България, която даде киселото мляко на света
Свикнали сме все да чуваме, че отвън границите на родината ни отекват нищо повече от отрицателни мнения за нея. А и от време на време като че ли все тях улавяме, вглъбени в негативизъм.
Но България има и напълно друг образ пред чужденците. Именно него показва и последната публикация на BBC за родината ни, озаглавена " Страната, която даде йогурта на света " . Да, йогурт не е точната дума за родното произведение, само че те просто си нямат израз " кисело мляко ".
Но пък имат не малко познания къде се заражда този артикул , известен към този момент по целия свят. А началото на любопитната история ни връща четири хиляди години обратно . Именно оттогава се счита, че датира потреблението на кисело мляко по нашите земи.
Тогава то се свързва с номадски племена. Те придвижват прясно изцедено мляко в скотски кожи . Така се основават подобаващи условия за развиване на разнообразни микроорганизми и протичане на развой на ферментация. По този метод продуктът се появява и стартира да се употребява и на други места по света.
Но заслугата на българите в популяризирането на киселото мляко няма по какъв начин да бъде подценена. Именно тя е в основата на изказванието, че страната ни е татковина на млечния артикул и го е дала на останалия свят.
Хиляди години след номадските племена, един академик от региона на град Трън на име Стамен Григоров публично открива бактерията Lactobacillus bulgaricus . Докторът взима със себе си проба от българско кисело мляко и я изследва в Медицинския университет в Женева.
От тогава до ден-днешен, бактерията се свързва само с млечния артикул родно произвеждане . Така България се затвърждава като татковина на киселото мляко с неповторими качества и усет. А в родното му село Студен извор се намира единственият в света Музей на киселото мляко .
Всъщност, усетът е освен достоверен, само че и постоянно друг. Според Елица Стоилова, помощник по етнология в Пловдивския университет, изработката на кисело мляко е един съкровен развой . Той е обвързван със земята, животните и фамилията, което го създава.
Откритието на доктор Стамен Георгиев не остава неусетно. За неговото разпространение водеща роля има съветският биолог Иля Мечников. Той пръв извежда концепцията, че потреблението на кисело мляко е потребна за здравето и води до дългоденствие. И показва региона на Родопите за образец.
След това научно доказателство за изгодите от киселото мляко през 1908 година , процесът по основаването му стартира лека-полека да се трансформира за повишение на продуктивността.
Днес като приказваме за кисело мляко си представяме краве. Това е обвързвано с индустриализацията на неговото произвеждане. Но преди млечният артикул се е правел все по този начин сполучливо и постоянно и от овче, козе и биволско мляко.
Родното кисело от години заля даже китайския пазар. Тъй като другите страни не могат да употребяват Lactobacillus bulgaricus, напъните им са ориентирани към уединяване на сходни бактерии, с които да основат собствен млечно-кисел артикул. Но всичко към този момент знаят кой е първоизточникът!
Но България има и напълно друг образ пред чужденците. Именно него показва и последната публикация на BBC за родината ни, озаглавена " Страната, която даде йогурта на света " . Да, йогурт не е точната дума за родното произведение, само че те просто си нямат израз " кисело мляко ".
Но пък имат не малко познания къде се заражда този артикул , известен към този момент по целия свят. А началото на любопитната история ни връща четири хиляди години обратно . Именно оттогава се счита, че датира потреблението на кисело мляко по нашите земи.
Тогава то се свързва с номадски племена. Те придвижват прясно изцедено мляко в скотски кожи . Така се основават подобаващи условия за развиване на разнообразни микроорганизми и протичане на развой на ферментация. По този метод продуктът се появява и стартира да се употребява и на други места по света.
Но заслугата на българите в популяризирането на киселото мляко няма по какъв начин да бъде подценена. Именно тя е в основата на изказванието, че страната ни е татковина на млечния артикул и го е дала на останалия свят.
Хиляди години след номадските племена, един академик от региона на град Трън на име Стамен Григоров публично открива бактерията Lactobacillus bulgaricus . Докторът взима със себе си проба от българско кисело мляко и я изследва в Медицинския университет в Женева.
От тогава до ден-днешен, бактерията се свързва само с млечния артикул родно произвеждане . Така България се затвърждава като татковина на киселото мляко с неповторими качества и усет. А в родното му село Студен извор се намира единственият в света Музей на киселото мляко .
Всъщност, усетът е освен достоверен, само че и постоянно друг. Според Елица Стоилова, помощник по етнология в Пловдивския университет, изработката на кисело мляко е един съкровен развой . Той е обвързван със земята, животните и фамилията, което го създава.
Откритието на доктор Стамен Георгиев не остава неусетно. За неговото разпространение водеща роля има съветският биолог Иля Мечников. Той пръв извежда концепцията, че потреблението на кисело мляко е потребна за здравето и води до дългоденствие. И показва региона на Родопите за образец.
След това научно доказателство за изгодите от киселото мляко през 1908 година , процесът по основаването му стартира лека-полека да се трансформира за повишение на продуктивността.
Днес като приказваме за кисело мляко си представяме краве. Това е обвързвано с индустриализацията на неговото произвеждане. Но преди млечният артикул се е правел все по този начин сполучливо и постоянно и от овче, козе и биволско мляко.
Родното кисело от години заля даже китайския пазар. Тъй като другите страни не могат да употребяват Lactobacillus bulgaricus, напъните им са ориентирани към уединяване на сходни бактерии, с които да основат собствен млечно-кисел артикул. Но всичко към този момент знаят кой е първоизточникът!
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ