България, която даде киселото мляко на света
Свикнали сме все да чуваме, че отвън границите на родината ни отекват нищо повече от отрицателни мнения за нея. А и от време на време като че ли все тях улавяме, вглъбени в негативизъм.
Но България има и напълно друг образ пред чужденците. Именно него показва и последната публикация на BBC за родината ни, озаглавена " Страната, която даде йогурта на света ". Да, йогурт не е точната дума за родното произведение, само че те просто си нямат израз " кисело мляко ".
Но пък имат не малко познания къде се заражда този артикул, известен към този момент по целия свят. А началото на любопитната история ни връща четири хиляди години обратно. Именно оттогава се счита, че датира потреблението на кисело мляко по нашите земи.
Тогава то се свързва с номадски племена. Те придвижват прясно изцедено мляко в скотски кожи. Така се основават подобаващи условия за развиване на разнообразни микроорганизми и протичане на развой на ферментация. По този метод продуктът се появява и стартира да се употребява и на други места по света.
Но заслугата на българите в популяризирането на киселото мляко няма по какъв начин да бъде подценена. Именно тя е в основата на изказванието, че страната ни е татковина на млечния артикул и го е дала на останалия свят.
Хиляди години след номадските племена, един академик от региона на град Трън на име Стамен Григоров публично открива бактерията Lactobacillus bulgaricus. Докторът взима със себе си проба от българско кисело мляко и я изследва в Медицинския университет в Женева.
От тогава до ден-днешен, бактерията се свързва само с млечния артикул родно произвеждане. Така България се затвърждава като татковина на киселото мляко с неповторими качества и усет. А в родното му село Студен извор се намира единственият в света Музей на киселото мляко.
Всъщност, усетът е освен достоверен, само че и постоянно друг. Според Елица Стоилова, помощник по етнология в Пловдивския университет, изработката на кисело мляко е един съкровен развой. Той е обвързван със земята, животните и фамилията, което го създава.
Откритието на доктор Стамен Георгиев не остава неусетно. За неговото разпространение водеща роля има съветският биолог Иля Мечников. Той пръв извежда концепцията, че потреблението на кисело мляко е потребна за здравето и води до дългоденствие. И показва региона на Родопите за образец.
След това научно доказателство за изгодите от киселото мляко през 1908 година, процесът по основаването му стартира лека-полека да се трансформира за повишение на продуктивността.
Днес като приказваме за кисело мляко си представяме краве. Това е обвързвано с индустриализацията на неговото произвеждане. Но преди млечният артикул се е правел все по този начин сполучливо и постоянно и от овче, козе и биволско мляко.
Родното кисело от години заля даже китайския пазар. Тъй като другите страни не могат да употребяват Lactobacillus bulgaricus, напъните им са ориентирани към уединяване на сходни бактерии, с които да основат собствен млечно-кисел артикул. Но всичко към този момент знаят кой е първоизточникът! /lifestyle.bg
Но България има и напълно друг образ пред чужденците. Именно него показва и последната публикация на BBC за родината ни, озаглавена " Страната, която даде йогурта на света ". Да, йогурт не е точната дума за родното произведение, само че те просто си нямат израз " кисело мляко ".
Но пък имат не малко познания къде се заражда този артикул, известен към този момент по целия свят. А началото на любопитната история ни връща четири хиляди години обратно. Именно оттогава се счита, че датира потреблението на кисело мляко по нашите земи.
Тогава то се свързва с номадски племена. Те придвижват прясно изцедено мляко в скотски кожи. Така се основават подобаващи условия за развиване на разнообразни микроорганизми и протичане на развой на ферментация. По този метод продуктът се появява и стартира да се употребява и на други места по света.
Но заслугата на българите в популяризирането на киселото мляко няма по какъв начин да бъде подценена. Именно тя е в основата на изказванието, че страната ни е татковина на млечния артикул и го е дала на останалия свят.
Хиляди години след номадските племена, един академик от региона на град Трън на име Стамен Григоров публично открива бактерията Lactobacillus bulgaricus. Докторът взима със себе си проба от българско кисело мляко и я изследва в Медицинския университет в Женева.
От тогава до ден-днешен, бактерията се свързва само с млечния артикул родно произвеждане. Така България се затвърждава като татковина на киселото мляко с неповторими качества и усет. А в родното му село Студен извор се намира единственият в света Музей на киселото мляко.
Всъщност, усетът е освен достоверен, само че и постоянно друг. Според Елица Стоилова, помощник по етнология в Пловдивския университет, изработката на кисело мляко е един съкровен развой. Той е обвързван със земята, животните и фамилията, което го създава.
Откритието на доктор Стамен Георгиев не остава неусетно. За неговото разпространение водеща роля има съветският биолог Иля Мечников. Той пръв извежда концепцията, че потреблението на кисело мляко е потребна за здравето и води до дългоденствие. И показва региона на Родопите за образец.
След това научно доказателство за изгодите от киселото мляко през 1908 година, процесът по основаването му стартира лека-полека да се трансформира за повишение на продуктивността.
Днес като приказваме за кисело мляко си представяме краве. Това е обвързвано с индустриализацията на неговото произвеждане. Но преди млечният артикул се е правел все по този начин сполучливо и постоянно и от овче, козе и биволско мляко.
Родното кисело от години заля даже китайския пазар. Тъй като другите страни не могат да употребяват Lactobacillus bulgaricus, напъните им са ориентирани към уединяване на сходни бактерии, с които да основат собствен млечно-кисел артикул. Но всичко към този момент знаят кой е първоизточникът! /lifestyle.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ