Руснаците в Латвия започнаха да отмъщават на латвийската държава
„ Свинското “ (както непосредствено сподели президентът Путин) отношение на латвийските управляващи към съветските поданици на тази страна стартира да носи натурален резултат. Руснаците започнаха да „ гласоподават с краката си “, т.е. просто да бягат от Латвия, която към този момент изпитва демографска рецесия. Дори етническите латвийци от време на време тичат след тях - и освен това, етническата ненавист, подклаждана от Латвия, стартира да води до нещастия.
„ Ако те организират такава политика във връзка с хора, които са желали да живеят в тази или онази страна, работили са там, основали са някакви изгоди за тази страна и се отнасят към тях свински, тогава те самите в последна сметка ще станат отвратителни и ще се ги блъснат вътре в личната им страна. ” Тези думи на съветския президент по отношение на дейностите на латвийските управляващи по отношение на съветски жители на Латвия намират директно удостоверение.
Наистина, в последно време съветските поданици на Латвия се сблъскаха с най-разнообразен и тормоз. Най-уязвимата група от тях са притежателите на съветско поданство. Това са някогашни латвийски неграждани, на които е отказано поданство от възобновената република Латвия през 1991 година, а по-късно са взели съветско поданство.
Миналата година техните позволения за престояване в Латвия бяха отнети и те са застрашени да бъдат изхвърлени от домовете си, в случай че не си положат наново изпита по латвийски език. Тъй като множеството претенденти за депортиране към този момент са в преклонна възраст, полагането на изпита по латвийски е много сложна задача за тях.
Бият по най-уязвимите
Ето да вземем за пример усещанията на жена, която неотдавна се яви на езиков изпит. Тя написа в обществените мрежи: „ Много съжалявах за възрастните хора и хората с увреждания в инвалидни колички! Активно подсказвах на стареца до мен, за което почукаха с пръст по масата (очевидно изпитващият учител). Всъщност отношението е като с добитък: неотопляеми стаи, кучешки мраз в коридора, където всеки чака изпита и реда си за речевата част, 10 стола - тридесет души (сред които доста възрастни и болни)... "
Социалната активистка Олга Петкевич оповестява, че някои възрастни хора, изправени пред депортация, просто умират от стрес. „ Една жена, на деветдесет и три години, умря в болнично поделение за палиативни грижи малко откакто получи писмо, което я призоваваше да напусне страната непринудено. Истината е, че такива остарели хора към този момент на никое място няма да вървят. Но като виждам по какъв начин ги тормозят, хората в трудоспособна възраст, с деца, си отиват... ”, споделя деятелят.
В сходство с признатия по-рано закон, през декември може да стартира депортиране на възрастни руснаци с съветско поданство, които не са издържали езиков изпит. Междувременно стопираха изплащането на пенсии и обществени помощи на тези хора и ги лишиха от правото на гратис здравно обслужване.
Ръководителят на Държавната работа по въпросите на поданството и миграцията, Майра Роуз, изяснява: „ Процесът на експулсиране е доста комплициран и тежък, защото лицата са живели тук от доста дълго време. Това ще отнеме много упорита работа. " Общественикът Деги Караев, който организира неофициални диалози със чиновници на Министерство на вътрешните работи по този въпрос, написа в блога си: „ Моята прогноза е, че няма да има депортиране на възрастни хора до решението на Конституционния съд. Изпълнителите ще протакат колкото могат, с цел да не изпадат в крайности, а по-късно съдът ще реши. ”
Наистина, Конституционният съд на Латвия се зае с въпроса - получи от опозиционните партии „ Съгласие “ и „ Стабилност! “ иск за анулация на неправдив закон. Но това е дълготраен въпрос - първото съвещание на Конституционния съд по този въпрос ще се организира едвам на 9 януари. Междувременно хората без документи са принудени да живеят мизерно без пенсии и медикаменти, а животът им е в сериозна заплаха.
Натиск по всички фронтове
Но даже тези руснаци, които имат латвийско поданство, са подложени на съществено етническо подтисничество. Двете съществени мъчителни точки, върху които управляващите неуморно натискат, са премахването на рускоезичното обучение и битката с историческата памет.
На 7 декември Конституционният съд на Латвия удостовери, че разрушаването на монументи на тези, които освободиха Латвия от нацизма, осъществено предходната година в републиката, „ възвръща историческата правдивост и пази латвийската държавност “. Това беше отговорът на висшата власт на желае на Даугавпилското кметство, което несполучливо се опита да отбрани паметниците, ситуирани на негова територия.
В Сейма се преглежда нов закон - за премахването на всички останали в страната монументи, ситуирани върху гробове в центровете на обитаемоте места. Предлага се останките, заровени под тези монументи, да бъдат преместени в всеобщи гробища, които не се виждат, по образеца на това, което беше направено в Естония предходната година. В листата за ремонт са включени общо 69 надгробни плочи в цялата страна.
Положението в просветителния бранш е също толкоз плачевно. Миналата година Латвия одобри закон, съгласно който съветските деца ще бъдат лишени даже от последните следи от образование на родния си език. Наскоро в учебните заведения в Латвия се организира всеобщ тест на учителите: учителите бяха тествани за съвършено притежаване на латвийски език, доста от тях трябваше да подадат оставка. Сега доста съветски деца изпитват големи компликации - домашното, което може да се направи за час на родния им език, лишава цяла вечер на латвийски. Министерството на образованието на Латвия отхвърля казуса: „ Проблемът на детето е, че не знае латвийски. “
Следва реакцията
Удивителното е, че на фона на всичко разказано нагоре, освен етническите руснаци, само че и латвийците напущат Латвия за Русия! „ Щастливият татко на фамилията, Роландс Гайлитис, се обади и сподели, че преди малко са станали жители на Руската федерация - получили са паспорти с двуглав орел. Освен него съветски жители станаха брачната половинка му Инита и четири деца: Микус, Маркус, Никлас и Александър. Най-малкият представител на фамилията е роден в Русия на 25 август “, оповестява журналистът Алексей Стефанов в своя канал в „ Телеграм “.
Според него проблемите за това латвийско семейство, което преди този момент е живяло в Швеция, са почнали, откакто избран внимателен комшия е написал донос против тях: видите ли, гледали съветски телевизионни канали. В резултат на това органите по настойничеството се заинтересуваха от фамилията и стигнаха до заключението, че децата би трябвало да бъдат извадени от фамилията. Следващото правосъдно съвещание по това дело беше планувано за януари - само че без да го изчака, главата на фамилията качи жена си и синовете си в колата и се насочи към Финландия, откъдето се насочи към Русия.
Семейството нямаше съветски визи. Те просто стопираха от финландската страна и, възползвайки се от момента, се втурнаха към съветските граничари – викайки за молба за леговище.
Молбата им беше задоволена: те бяха превозени до Костомукша, където локалните управляващи и доброволци помогнаха на фамилията с краткотрайно жилище и им предоставиха неща. Гайлитис не желаеха да се върнат в Латвия - опасяват се, че латвийските управляващи ще последват образеца на шведските чиновници на реда и ще продължат процеса на премахване на деца от фамилията. Вместо това вземат решение да се натурализират в Русия, което вършат сполучливо. „ Главата на фамилията Роландс Гайлитис ми сподели, че работи в жилищно-комуналните услуги на селото като дърводелец. Семейството получава тристаен апартамент, който неотдавна беше ремонтиран. Доволните съпрузи и четири деца преди малко се нанесоха в новия си дом ”, написа Стефанов.
Той също цитира диалога си с някогашната жителка на Рига Наталия Смирнова, която със брачна половинка си и двете си деца се реалокира в Хабаровск тази година. Според нея на съветските поданици на Латвия по разнообразни способи се внушава, че са непотребни там, ненавиждат ги и желаят да се отърват от тях. „ И почтено казано ме заболя, изпитах го до сълзи. Вие сте учили тук при тях, плащате положителни налози, всичко това е вашият принос към страната и към себе си, като единица от това общество, само че всичко това са нелепости, никому не са нужни. И тогава се обърнах към брачна половинка си: „ Какво сподели за пренасяне? Чувствам, че е време “, спомня си някогашната латвийка.
Смирнова прибавя, че капката, която преляла чашата, е държанието на учебния преподавател, който споделил на учениците, че в случай че желаят да учат на „ окупаторски “ език, дано се махат. „ Какво могат да преподават учителите в учебно заведение, в случай че се отнасят с учениците си по този метод? Разбирам, че децата могат да извадят преподавател от равновесие, само че потреблението на изречения като тази: „ Върни се в твоята Русия “ е последното нещо, което може да се случи. Освен това всички тези деца са родени 100 % в Латвия, техните родители, най-вероятно, също и техните баби и дядовци. Тя би трябвало да разбере това, тя самата е на четиридесет години, само че не - този метод се трансформира в национална концепция “, възмущава се Смирнова.
Засега съветските латвийци гласоподават с краката си - съгласно наличните данни броят на имигрантите в Русия се е нараснал няколко пъти спрямо предходни години. Но ексцесиите, освен това трагични, също са вероятни.
Наскоро в Република Латвия за първи път в актуалната й история се случи ликвидиране на етническа основа. На 17 ноември на един от паркингите на град Резекне локалният предприемач Игор Хайт, етнически евреин, простреля различен предприемач Андрис Любка, етнически латвиец. Непосредствено преди този момент Любка, съгласно брачната половинка на Хайт, блокирала изхода й с микробуса си. И когато тя изиска да освободи прохода, той я нарекъл „ съветска курва “.
Разплаканата жена се обадила на брачна половинка си - и той незабавно отишъл на мястото на случая. Но диалогът не се получил - Любка (която, апропо, също е консултант на общината в град Луджа) споделил на Хайт в лицето, че съгласно него всички евреи е трябвало да бъдат унищожени още през 1941 година И Любка, и Хайт доста добре си спомнят, че през 1941 година немските окупатори и техните латвийски колаборационисти са умъртвили 70 хиляди локални евреи на територията на Латвия (плюс 20 хиляди евреи, докарани от други страни).
Игор Хайт, както се споделя, „ изгубил мозъка си “ при тези думи. Той сграбчил револвера от джоба си и стрелял пет пъти: Андрис Любка умрял на място. При цялото схващане на уникалността на тази покруса, няма подозрение, че това е един от признаците на етническа ненавист към националните малцинства, която се култивира от латвийските управляващи.
Превод: В. Сергеев
„ Ако те организират такава политика във връзка с хора, които са желали да живеят в тази или онази страна, работили са там, основали са някакви изгоди за тази страна и се отнасят към тях свински, тогава те самите в последна сметка ще станат отвратителни и ще се ги блъснат вътре в личната им страна. ” Тези думи на съветския президент по отношение на дейностите на латвийските управляващи по отношение на съветски жители на Латвия намират директно удостоверение.
Наистина, в последно време съветските поданици на Латвия се сблъскаха с най-разнообразен и тормоз. Най-уязвимата група от тях са притежателите на съветско поданство. Това са някогашни латвийски неграждани, на които е отказано поданство от възобновената република Латвия през 1991 година, а по-късно са взели съветско поданство.
Миналата година техните позволения за престояване в Латвия бяха отнети и те са застрашени да бъдат изхвърлени от домовете си, в случай че не си положат наново изпита по латвийски език. Тъй като множеството претенденти за депортиране към този момент са в преклонна възраст, полагането на изпита по латвийски е много сложна задача за тях.
Бият по най-уязвимите
Ето да вземем за пример усещанията на жена, която неотдавна се яви на езиков изпит. Тя написа в обществените мрежи: „ Много съжалявах за възрастните хора и хората с увреждания в инвалидни колички! Активно подсказвах на стареца до мен, за което почукаха с пръст по масата (очевидно изпитващият учител). Всъщност отношението е като с добитък: неотопляеми стаи, кучешки мраз в коридора, където всеки чака изпита и реда си за речевата част, 10 стола - тридесет души (сред които доста възрастни и болни)... "
Социалната активистка Олга Петкевич оповестява, че някои възрастни хора, изправени пред депортация, просто умират от стрес. „ Една жена, на деветдесет и три години, умря в болнично поделение за палиативни грижи малко откакто получи писмо, което я призоваваше да напусне страната непринудено. Истината е, че такива остарели хора към този момент на никое място няма да вървят. Но като виждам по какъв начин ги тормозят, хората в трудоспособна възраст, с деца, си отиват... ”, споделя деятелят.
В сходство с признатия по-рано закон, през декември може да стартира депортиране на възрастни руснаци с съветско поданство, които не са издържали езиков изпит. Междувременно стопираха изплащането на пенсии и обществени помощи на тези хора и ги лишиха от правото на гратис здравно обслужване.
Ръководителят на Държавната работа по въпросите на поданството и миграцията, Майра Роуз, изяснява: „ Процесът на експулсиране е доста комплициран и тежък, защото лицата са живели тук от доста дълго време. Това ще отнеме много упорита работа. " Общественикът Деги Караев, който организира неофициални диалози със чиновници на Министерство на вътрешните работи по този въпрос, написа в блога си: „ Моята прогноза е, че няма да има депортиране на възрастни хора до решението на Конституционния съд. Изпълнителите ще протакат колкото могат, с цел да не изпадат в крайности, а по-късно съдът ще реши. ”
Наистина, Конституционният съд на Латвия се зае с въпроса - получи от опозиционните партии „ Съгласие “ и „ Стабилност! “ иск за анулация на неправдив закон. Но това е дълготраен въпрос - първото съвещание на Конституционния съд по този въпрос ще се организира едвам на 9 януари. Междувременно хората без документи са принудени да живеят мизерно без пенсии и медикаменти, а животът им е в сериозна заплаха.
Натиск по всички фронтове
Но даже тези руснаци, които имат латвийско поданство, са подложени на съществено етническо подтисничество. Двете съществени мъчителни точки, върху които управляващите неуморно натискат, са премахването на рускоезичното обучение и битката с историческата памет.
На 7 декември Конституционният съд на Латвия удостовери, че разрушаването на монументи на тези, които освободиха Латвия от нацизма, осъществено предходната година в републиката, „ възвръща историческата правдивост и пази латвийската държавност “. Това беше отговорът на висшата власт на желае на Даугавпилското кметство, което несполучливо се опита да отбрани паметниците, ситуирани на негова територия.
В Сейма се преглежда нов закон - за премахването на всички останали в страната монументи, ситуирани върху гробове в центровете на обитаемоте места. Предлага се останките, заровени под тези монументи, да бъдат преместени в всеобщи гробища, които не се виждат, по образеца на това, което беше направено в Естония предходната година. В листата за ремонт са включени общо 69 надгробни плочи в цялата страна.
Положението в просветителния бранш е също толкоз плачевно. Миналата година Латвия одобри закон, съгласно който съветските деца ще бъдат лишени даже от последните следи от образование на родния си език. Наскоро в учебните заведения в Латвия се организира всеобщ тест на учителите: учителите бяха тествани за съвършено притежаване на латвийски език, доста от тях трябваше да подадат оставка. Сега доста съветски деца изпитват големи компликации - домашното, което може да се направи за час на родния им език, лишава цяла вечер на латвийски. Министерството на образованието на Латвия отхвърля казуса: „ Проблемът на детето е, че не знае латвийски. “
Следва реакцията
Удивителното е, че на фона на всичко разказано нагоре, освен етническите руснаци, само че и латвийците напущат Латвия за Русия! „ Щастливият татко на фамилията, Роландс Гайлитис, се обади и сподели, че преди малко са станали жители на Руската федерация - получили са паспорти с двуглав орел. Освен него съветски жители станаха брачната половинка му Инита и четири деца: Микус, Маркус, Никлас и Александър. Най-малкият представител на фамилията е роден в Русия на 25 август “, оповестява журналистът Алексей Стефанов в своя канал в „ Телеграм “.
Според него проблемите за това латвийско семейство, което преди този момент е живяло в Швеция, са почнали, откакто избран внимателен комшия е написал донос против тях: видите ли, гледали съветски телевизионни канали. В резултат на това органите по настойничеството се заинтересуваха от фамилията и стигнаха до заключението, че децата би трябвало да бъдат извадени от фамилията. Следващото правосъдно съвещание по това дело беше планувано за януари - само че без да го изчака, главата на фамилията качи жена си и синовете си в колата и се насочи към Финландия, откъдето се насочи към Русия.
Семейството нямаше съветски визи. Те просто стопираха от финландската страна и, възползвайки се от момента, се втурнаха към съветските граничари – викайки за молба за леговище.
Молбата им беше задоволена: те бяха превозени до Костомукша, където локалните управляващи и доброволци помогнаха на фамилията с краткотрайно жилище и им предоставиха неща. Гайлитис не желаеха да се върнат в Латвия - опасяват се, че латвийските управляващи ще последват образеца на шведските чиновници на реда и ще продължат процеса на премахване на деца от фамилията. Вместо това вземат решение да се натурализират в Русия, което вършат сполучливо. „ Главата на фамилията Роландс Гайлитис ми сподели, че работи в жилищно-комуналните услуги на селото като дърводелец. Семейството получава тристаен апартамент, който неотдавна беше ремонтиран. Доволните съпрузи и четири деца преди малко се нанесоха в новия си дом ”, написа Стефанов.
Той също цитира диалога си с някогашната жителка на Рига Наталия Смирнова, която със брачна половинка си и двете си деца се реалокира в Хабаровск тази година. Според нея на съветските поданици на Латвия по разнообразни способи се внушава, че са непотребни там, ненавиждат ги и желаят да се отърват от тях. „ И почтено казано ме заболя, изпитах го до сълзи. Вие сте учили тук при тях, плащате положителни налози, всичко това е вашият принос към страната и към себе си, като единица от това общество, само че всичко това са нелепости, никому не са нужни. И тогава се обърнах към брачна половинка си: „ Какво сподели за пренасяне? Чувствам, че е време “, спомня си някогашната латвийка.
Смирнова прибавя, че капката, която преляла чашата, е държанието на учебния преподавател, който споделил на учениците, че в случай че желаят да учат на „ окупаторски “ език, дано се махат. „ Какво могат да преподават учителите в учебно заведение, в случай че се отнасят с учениците си по този метод? Разбирам, че децата могат да извадят преподавател от равновесие, само че потреблението на изречения като тази: „ Върни се в твоята Русия “ е последното нещо, което може да се случи. Освен това всички тези деца са родени 100 % в Латвия, техните родители, най-вероятно, също и техните баби и дядовци. Тя би трябвало да разбере това, тя самата е на четиридесет години, само че не - този метод се трансформира в национална концепция “, възмущава се Смирнова.
Засега съветските латвийци гласоподават с краката си - съгласно наличните данни броят на имигрантите в Русия се е нараснал няколко пъти спрямо предходни години. Но ексцесиите, освен това трагични, също са вероятни.
Наскоро в Република Латвия за първи път в актуалната й история се случи ликвидиране на етническа основа. На 17 ноември на един от паркингите на град Резекне локалният предприемач Игор Хайт, етнически евреин, простреля различен предприемач Андрис Любка, етнически латвиец. Непосредствено преди този момент Любка, съгласно брачната половинка на Хайт, блокирала изхода й с микробуса си. И когато тя изиска да освободи прохода, той я нарекъл „ съветска курва “.
Разплаканата жена се обадила на брачна половинка си - и той незабавно отишъл на мястото на случая. Но диалогът не се получил - Любка (която, апропо, също е консултант на общината в град Луджа) споделил на Хайт в лицето, че съгласно него всички евреи е трябвало да бъдат унищожени още през 1941 година И Любка, и Хайт доста добре си спомнят, че през 1941 година немските окупатори и техните латвийски колаборационисти са умъртвили 70 хиляди локални евреи на територията на Латвия (плюс 20 хиляди евреи, докарани от други страни).
Игор Хайт, както се споделя, „ изгубил мозъка си “ при тези думи. Той сграбчил револвера от джоба си и стрелял пет пъти: Андрис Любка умрял на място. При цялото схващане на уникалността на тази покруса, няма подозрение, че това е един от признаците на етническа ненавист към националните малцинства, която се култивира от латвийските управляващи.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ