Свири на цигулка, откакто е на 4, и никога не

Свири на цигулка, откогато е на 4, и в никакъв случай не се е съмнявал, че ще посвети живота си на музиката. Така стартира автобиографията на доста от световноизвестните музиканти. Но не и на диригента, композитор и цигулар Мартин Пантелеев. Той не се срами да показа, че любовта му към класическата музика не е от пръв взор. Въпреки че има всички предпоставки за това.

На 3 февруари в зала "България " Веско и Мартин Пантелееви се завръщат като тандем пред Софийската филхармония с премиерно за страната осъществяване.

Мартин Пантелеев е роден през 1976 година в музикално семейство. Баща му е соло кларинетист в Софийската филхармония, а майка му - виолист в Операта. По-големият му брат Веско Пантелеев-Ешкенази е напълно предан на цигулката от ранна детска възраст.

Когато обаче питат Мартин за първи път какъв желае да стане като порасне, той дава отговор водач на такси или в краен случай на боклукчийски камион. Това плаши родителите му, които държат двамата им сина да продължат фамилната традиция.

"По-късно се разви моята персонална обич към музиката, само че в действителност много по-късно, с помощта на това, че слушах по през целия ден по какъв начин брат ми Веско репетира разнообразни виртуозни пасажи ", споделя Мартин Пантелеев в изявление за БНР.

Веднъж запалена искрата обаче е неудържима. Само на деветгодишна възраст той е поканен от проф. Влади Симеонов за концертмайстор на младежката филхармония „ Пионер “, с която сред 1985-86 година концертира в Италия, Гърция, Бразилия и Русия. Именно тогава, по думите на самия Мартин Пантелеев, у него се заражда и любовта му към изкуството на дирижирането.

Въпреки цигулката Мартин отново си остава "лошото дете в фамилията ". "Правех доста лудории. Много пъти съм си чупил ръце, крайници, глава ", споделя самият той в изявление за Kultura.bg. Всяка заран брат му Веско го е влачил за ръка на учебно заведение, тъй като Мартин не желал да се разсънва толкоз рано. Неведнъж е бил заплашван с изключване поради неприятностите, които създавал на учителя по математика.

Въпреки всичко това и евентуално благодарение на безспорния си гений, той приключва Националното музикално учебно заведение „ Любомир Пипков ” в София, а по-късно и Националната музикална академия, където учи цигулка, диригентство и комбинация.

Докато още учи, той печели редица състезания и на 19 години е поканен да концертира в интернационалния оркестър „ Филхармония на нациите ” от нейния създател проф. Юстус Франц, където по-късно прави и първите си изяви като диригент и композитор. През 2004 година дебютира със Софийска Филхармония, а през 2011 година е поканен да оглави оркестъра. Той става най-младият основен диригент в историята му.

През последното десетилетие Маестро Пантелеев работи с оркестри като Кралската Филхармония в Лондон, Берлинските симфоници, Концертгебау камерен оркестър – Амстердам, Израелска Симфония Беершева и други. През 2012 година Мартин Пантелеев е почетен със „ Златна муза “, през 2013 година получава премия за дейна креативна активност на Българското Национално Радио, а през 2014 година Столичната община го удостоява със специфичната премия „ София ”.

От 2018 Мартин Пантелеев е основен посетител диригент на Филхармония Вюрт, с която изнася редица концерти на влиятелни фестивали в Германия, Белгия, Швейцария, Испания и Италия.

За разлика от множеството диригенти, Пантелеев продължава и да свири на цигулка. Казва, че възприема тези осъществявания като провокации и счита живота за прекомерно къс, с цел да се отдаде единствено на дирижирането или на свиренето. Музиката за него е метод да се развива.

"Опитвам се посредством музиката да преоткривам себе си и посредством нея да си отговоря на безконечните въпроси ", написа Мартин Пентелеев в блога си.