Пламъкът на Априлското въстание отново гори в Панагюрище – 149 години по-късно
„ Свобода не се дава, тя се изстрадва. “
На 1 май 2025 година, Панагюрище още веднъж се трансформира в жив олтар на паметта . 149 години след Априлската епопея , в сърцето на България отекнаха камбани, гласове и стъпки – в символ на благодарност към тези, които не пожалиха живота си с цел да я има през днешния ден свободата ни.
Градът беше декориран с трибагреници , само че най-силно беше украсено нещо друго – душата на хората, пристигнали от всички краища на страната да се поклонят . Сред тях – деца в носии, възрастни със сълзи в очите, войнишки роти, възпитаници, родолюбци, живи потомци на героите. Всяко цвете, положено пред мемориала в двора на Историческия музей, беше шепа тиха признателност .
„ Априлското въстание не е просто история – то е нашата съвест “ , сподели в прочувствената си тирада кметът на Панагюрище, добавяйки: „ В оня Април светът беше не запомнил за България. Но предците ни избраха не страха, а огъня. Да ги почетем не значи единствено да сведем глава. Означава да вдигнем очи и да вървим самоуверено напред. “
Председателят на Общинския съвет Иван Лалов напомни, че точно тук, в Панагюрище, пламна искрата, която възпламени въстанието: „ Героите от Април 1876 година ни оставиха завет: че за Майка България се умира, само че не се предава. “
В тържествата участваха и членове на формалната делегация от побратимения град Фрежюс (Франция), както и голям брой възпитаници от учебните заведения на общината. Силни овации провокираха живите картини, изобразяващи подиуми от въстанието, изпълнени от локални театрални трупи и възпитаници – една епопея, пресъздадена с религия и сълзи.
Заветът остава
На оня 20-ти април, в Панагюрище не избухна просто въстание – избухна волята на цялостен един народ да бъде чут, да бъде свободен.
И през днешния ден, съвсем век и половина по-късно, улиците на града отекнаха от същата воля. Не в дим и барут, а в стъпки, думи, песни и безмълвие. В наличието на потомци и будители .
Червеното знаме със златен лъв беше още веднъж издигнато над площад „ 20 април “ – не като светиня, а като увещание, че сме длъжници на предишното и основатели на бъдещето.
„ Нека пребъде България, тъй като тя се гради освен с меч, само че и с памет. “
Присъединете се към нашия
Плаж „ Болата “ става държавен приоритет – няма да се дава на концесия
