Николай Милчев: Чумата в задния двор или държавата като погребална агенция
Свинската чума роди една убийствена метафора - метафората за Задния двор. Там, в Задния двор, където бедният човечец, облечен в разкъсан спортен екип, тениска и гумени цървули, отглежда едно прасе, е пъкълът на света съгласно българските властници. Злото на земята е Задният двор на човечеца. На сухия като изваден корен човечец.
Задният двор (такъв, какъвто го видяхме от репортажите и подобен, какъвто е), е най-тъжното място на Вселената. Кален, срутен, замърсен, обезверен, той като че ли е Задният двор на последното африканско село, изгубено измежду блата и джунгли. И не автомагистралите, не индустриалните зони, не полузаконните небостъргачи, а Задният двор е истината за двете Българии, които се намират в две разнообразни галактики.
Няма нищо по-омразно за властта от Задния двор. Той ги гнуси, стряска ги, тревожи ги, скапва пейзажа им от косена трева и сини басейни.
И несъмнено, че Задният двор е отговорен за свинската чума. И човечецът от Задния двор е отговорен. Той не спомага на властта, а крие прасето си в спалнята, с цел да го избави. Той разнася в багажника на жигулата си инфектирано месо - той е злодеят от престъпния филм.
А човечецът с спортен екип и половин тениска, тъкмо както и моят първи братовчед от село Арчар, желае и той да постави парче месо на масата си за Коледа. И в случай че може към парчето месо да има и два-три картофа. После човечецът мига на парцали, пие две ракии вечер и заспива. И не чува по какъв начин Томислав Дончев с тъмен и неравен глас реди по малкия екран ограниченията, които взема властта.
А когато страната взема ограничения, тя най-често взема нашите ограничения.
Държавата като погребална организация. И тая двайсеткилометрова санитарна зона- всички сме в нея.
И какво му остава на Задния двор - с изключение на самичък да се възпламени или самичък да скочи в реката и да се удави. Така ще остане да се шири единствено Задният двор на лицемерието, което властниците назовават грижа за хората и отговорност. А отговорност е най-любимата им дума на света.
Николай Милчев, фейсбук
Заглавието е на Фрог нюз
Задният двор (такъв, какъвто го видяхме от репортажите и подобен, какъвто е), е най-тъжното място на Вселената. Кален, срутен, замърсен, обезверен, той като че ли е Задният двор на последното африканско село, изгубено измежду блата и джунгли. И не автомагистралите, не индустриалните зони, не полузаконните небостъргачи, а Задният двор е истината за двете Българии, които се намират в две разнообразни галактики.
Няма нищо по-омразно за властта от Задния двор. Той ги гнуси, стряска ги, тревожи ги, скапва пейзажа им от косена трева и сини басейни.
И несъмнено, че Задният двор е отговорен за свинската чума. И човечецът от Задния двор е отговорен. Той не спомага на властта, а крие прасето си в спалнята, с цел да го избави. Той разнася в багажника на жигулата си инфектирано месо - той е злодеят от престъпния филм.
А човечецът с спортен екип и половин тениска, тъкмо както и моят първи братовчед от село Арчар, желае и той да постави парче месо на масата си за Коледа. И в случай че може към парчето месо да има и два-три картофа. После човечецът мига на парцали, пие две ракии вечер и заспива. И не чува по какъв начин Томислав Дончев с тъмен и неравен глас реди по малкия екран ограниченията, които взема властта.
А когато страната взема ограничения, тя най-често взема нашите ограничения.
Държавата като погребална организация. И тая двайсеткилометрова санитарна зона- всички сме в нея.
И какво му остава на Задния двор - с изключение на самичък да се възпламени или самичък да скочи в реката и да се удави. Така ще остане да се шири единствено Задният двор на лицемерието, което властниците назовават грижа за хората и отговорност. А отговорност е най-любимата им дума на света.
Николай Милчев, фейсбук
Заглавието е на Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ