Джон и Уинстън – двама Чърчил с разлика от 200 години, но много прилики
Свободата на Британските острови е застрашена от тиранията в Европа. Страната знае, че не може да оцелее сама – тя има потребност от другари, с цел да сътвори мощен съюз. Чърчил би трябвало да работи бързо и с огромна ловкост, с цел да обезпечи връзките, които ще спасят целия континент. Действията му в този решаващ момент ще го трансфорат в един от най-големите английски герои на войната.
Тази сцената основава усещане, че приказваме за 1940 година – най-ранните стадии на Втората международна война. Годината обаче е 1702 година, а спорът е Война за испанското завещание, а въпросният Чърчил в действителност е Джон, 1-ви херцог на Марлборо. Той е човек, чийто живот по-късно ще въодушеви един от най-известните британци в историята. Почитането на Уинстън към Джон не идва просто от тяхната споделена кръвна линия – то се свежда и до доста интимното схващане за напрежението, под което попадат и двамата.
Война за испанското завещание
Джон Чърчил е роден наследник на различен Уинстън Чърчил, член на Народното събрание, който взема злополучното решение да се бие от губещата страна на Гражданската война в Англия. Подкрепата на кавалерите му коства скъпо и горкото му семейство обеднява много. Смята се, че девизът на фамилията Чърчил „ Верни, само че нещастни “ поражда точно в този интервал. Състоянието им обаче се усъвършенства след Възстановяването през 1660 година и младият Джон служи като паж на херцога на Йорк – бъдещият Джеймс II.
Подобно на известния си потомък, Джон е доста образован млад мъж, който намира предопределение във военната работа. Точно както Уинстън ще се причисли към английската войска, Джон насочва сърцето си към войниклъка и се причисли към Гренадиерската армия през 1667 година Той служи във Френско-холандската война през 1672 г. и е нараснал в чин капитан. По-нататък получава хвалба за дейностите си при обсадата на Маастрихт, където избавя живота на херцога на Монмут – дело, за което се твърди, че печели хвалба от френския крал Луи XIV.
Неговата славна кариера и военна прозорливост подсигурява бързото му издигане в редиците. Той е почитан от висшестоящите, а смелостта му печели възхищението на елементарните бойци. Това не е друго от вниманието, което Уинстън получава за военната си кариера и почестите за борбите, на които е очевидец. И двамата мъже получават относителна популярност още на млада възраст и ще почувстват произлизащия от това напън и упования.
Сара
Приликите на Уинстън с Джон не свършват на бойното поле. Когато Джон се връща в двореца Сейнт Джеймс, е привлечена от младата Сара Дженингс, красива придворна дама на принцеса Анна. Семейството й обеднява от задължения и тя надали е най-очевидната или привлекателна вероятност за военния воин. Независимо от това, Джон хлътва. Баща му желае да се ожени за по-богата жена, с цел да облекчи фамилните задължения – само че Джон избира любовта.
Клементин Хозиер
Лесно е да разберем за какво Уинстън изпитва разбиране към решението на Джон. В края на краищата той също се дами по обич. Бъдещата му брачна половинка Клементин Хозиер е обект на публични насмешки, тъй като същинският й генезис е незнаен, защото родителите й се развеждат и хипотетичният й татко я изоставя. Семейството й потъва по обществената стълбица и е насила да се мести постоянно. Въпреки предишното й, Уинстън е пленена от Клементин. Обществото се съмнява в силата на връзката им – щерка на разведени родители и див боен – само че техният съюз продължава 57 години. Браковете на Уинстън и Джон са удивително сходни, защото и двамата мъже намират своя любима във дами с изключителна воля и преданост, които остават до тях, до момента в който гибелта ги раздели.
Подобно на Уинстън, на Джон не му е писано да прекара целия си живот на бойното поле – политиката притегля и двамата мъже. При възкачването на Джеймс II, Джон е назначен за генерал-лейтенант, на процедура главнокомандващ, както и за пер. Въпреки това Англия е в средата на набожен протест.
На доктрина Джон е верен на Джеймс II, само че той от ден на ден и повече не утвърждава католическите пристрастености на краля, явно заявявайки, че в случай че монархът се опита да промени религията си, „ неотложно ще напусна службата си “. Той не е единственият, който се тормози за вярванията на Джеймс и през 1688 година избухва по този начин наречената Славна гражданска война за да смъкна суверена от власт. Дързостта на Джон може да се види, когато той изоставя своя крал, заставайки на страната на Уилям III Оранжски и по този метод обезпечава провалянето на Джеймс.
Искрената увереност и самонадеяност на Джон не се разграничават от чертите, показани от самия Уинстън. Уинстън обаче е извънредно предан човек, нещо, което Джон надалеч не е. Джон в началото се е възползва от хода си като получава графство Марлборо от Уилям и Мери и е назначен да командва Фландрия и Ирландия сред 1689 и 1691. Новият крал не може да се довери на човек, който ще съобщи личния си монарх толкоз елементарно. Въпреки че Джон продължава да нанася проваляне след проваляне на враговете си, известността му внезапно спада и той е хвърлен в Лондонската кула през 1692 година по съмнение, че се пробва да върне Джеймс II.
