Свищов дава много жертви след труса във Вранча през март

Свищов дава доста жертви след труса във Вранча през март 1977-а. 7,4 по Рихтер в Румъния взе 109 жертви в дунавския град, измежду тях фамилията и проектантът на рухналите блок и общежитие
Прокуратурата отхвърля следствие на последствията от труса през 1977 година – нямало условие за сеизмична резистентност
Трябва да се направи обширен разбор на положението на жилищата от 70-те и 80-те години, споделя кметът Генчо Генчев

46 години след унищожителния трус от 7,4 по Рихтер с епицентър Вранча, който погреба 109 души в Свищов, една стара жена може да бъде видяна всяка неделя на гробищата. Ходи при децата си – момченца, останали вечно на 4 и 8 години, починали в руините на падналия блок на градския съвет.

В онази вечер на 4 март 1977 година Свобода Стоева и брачният партньор Райчо, началник на месокомбината, отиват да честват 8 март в стола на хлебозавода. Слагат синовете си Бори и Тони да си легнат и потеглят за тържеството.

Там ги заварва мощният трус и вестта, че блокът им се е сринал. Десетилетия от този момент майката не пропуща седмица, без да навести децата в гробищния парк. Така изкупува своя грях.

Не мога да преживея, че не бях до тях в този миг,

споделя тя. Много пъти имала опция да постави завършек на живота си, само че вътрешният глас говорел, че би трябвало да остане над земята, с цел да има кой да върви при Бори и Тони на гробищата.

Това е една от разтърсващите персонални нещастия от свищовското земетресение, които кметът на града Генчо Генчев събира в книга. В нея ще се преплитат истории за оживелите, само че и за жертвите. Документи за търсенето на правдивост, поуките и възмездието.

Семействата, белязани от труса през 1977-а, които Генчев от години дири из цялата страна, не желаят да приказват с медии.

Имената на някои в този момент стават известни, като да вземем за пример 110-ата жертва на земетресението.
“Открихме едно момче от Добрич, тогава Толбухин – Георги Койнов, на 26 година, което е пристигнало с влака в Свищов и се втурнало да оказва помощ на срутилото се общежитие на “Свилоза ”. Извадил е доста ранени.

Той умира на 9 март от солиден инфаркт в резултат на големия стрес, който е претърпял ”,

споделя Генчев. Добричлията може да се причисли към жертвите от земетресението.

Официално жертвите на българския бряг на Дунав са 109, измежду тях са 27 деца съгласно записките на търновския криминалист Тодор Георгиев.

Мощният трус срутва в 21,24 ч до основи новия 8-етажен блок на съвета и работническото общежитие на цех “Свилоза ” на площад “Велешана ”. Бедствието заличава цели фамилии от елита на Свищов, трансформира ориси и насажда смут и боязън, които хората помнят и след десетилетия.

Сградата на новата районна болница в града откриват с ковчези.

Още същата година част от пострадалите вземат решение да търсят виновниците за сполетялото ги. Райчо Стоев, бащата на Бори и Тони, и Васил Монев, тогава ръководител на Административнопроцесуален кодекс и учител в Стопанската академия, потеглят да търсят правдивост.

Монев изгубва под рухналия блок най-голямата от трите си дъщери, зетя и двете внучета.

Свобода Стоева по-късно споделя, че бригадирът на обекта казвал на мъжа Райчо, че

отклонявали бетон от блока за строящата се къща на зам.-кмета

Според други пострадали основите наливали в ров, цялостен с подпочвени води. Документи демонстрират, че Васил Монев и Райчо Стоев са писали до окръжната прокуратура във Велико Търново.

Пратили тъжби до основния прокурор на Народна република България и Държавния съвет.

В края на 1977 година и първите дни на 1978 година и от двете инстанции се получават отводи за формиране на наказателно произвеждане.

“Причината за огромните вреди и човешки жертви, последвали от мощното земетресение на 4.03.1977 година, е естественото злополучие, а не активността на един или други длъжностни лица по отношение на проектирането и строителството на съборения жилищен блок на ГОНС – Свищов ”, написа в постановлението до Райчо Стоев.

Жена му си спомня и друго писмо от основния прокурор, в което се казвало:

Ако продължите да пишете по тоя въпрос, ще бъдете подведени под правосъдна отговорност

Като отмъщение за некачественото строителство в Свищов одобряват обстоятелството, че проектантът и строителен механик на блока и на младежкото общежитие умира дружно със фамилията си, покрит под личното си произведение.

32-годишният Игнат Табаков, брачната половинка му Йорданка, на 33 година, също строителен механик, и синът им Тошко, на 10 година, си били избрали най-хубавия апартамент на втория етаж.

Там ги застигнала гибелта в онази мартенска вечер. И тримата останали под купчината парчета на новия блок за локалния хайлайф.

Строителната инженерка Пена Партъчева, която работела в съвета, оживяла. Живеела с мъжа си на 8-ия етаж на потъналата жилищна кооперация.

Блокът беше единствено на колони и стъкло, изпод имаше магазини. Първо Свищов не е бил сеизмична зона Свищов и блокът не е изчисляван за земетръс. Когато колоната се прекъсва, оттова всичко пада – просто блокът се е завъртял към трафопоста от северната му страна, който е бил като земетръсна шайба.

Всички плочи са насъбрани откъм шосето. Фактът, че

прилежащите 3 блока на академията не паднаха, значи че повода е в оразмеряването

Виновни няма. Но техническият началник умря, тъй че няма кого да търсят за виновен. Когато ставаше въпрос кого да съдим, хората ги няма към този момент, споделя в материалите за книгата тя.

На фона на зачестилите естествени катаклизми кметът на Свищов Генчо Генчев не крие терзанията си за положението на постройките от 70-те и 80-те години на XX век.

“Не осъзнаваме, когато разширяваме кухнята и надграждаме терасата, че това натоварва структурата и я нарушава. Когато започнахме подготовката за санирането по предходната стратегия, при техническото проучване ни обърнаха внимание, че това, което се прави от страна на притежателите, е неприемливо.

В доста случаи са раздрани всички железни заварки, които държат панелите. Ако се случи едно такова земетресение като в Турция, огромна част от тези блокове биха паднали ”, споделя той. При новата

стратегия за саниране имало спомагателни условия

Ако конструкторите преценяват, че е належащо да се направи в допълнение подсилване, санирането не стартира, преди да се изпълнят предписанията. Но това би трябвало да се финансира от притежателите.

“Влизаме в един доста сериозен филм, който няма по какъв начин да се случи. Трябва в действителност да се направи един обширен разбор за положението на жилищата от 70-те и 80-те години. Преди да бъдат санирани и проблемите да бъдат скрити зад изолацията, би трябвало да се обърне съществено внимание, тъй като не е по силите на общините да се оправят.

Ако си свършим работата качествено, мисля, че можем да се предпазим ”, споделя кметът Генчо Генчев.