Свободата на изразяване е ценност за българите, но включва и словото на омразата
Свободата на изложение е полезност освен за медиите, само че и за голяма част от обществото у нас - близо 84%. В същото време обаче над 64% от българите схващат това постижение на демокрацията у нас и като право да се употребява език на омразата.
Ценност ли е свободата на словото? Толерираме ли езика на омразата? За кого е значима свободата на изложение? Върху тези тематики се концентрира проучването на Института за политика и Института за проучване на популацията и индивида при Българска академия на науките, ръководено от политическия психолог проф. Антоанета Христова.
Привързаността към свободата на словото е най-висока при групите на възраст 26-45 година, чиито умишлен и деен живот стартира след измененията.
Като цяло хората над 56-годишна възраст и тези с най-нисък стопански статус, както и тези с ляво политическо самоопределяне, са по-скептични, че свободата на изложение е полезност. Най-ниска е цената при 66-75-годишните, до момента в който при хората над 75 оценката още веднъж леко потегля нагоре. Тенденцията е ненапълно парадоксална, само че и обяснима с цензурата, които българите от тези генерации помнят. Но има и втора догадка: по-възрастните не одобряват свободата на словото като безусловна.
Тя в прочут смисъл се удостоверява от данните за приемането на езика на омразата – най-толерантни към този публичен феномен са най-младите на възраст сред 18 и 25 година Обратното – най-голям е делът на хората над 66 година, които не считат, че цялостната независимост на изложение включва и езика на омразата.
Проучването откри огромна поколенческа разлика сред родители и деца: 66-75 годишните в най-голяма степен считат, че през днешния ден всички могат да изразят мнение, до момента в който младите – 18-35 годишните са уверени, че едни имат по-голяма независимост да приказват, а други – не. Т.е. хората, живели с цензура, правят оценка по-високо настоящето положение на правото на свободно изложение, а съгласно децата им то не е равно налично. Тенденцията е обяснима с еволюцията на разбирането за свободите, само че и с дефицитите, в които другите генерации влагат друг смисъл.
Още един абсурд – делът на извънредно десните и извънредно левите, които утвърждават езика на омразата, е висок, само че не е най-високият. Резултатите сочат, че като цяло равнището на приемане на езика на омразата е високо, а в дясната част от политическия набор тя бележи пикови стойности.
Хората с по-високо обучение и по-добър стопански статус в по-висока степен ценят свободата на словото и одобряват езика на омразата като част от нея. Може да се допусна, че те имат повече самонадеяност в способността си да вършат разлика сред език на ненавист и акт на ненавист и имат нужда от сериозно и непосредствено говорене.
Изследването е национално представително, извършено е с 1200 директни изявленията в 44 обитаеми места измежду пълнолетни българи на възраст над 18 година Осъществено е със лично финансиране.
Ценност ли е свободата на словото? Толерираме ли езика на омразата? За кого е значима свободата на изложение? Върху тези тематики се концентрира проучването на Института за политика и Института за проучване на популацията и индивида при Българска академия на науките, ръководено от политическия психолог проф. Антоанета Христова.
Привързаността към свободата на словото е най-висока при групите на възраст 26-45 година, чиито умишлен и деен живот стартира след измененията.
Като цяло хората над 56-годишна възраст и тези с най-нисък стопански статус, както и тези с ляво политическо самоопределяне, са по-скептични, че свободата на изложение е полезност. Най-ниска е цената при 66-75-годишните, до момента в който при хората над 75 оценката още веднъж леко потегля нагоре. Тенденцията е ненапълно парадоксална, само че и обяснима с цензурата, които българите от тези генерации помнят. Но има и втора догадка: по-възрастните не одобряват свободата на словото като безусловна.
Тя в прочут смисъл се удостоверява от данните за приемането на езика на омразата – най-толерантни към този публичен феномен са най-младите на възраст сред 18 и 25 година Обратното – най-голям е делът на хората над 66 година, които не считат, че цялостната независимост на изложение включва и езика на омразата.
Проучването откри огромна поколенческа разлика сред родители и деца: 66-75 годишните в най-голяма степен считат, че през днешния ден всички могат да изразят мнение, до момента в който младите – 18-35 годишните са уверени, че едни имат по-голяма независимост да приказват, а други – не. Т.е. хората, живели с цензура, правят оценка по-високо настоящето положение на правото на свободно изложение, а съгласно децата им то не е равно налично. Тенденцията е обяснима с еволюцията на разбирането за свободите, само че и с дефицитите, в които другите генерации влагат друг смисъл.
Още един абсурд – делът на извънредно десните и извънредно левите, които утвърждават езика на омразата, е висок, само че не е най-високият. Резултатите сочат, че като цяло равнището на приемане на езика на омразата е високо, а в дясната част от политическия набор тя бележи пикови стойности.
Хората с по-високо обучение и по-добър стопански статус в по-висока степен ценят свободата на словото и одобряват езика на омразата като част от нея. Може да се допусна, че те имат повече самонадеяност в способността си да вършат разлика сред език на ненавист и акт на ненавист и имат нужда от сериозно и непосредствено говорене.
Изследването е национално представително, извършено е с 1200 директни изявленията в 44 обитаеми места измежду пълнолетни българи на възраст над 18 година Осъществено е със лично финансиране.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ