори, разказани нагоре, държавното управление би трябвало да приложи промените, планувани в EMFA, които изискват основаването на указател на медийната благосъстоятелност, който би трябвало да бъде транспарантен, функционален, настоящ и елементарно наличен за публицисти и жители.
Правителството би трябвало да приложи промените, разказани в EMFA, за заслужено и транспарантно систематизиране на обществени средства и държавна реклама към медиите. Само медийни компании, които са се записали в базата данни за благосъстоятелност и са дали настояща информация за своите директни и крайни бенефициери, би трябвало да бъдат възможни за приемане на държавна реклама.
Освен това държавното управление би трябвало да обмисли въвеждането на изискване, че единствено медийни организации, които съблюдават Етичния кодекс на българските медии, би трябвало да имат право да получават държавна реклама, като средство за ограничение на финансирането на дезинформация.
Правителството би трябвало бързо да дефинира и овласти народен координатор по цифровите услуги (DSC) и да откри правила за наказания по Акта за цифровите услуги (DSA).
Медийните експерти би трябвало да се обединят с журналистически асоциации и други организации, с цел да засилят солидарността и съдействието в границите на журналистическата специалност.
По-подробни рекомендации ще последват в цялостния отчет от задачата.
Описание на задачата
Мисията в София беше координирана като част от Платформата за сигурност на публицистите на Съвета на Европа и самодейността Media Freedom Rapid Response (MFRR). Делегацията беше формирана от представители на ARTICLE 19, Асоциацията на европейските публицисти (AEJ), Европейския център за независимост на пресата и медиите (ECPMF), Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), Европейската федерация на публицистите (EFJ), Index on Censorship, Международния институт за пресата (IPI), „ Репортери без граници “ (RSF) и Osservatorio Balcani e Caucaso Transeuropa (OBCT).
Делегацията се срещна с необятен кръг заинтригувани страни, в това число водещи публицисти и редактори от печатни, онлайн и проверяващи медии, както и медийни асоциации и синдикати, медийни специалисти и представители на гражданското общество. Проведени бяха обособени срещи с Българското национално радио и Българската национална телевизия. Срещи бяха извършени също с президента на България; Министерството на правосъдието; Министерството на вътрешните работи; Съвета за електронни медии (СЕМ); кабинета на основния прокурор; Комисията за отбрана на персоналните данни; Централната изборна комисия и представители на посолствата.
Мисията организира конференция на 26 септември в София. Пълният отчет следва да бъде оповестен след задачата и ще бъде споделен с всички вътрешни политически участници, със Съвета на Европа, Европейския съюз и интернационалните организации.
Обобщението от срещите направи Асоциацията на европейските публицисти - България.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ