Нинова също ще пробва да вкара колекторите в регулация
Свикване на експертен съвет на ръководещата коалиция, който да създаде проектозакон за регулация на колекторския бизнес, предлага вицепремиерът и министър на стопанската система и промишлеността Корнелия Нинова. Работното название на нормативния акт е Закон за статута и механизмите на работа на комерсиалните сдружения, извършващи действия по събиране на вземания по потребителките контракти. За съществени акценти в него са посочени " ясни правила, ред, отбрана правата на жителите и обособяване на извършващите правилно своята активност колекторски компании от такива, които работят на ръба на закона ".
Проектната подготвеност за подобен закон е налице от няколко години насам. И по-точно - откогато някогашният омбудсман и водач на “Изправи се БГ " Мая Манолова взе да натрупа стремително политически имидж и около тематиката за потребителската отбрана. В средата на 2020 година тя предложи плана като главен детайл на опозиционната си интензивност и разгласи, че го подарява на тогавашния министър председател Бойко Борисов и ръководещата парламентарна коалиция " ГЕРБ - Обединени патриоти ". Идеята ѝ беше те да одобряват нейния план и с това да потвърдят, че
не разпъват чадъри над колекторските компании
и са на страната на жителите, а не на страната на частните монополи.
" Закони като този, значими за елементарните хората, са подминавани от политическите партии в Народното събрание. Подарявам на премиера Борисов този законопроект за колекторите, с цел да постави юзди на колекторските компании. Не може всеки осъждан и престъпно проявен да става колектор или чиновник в колекторска компания. Този законопроект ще даде глътка въздух на хората против рекета на колекторите ", съобщи пред медиите Манолова.
В плана беше заложено условие колекторските компании да имат най-малко 500 хиляди лева капитал, да са вписани в специфичен указател, а надзор върху активността им да реализират Комисията за отбрана на потребителите, министърът на стопанската система и Българска народна банка - в случаите на задължения по лизинги, заеми и други
Предвидена беше и забрана длъжникът да бъде издирван когато и да е в дома му, на работното му място, да бъдат унизени съседите и фамилията му, да се лепят известия за дълга му на обществени места. Колекторите може да пристъпят към събиране на дълга,
единствено в случай че длъжникът е склонен и не оспорва задължението си.
На ВиК-дружествата, енергоразпределителните сдружения, топлофикациите и мобилните оператори беше категорично неразрешено да трансферират отговорностите на клиентите си към колектори. А на последните беше неразрешено да начисляват всевъзможни други разходи при събирането на даден дълг, с изключение на главницата и законната рента. Забранено беше и прехвърлянето на дълга към втори, трети, пети колектор.
Проектът предвиждаше санкции за нарушавания на закона отстрана на чиновници на колекторските сдружения до 1500 лева, а за самите сдружения - санкции до 5% от оборота, само че не по-малко от 5000 лева, за всеки обособен случай на нарушавания. Проектозаконът предвиждаше и " съответни " промени в куп други закони - за отбрана на потребителите, за потребителския заем, за кредитните институции, за електронните известия.
Едновременно с Мая Манолова, отношение по тематиката взе и наследничката й на омбудсманския пост Диана Ковачева. Направи го по отношение на растежа на бързото кредитиране, акцентирайки че то нараства по-бързо от регулациите за неговото въздържане и е извънредно остроумно.
В мнение до парламентарната Комисия по правни въпроси тя осведоми депутатите за фрапантен скок на " антилихварските " тъжби до институцията й във връзка със отговорности на жители и запори на ЧСИ от преди оповестяване на изключителното състояние на 13 март 2020 година.
Със стягането на рецесията тонът стана по-драматичен, защото
бързите заеми се оказаха източник на средства за компенсиране на изгубени приходи.
Ковачева писа както до Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, обединила най-едрите бързи кредитори, по този начин и до ръководителите на Народното събрание и на парламентарната правна комисия. Акцентът беше преместен точно върху тормоза на кредитори, колектори и частни реализатори, като последица от растежа на бързите заеми.
Към колекторите, Ковачева приложи като за начало по-мек метод и им заприказва на съвест. Напомнено им беше, че Етичният кодекс на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране планува членовете й да бъдат отворени за разискване на финансовите затруднения на клиентите им. Отправен беше и апел за прилагане на самостоятелен метод, при който кредитори и длъжници да си подадат ръка, защото последните нямали виновност за протичащото се.
Парламентарното обръщение на омбудсмана обаче беше с далеч по-остър език. В него беше посочено, че отговорностите на жителите нарастват лавинообразно " в резултат на непостижими лихви и такси, като се употребяват непозволени способи за събиране на вземанията, някои от тях на ръба на закона “.
Предложенията обаче се оказаха твърде нелицеприятни за " бързите " кредитори - от въвеждане на условие за чисто правосъдно минало, през
възбрана да се дават сведения за длъжника на трети лица,
та чак до ограничение на времето за общуване с него.
Предложена беше и забрана колекторите да начисляват такси, неустойки и наказания, които не са планувани в контракта със съответния клиент/потребител. И още - да се обмисли дали на доставчиците на публични услуги (т. нар. частни монополисти) да не им бъде неразрешено да трансферират вземанията си към колекторски компании. Аргументът бе, че те разполагат с задоволителен финансов запас и умерено могат сами да провеждат събирането на задълженията си по правосъден път. Както във връзка с бързите кредитори, по този начин и на колекторите, контролните пълномощия се разпореждат на Комисията за отбрана на потребителите.
Пак по същото време,
15 депутати от парламентарната група на " Обединени патриоти "
също посегнаха на колекторския бизнес, само че по друга линия и в интерес на частните правосъдни реализатори - за въвеждане на законова процедура, въз основа на която ЧСИ-тата да поемат доброволното извънсъдебно събиране на задълженията .
Това стана, откакто от Камарата на частните правосъдни реализатори желаеха същото като антикризисна мярка след края на изключителното състояние.
Законопроектът отразяваше напълно предложенията на частните реализатори за споразумяване на новата процедура в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). За разлика от общия ред за наложително осъществяване, тя е приложима за парични вземания, за които не е публикуван изпълнителен лист или различен предстоящ на осъществяване акт. Искането се подава от кредитора до правосъдния изпълнител по непрекъснат или по сегашен адрес на длъжника. наложително би трябвало да бъдат посочени и още няколко данни за длъжника - размерът на дълга и копие от документа, удостоверяващ вземането.
Въз основа на тези документи, правосъдният реализатор изпраща покана за непринудено осъществяване, в която - наред с горните данни - показва банкова сметка - за превеждане на дължимата сума, съобщение - че длъжникът не е наказан и може да заплати непринудено в 14-дневен период, както и предизвестие - че при несъблюдение
кредиторът може да упражни правата си по правосъден ред.
Ако длъжникът не изпълни задължението си в периода, частният реализатор може да организира срещи с него и да изпрати нова покана за непринудено осъществяване, спазвайки закона, положителните нрави и етичните правила на специалността.
Процедурата се приключва, когато длъжникът оспори документално вземането или са изтекли два месеца от връчване на поканата за непринудено осъществяване без да са постъпили заплащания. Процедурата е използвана както за частните, по този начин и за държавните правосъдни реализатори, само че разпоредбите за заплащането й са разнообразни.
При цялостно или отчасти събиране на вземането, кредиторът дължи заплащане на частния реализатор в размер на контрактуваното посред им, само че не по-малко от една десета от събраната сума. Този най-малък хонорар е оптималната сума, която кредиторът дължи на държавните реализатори под формата на държавна такса.
" С предлаганата смяна се цели понижаване на отрицателните последствия от икономическата рецесия и увеличение на натоварването на съдилищата с цивилен, търговски и заповедни производства. Едновременно с това жителите и бизнесът ще спестят обилни разноски и ще им се даде опция да погасят отговорностите си непринудено без да заплащат за процедурата. При нея длъжниците са оптимално предпазени, липсва каквато и да било насила и душевен тормоз, като могат когато и да е да я прекратят с едно документално изказване, че оспорват задължението ", мотивираха се тогава вносителите.
Подобна процедура у нас в този момент няма. ЧСИ-тата събират отговорности единствено по реда на насилственото осъществяване в Граждански процесуален кодекс. В случая се изисква издаване на изпълнителен лист от съда. Това става въз основа на влезнало в действие правосъдно или арбитражно решение, посредством одобрена от тях конвенция или издадена от съда заповед за осъществяване. Искането на частните реализатори е да стартират събирането на дълга преди издаването на изпълнителен лист. Именно това е бизнесът на колекторите, които са търговски сдружения и нямат пълномощия за наложително осъществяване по реда на Граждански процесуален кодекс.
Колекторската активност включва известяван, увещание, покана за заплащане и предоставяне на уточнения за последствията, в случай че не се заплаща. Колекторите са упреквани обаче, че прибягват и до откровени закани от вида: " Ще те дам на прокурор! ", " Още на следващия ден заминаваш на съд! ", даже до подмятания за физическа кавга.
Според Камарата на ЧСИ, тези грубости ще бъдат избегнати, в случай че правосъдните реализатори получат правото да контактуват законово с длъжниците, преди да стартират наложително осъществяване. Ако се стигне до сделка за заплащане, то ще може да става и разсрочено. Ако пък такава не бъде реализирана, правосъдният изпълнител няма да организира наложително осъществяване, преди кредиторът да му показа изпълнителен лист.
От Камарата на ЧСИ показаха, че става въпрос за пазар, оценен на няколко милиарда лв.. Асоциацията на колекторските организации в България (АКАБГ), която обгръща 80% от бранша, обаче регистрира негативен растеж в размер на стотици милиони левове. Така че войната за парите на неизрядните длъжници продължава.
Проектната подготвеност за подобен закон е налице от няколко години насам. И по-точно - откогато някогашният омбудсман и водач на “Изправи се БГ " Мая Манолова взе да натрупа стремително политически имидж и около тематиката за потребителската отбрана. В средата на 2020 година тя предложи плана като главен детайл на опозиционната си интензивност и разгласи, че го подарява на тогавашния министър председател Бойко Борисов и ръководещата парламентарна коалиция " ГЕРБ - Обединени патриоти ". Идеята ѝ беше те да одобряват нейния план и с това да потвърдят, че
не разпъват чадъри над колекторските компании
и са на страната на жителите, а не на страната на частните монополи.
" Закони като този, значими за елементарните хората, са подминавани от политическите партии в Народното събрание. Подарявам на премиера Борисов този законопроект за колекторите, с цел да постави юзди на колекторските компании. Не може всеки осъждан и престъпно проявен да става колектор или чиновник в колекторска компания. Този законопроект ще даде глътка въздух на хората против рекета на колекторите ", съобщи пред медиите Манолова.
В плана беше заложено условие колекторските компании да имат най-малко 500 хиляди лева капитал, да са вписани в специфичен указател, а надзор върху активността им да реализират Комисията за отбрана на потребителите, министърът на стопанската система и Българска народна банка - в случаите на задължения по лизинги, заеми и други
Предвидена беше и забрана длъжникът да бъде издирван когато и да е в дома му, на работното му място, да бъдат унизени съседите и фамилията му, да се лепят известия за дълга му на обществени места. Колекторите може да пристъпят към събиране на дълга,
единствено в случай че длъжникът е склонен и не оспорва задължението си.
На ВиК-дружествата, енергоразпределителните сдружения, топлофикациите и мобилните оператори беше категорично неразрешено да трансферират отговорностите на клиентите си към колектори. А на последните беше неразрешено да начисляват всевъзможни други разходи при събирането на даден дълг, с изключение на главницата и законната рента. Забранено беше и прехвърлянето на дълга към втори, трети, пети колектор.
Проектът предвиждаше санкции за нарушавания на закона отстрана на чиновници на колекторските сдружения до 1500 лева, а за самите сдружения - санкции до 5% от оборота, само че не по-малко от 5000 лева, за всеки обособен случай на нарушавания. Проектозаконът предвиждаше и " съответни " промени в куп други закони - за отбрана на потребителите, за потребителския заем, за кредитните институции, за електронните известия.
Едновременно с Мая Манолова, отношение по тематиката взе и наследничката й на омбудсманския пост Диана Ковачева. Направи го по отношение на растежа на бързото кредитиране, акцентирайки че то нараства по-бързо от регулациите за неговото въздържане и е извънредно остроумно.
В мнение до парламентарната Комисия по правни въпроси тя осведоми депутатите за фрапантен скок на " антилихварските " тъжби до институцията й във връзка със отговорности на жители и запори на ЧСИ от преди оповестяване на изключителното състояние на 13 март 2020 година.
Със стягането на рецесията тонът стана по-драматичен, защото
бързите заеми се оказаха източник на средства за компенсиране на изгубени приходи.
Ковачева писа както до Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, обединила най-едрите бързи кредитори, по този начин и до ръководителите на Народното събрание и на парламентарната правна комисия. Акцентът беше преместен точно върху тормоза на кредитори, колектори и частни реализатори, като последица от растежа на бързите заеми.
Към колекторите, Ковачева приложи като за начало по-мек метод и им заприказва на съвест. Напомнено им беше, че Етичният кодекс на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране планува членовете й да бъдат отворени за разискване на финансовите затруднения на клиентите им. Отправен беше и апел за прилагане на самостоятелен метод, при който кредитори и длъжници да си подадат ръка, защото последните нямали виновност за протичащото се.
Парламентарното обръщение на омбудсмана обаче беше с далеч по-остър език. В него беше посочено, че отговорностите на жителите нарастват лавинообразно " в резултат на непостижими лихви и такси, като се употребяват непозволени способи за събиране на вземанията, някои от тях на ръба на закона “.
Предложенията обаче се оказаха твърде нелицеприятни за " бързите " кредитори - от въвеждане на условие за чисто правосъдно минало, през
възбрана да се дават сведения за длъжника на трети лица,
та чак до ограничение на времето за общуване с него.
Предложена беше и забрана колекторите да начисляват такси, неустойки и наказания, които не са планувани в контракта със съответния клиент/потребител. И още - да се обмисли дали на доставчиците на публични услуги (т. нар. частни монополисти) да не им бъде неразрешено да трансферират вземанията си към колекторски компании. Аргументът бе, че те разполагат с задоволителен финансов запас и умерено могат сами да провеждат събирането на задълженията си по правосъден път. Както във връзка с бързите кредитори, по този начин и на колекторите, контролните пълномощия се разпореждат на Комисията за отбрана на потребителите.
Пак по същото време,
15 депутати от парламентарната група на " Обединени патриоти "
също посегнаха на колекторския бизнес, само че по друга линия и в интерес на частните правосъдни реализатори - за въвеждане на законова процедура, въз основа на която ЧСИ-тата да поемат доброволното извънсъдебно събиране на задълженията .
Това стана, откакто от Камарата на частните правосъдни реализатори желаеха същото като антикризисна мярка след края на изключителното състояние.
Законопроектът отразяваше напълно предложенията на частните реализатори за споразумяване на новата процедура в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). За разлика от общия ред за наложително осъществяване, тя е приложима за парични вземания, за които не е публикуван изпълнителен лист или различен предстоящ на осъществяване акт. Искането се подава от кредитора до правосъдния изпълнител по непрекъснат или по сегашен адрес на длъжника. наложително би трябвало да бъдат посочени и още няколко данни за длъжника - размерът на дълга и копие от документа, удостоверяващ вземането.
Въз основа на тези документи, правосъдният реализатор изпраща покана за непринудено осъществяване, в която - наред с горните данни - показва банкова сметка - за превеждане на дължимата сума, съобщение - че длъжникът не е наказан и може да заплати непринудено в 14-дневен период, както и предизвестие - че при несъблюдение
кредиторът може да упражни правата си по правосъден ред.
Ако длъжникът не изпълни задължението си в периода, частният реализатор може да организира срещи с него и да изпрати нова покана за непринудено осъществяване, спазвайки закона, положителните нрави и етичните правила на специалността.
Процедурата се приключва, когато длъжникът оспори документално вземането или са изтекли два месеца от връчване на поканата за непринудено осъществяване без да са постъпили заплащания. Процедурата е използвана както за частните, по този начин и за държавните правосъдни реализатори, само че разпоредбите за заплащането й са разнообразни.
При цялостно или отчасти събиране на вземането, кредиторът дължи заплащане на частния реализатор в размер на контрактуваното посред им, само че не по-малко от една десета от събраната сума. Този най-малък хонорар е оптималната сума, която кредиторът дължи на държавните реализатори под формата на държавна такса.
" С предлаганата смяна се цели понижаване на отрицателните последствия от икономическата рецесия и увеличение на натоварването на съдилищата с цивилен, търговски и заповедни производства. Едновременно с това жителите и бизнесът ще спестят обилни разноски и ще им се даде опция да погасят отговорностите си непринудено без да заплащат за процедурата. При нея длъжниците са оптимално предпазени, липсва каквато и да било насила и душевен тормоз, като могат когато и да е да я прекратят с едно документално изказване, че оспорват задължението ", мотивираха се тогава вносителите.
Подобна процедура у нас в този момент няма. ЧСИ-тата събират отговорности единствено по реда на насилственото осъществяване в Граждански процесуален кодекс. В случая се изисква издаване на изпълнителен лист от съда. Това става въз основа на влезнало в действие правосъдно или арбитражно решение, посредством одобрена от тях конвенция или издадена от съда заповед за осъществяване. Искането на частните реализатори е да стартират събирането на дълга преди издаването на изпълнителен лист. Именно това е бизнесът на колекторите, които са търговски сдружения и нямат пълномощия за наложително осъществяване по реда на Граждански процесуален кодекс.
Колекторската активност включва известяван, увещание, покана за заплащане и предоставяне на уточнения за последствията, в случай че не се заплаща. Колекторите са упреквани обаче, че прибягват и до откровени закани от вида: " Ще те дам на прокурор! ", " Още на следващия ден заминаваш на съд! ", даже до подмятания за физическа кавга.
Според Камарата на ЧСИ, тези грубости ще бъдат избегнати, в случай че правосъдните реализатори получат правото да контактуват законово с длъжниците, преди да стартират наложително осъществяване. Ако се стигне до сделка за заплащане, то ще може да става и разсрочено. Ако пък такава не бъде реализирана, правосъдният изпълнител няма да организира наложително осъществяване, преди кредиторът да му показа изпълнителен лист.
От Камарата на ЧСИ показаха, че става въпрос за пазар, оценен на няколко милиарда лв.. Асоциацията на колекторските организации в България (АКАБГ), която обгръща 80% от бранша, обаче регистрира негативен растеж в размер на стотици милиони левове. Така че войната за парите на неизрядните длъжници продължава.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ