Свит в скута на баща си, притиснат до гърдите му,

Травмирани от войната, стотици деца се борят с физически и емоционални рани в Ливан

Свит в скута на татко си, притиснат до гърдите му, в Ливан, написа „ Асошиейтед прес “. Четиригодишното дете ритна лекаря си с непокътнатия си крайник и го отблъсна с ръката, която не беше в гипс. „ Татко ми! Моят баща! “ , извиква Хюсеин. „ Накарайте го да ме остави на мира! “

С очи, насълзени от облекчение и болежка, бащата успокоил сина си и го придърпал по-близо.

Хюсеин и татко му, Хасан, са единствените оживели от фамилията си след израелския въздушен удар предишния месец по техния квартал в Бейрут . При удара умират 18 души , в това число майка му, тримата му братя и сестри и шестима родственици.

„ Може ли в този момент да си вземе душ? “ , пита бащата лекаря.

Десет дни след интервенцията лекарите, които преглеждат раните на Хюсеин , споделят, че контузиите на момчето зарастват вярно . Той има подпори в счупеното си дясно бедро и шевове, които сглобяват раздраните сухожилия на дясната му ръка на мястото им. Болката е отшумяла и Хюсеин би трябвало да може да върви още веднъж след два месеца – въпреки и с дълготрайно куцане.

Много по-трудно е да се даде прогноза за невидимите рани на Хюсеин . Той още веднъж е с памперси и е почнал да подмокря леглото си. Почти не приказва и не е споделил и дума за майка си, двете си сестри и брат си. Имад Нахле, един от хирурзите ортопеди на Хюсеин, споделя:

„ Травмата не е единствено в мускулно-скелетната област. Момчето е засегнато и душевен. “

Израел съобщи, без да прецизира, че ударът по квартал Микдад, е нанесен по цел на Хизбула . По време на войната, която ескалира от септември насам, израелските въздушни удари все по-често поразяват жилищни региони в Ливан . Израел упреква ливанската бойна формация, че крие своите качества и бойци измежду цивилното население . Той се заклева да осакати Хизбула , която стартира да обстрелва Северен Израел, откакто офанзивата на Хамас на 7 октомври провокира войната в Газа .

Децата обаче са попаднали в центъра на събитията. При от ден на ден удари по домове и в жилищни региони лекарите виждат от ден на ден деца, наранени от насилието . През последните шест седмици в Ливан са убити над 100 деца, а стотици са ранени. А от 14 000 ранени от предходната година насам към 10 % са деца. Много от тях са с отрязани крака, обгорени тела и разрушени фамилии – белези, които могат да останат за цялостен живот.

Гасан Абу Ситах , прочут британско-палестински хирург, който също лекува Хюсеин, вижда този дълъг път пред себе си. Той се тревожи и акцентира:

„ Това ни оставя с потомство от физически ранени деца, деца, които са психически и прочувствено засегнати. “

„ Какво желаят от нас? “

В Медицинския център на Американския университет в Бейрут, който приема лимитирани случаи на потърпевши от войната, Нале съобщи, че е оперирал пет деца през последните пет седмици – спрямо нито един случай преди този момент. Повечето от тях са били ориентирани от Южен и Източен Ливан .

На няколко километра отсам, в ливанската болница „ Гейтауи “ , един от най-големите центрове за изгаряния в страната е нараснал потенциала си с близо 180% от септември насам, с цел да може да приема повече ранени от войната , посочи медицинският шеф Наджи Абирахед. Около една пета от новоприетите пациенти са деца.

В едно от отделенията за интензивно лекуване на центъра за изгаряния лежи Ивана Скаки. Миналата седмица тя навърши 2 години в болничното поделение. Ивана се лекува от изгарянията , които е получила след израелски въздушен удар пред дома им в Южен Ливан на 23 септември. На този ден Израел нанася стотици въздушни удари в разнообразни елементи на Ливан , което го прави най-смъртоносния ден от войната до момента. Убити са повече от 500 души.

Шест седмици по-късно дребната Ивана остава увита в бяла марля от главата до петите , като се изключи торса си. Получила е изгаряния трета степен върху 40 % от тялото си. Изгорели са косата и главата ѝ, лявата ѝ страна чак до краката, двете ѝ ръце и гърдите ѝ. Семейната ѝ къща била развалена, таванът – бил запален. Ценностите на фамилията , събрани в колата им, когато се готвели да заминат, също били подпалени . По-голямата сестра на Ивана, 7-годишната Рахаф, се е възстановила по-бързо от изгарянията по лицето и ръцете си. Фатима Заюн, тяхната майка, е била в кухнята, когато е станала детонацията . Заюн скочила, с цел да хване девойките, които си играели на терасата .

Ето какво си спомня Заюн:

„ Сякаш нещо ме повдигна, с цел да мога да хвана децата си. Нямам визия по какъв начин съумях да ги издърпам и да ги хвърля през прозореца. “

Тя говореше от отделението за изгаряния в интензивното поделение.

„ Те не горяха, само че бяха обгорени. Покриваше ги черна пепел. … (Ивана) беше без никаква коса. Казах си: „ Това не е тя “.

Сега превръзките на раната на Ивана се сменят на всеки два дни. Лекарят ѝ Зиад Слейман споделя, че тя може да бъде изписана след няколко дни. Момиченцето още веднъж споделя „ Мамо “ и „ Сбогом “ – редуциране на желанието ѝ да излезе на открито.

Подобно на Хюсеин обаче, Ивана няма дом , в който да се върне . Родителите ѝ се притесняват, че груповите приюти могат да доведат до завръщане на инфекцията .

След като вижда по какъв начин децата ѝ „ засипват пода “, 35-годишната Заюн споделя, че даже домът им да бъде ремонтиран, тя не би желала да се върне. Жената споделя:

„ Видях гибелта със личните си очи. “

Заюн е на 17 години, когато Израел и Хизбула водят война за финален път през 2006 година Тогава, когато е преместена дружно със фамилията си, тя споделя, че съвсем се е наслаждавала на това прекарване – да изоставен селото си с камион, цялостен с движимости , да се смесят с нови хора и да научат нови неща. Връщат се вкъщи, когато войната свършва .

„ Но тази война е тежка. Те удрят на всички места “ , споделя тя.

„ Какво желаят от нас? Искат ли да наранят децата ни? Ние не сме това, което те търсят. “

Нападенията вкъщи могат да бъдат сложни за децата

Абу Ситах, хирургът по реконструктивна хирургия, сподели, че множеството от пострадванията на децата са от гърмежи или срутващи се парчета. Нападението против място, което те чакат да бъде неприкосновено, може да има дълготрайни последствия.

„ Децата се усещат в сигурност вкъщи “, твърди той и прибавя:

„ Нараняването ги кара за първи път да изгубят това възприятие за сигурност – че родителите им ги пазят, че домовете им са непоклатими, и внезапно домовете им не стават такива. “

Една неотдавнашна заран децата си играеха в двора на професионалното учебно заведение, превърнато в подслон, в Декванех, северно от Бейрут, където сега живеят близо 3000 души, разселени от юга . Родителите бяха заети с препълнената баня, която обслужва един етаж в постройката, в която живеят близо 700 души .

Само времето за игра събира децата от разнообразни села в южната част на страната. Те са разграничени на два тима на възраст сред 6 и 12 години и се състезават кой пръв ще вземе кърпата. Едно малко момиченце се прегръща и държи за ръка с непознати, които посещават приюта .

„ Аз съм от Ливан. Не казвайте на никого “ , прошепна тя в ушите им.

Играта се трансформира в шумна, когато две девойки в ранна тийнейджърска възраст влязоха в юмручен пердах . Започнаха побутване и боричкане . Последваха сълзи и прояви на яд . Дребното момиче си потегли замаяно.

Мария Елизабет Хадад , началник на стратегиите за психосоциална поддръжка в Бейрут и прилежащите региони на основания в Съединени американски щати Международен медицински корпус , съобщи, че родителите в приютите оповестяват за признаци на нараснала тревога, неприязън и експанзия измежду децата . Те отвръщат на родителите си и подценяват разпоредбите. Някои от тях са развили говорни разстройства и прихватливост . Едно от тях демонстрира ранни признаци на неуравновесеност .

„ Когато пораснат, ще има остатъчни признаци, изключително свързани с връзките на обвързаност, с възприятието за сигурност “ , безапелационна е Хадад. Тя прецизира:

„ Това е контузия, обвързвана с поколенията. Преживявали сме я и преди с нашите родители. … Те нямат непоклатимост или търсят (допълнителна) непоклатимост. Това няма да е елементарно да се преодолее. “

Започват нови стадии от живота

Според оценките на Организация на обединените нации и държавното управление децата съставляват повече от една трета от над 1 милион души, разселени от войната в Ливан и след израелските уведомления за евакуация (повече от 60 000 души са разселени от Северен Израел). Това оставя стотици хиляди хора в Ливан без учебно заведение, тъй като учебните заведения им са били недостъпни или са били превърнати в убежища .

Бащата на Хюсеин споделя, че той и синът му би трябвало да стартират дружно от нулата. С помощта на родственици двамата са намерили краткотраен заслон в един дом – и за бащата – кратковременно възприятие на облекчение. 40-годишният татко Хасан Микдад е на мнение:

„ Благодаря на Бога, че той не пита за или за майка си и братята и сестрите си. “

Той няма пояснение за сина си, който е гледал по какъв начин фамилията им умира в дома им . Двете му сестри – Селин, на 10 година, и Сила, на 14 година – са извадени от руините на идващия ден. Майка му, Мона, е извадена три дни по-късно. Тя беше заключена в прегръдка с 6-годишния си наследник Али.

Ударът на 21 октомври нанесе вреди и на една от главните държавни лечебни заведения в Бейрут, като счупи слънчеви панели и прозорци на аптеката и отделението по диализа. Бащата е оживял, тъй като е излязъл да пие кафе. Той е видял по какъв начин постройката му се е срутила при въздушния удар късно през нощта. Загубил е и магазина си, мотоциклетите и колата си – всички доказателства за 16-годишния му фамилен живот.

Неговият другар Хюсеин Хамудех идва на мястото на случая, с цел да помогне да се пресекат отломките. Хамудех вижда пръстите на младия Хюсеин Микдад в тъмнината на алеята зад дома им. Първоначално помислил, че това са отрязани крака – до момента в който не чул писъците на момчето. Той изко пал Хюсеин със забито в крайници му стъкло и железен кол в рамото . Хамудех споделя, че не е разпознал момчето. Той държал съвсем отрязаната китка на детето на място.

Сега в болничното заведение Хюсеин Микдад отпиваше сок, до момента в който слушаше татко си и приятеля си. Баща му се обърна към него и го попита дали желае играчка на Човека-паяк – опит да предотврати нов изблик на сълзи. Той сподели, че всеки ден купува на Хюсеин по една играчка. Той показа: