Къде не празнуват Нова година на първи януари?
Свикнали сме одобряваме посрещането на Нова година на 1 януари съвсем като причинност. Но в действителност няма никаква причина годината да стартира на 1 януари, с изключение на обичаят.
Тази традиция е обвързвана с празника на древноримския господ на вратите и новото начало – Янус. От неговото име произлиза и названието на месеца – януари. Но в античен Рим новата година е започвала на 1 април, когато в служба са встъпвали консулите.
От астрономическа позиция е по-логично новата година да стартира след зимното слънцестоене – най-краткия ден в Северното полукълбо, след който продължителността на светлата част от денонощието стартира да пораства. По това време на година Земята се намира в своя перихелий – най-близката част от орбитата на планетата към Слънцето.
Новата година не постоянно е почвала на 1 януари. Дори и сега в Китай датата на празника е съобразена с лунния календар. Празникът Холи, Индийската Нова година пък настава на 24 февруари. На 21 март – Нова година празнуват в Афганистан, Таджикистан, Пакистан, Ирак и страните от Централна Азия, живеещи по персийския календар.
Любопитна е традицията в Шри Ланка, Непал и Лаос. Те посрещат новата година 14 април с първите лъчи на изгряващото слънце, а не в среднощ. Първият ден от новата година при тях се назовава Денят на цветовете.
Интересен е и казусът в Тайланд, където през 1940 година управляващите одобряват решение за отбелязване на Новата година на първи януари, само че локалното население продължава да празнува празника през април.
През лятото – на 16 юли – са посрещали новата година маите и този празник продължава да се съблюдава на доста места в Мексико и Гватемала.
Отново през лятото – на 30 август е Новата година по календара на Древните египтяни. Тя се чества и през днешния ден в Джибути и Нигер.
На 1 септември настава Новата година в Сирия.
През първата половина на септември юдеите означават своята Нова година (Рош Ашана), която бележи раждането на света.
В антична Месопотамия са чествали към 20 март. Смята се, че там за първи път в историята са отбелязвали новогодишния ден близо 2000 години прочие Хр. Датата е отговаряла на пролетното равноденствие – значим ден във всички аграрни общества.
Древните гърци пък са чествали настъпването на новата година след зимното слънцестоене към 20 декември.
През Средновековието на доста места в Европа новогодишният ден е бил през март.
През XVI век празникът се трансформира в църковен проблем. Заради неточността на древноримския Юлиански календар, датите последователно се измествали и по този начин най-големият християнски празник – Великден, се падал с близо 10 дни след пролетното равноденствие, когато в действителност трябвало да се чества. За да позволи казуса, през 1582 година Папа Григорий XIII постанова Григорианския календар, употребен и до през днешния ден. С него 1 януари става и първия ден от новата година.
Тази традиция е обвързвана с празника на древноримския господ на вратите и новото начало – Янус. От неговото име произлиза и названието на месеца – януари. Но в античен Рим новата година е започвала на 1 април, когато в служба са встъпвали консулите.
От астрономическа позиция е по-логично новата година да стартира след зимното слънцестоене – най-краткия ден в Северното полукълбо, след който продължителността на светлата част от денонощието стартира да пораства. По това време на година Земята се намира в своя перихелий – най-близката част от орбитата на планетата към Слънцето.
Новата година не постоянно е почвала на 1 януари. Дори и сега в Китай датата на празника е съобразена с лунния календар. Празникът Холи, Индийската Нова година пък настава на 24 февруари. На 21 март – Нова година празнуват в Афганистан, Таджикистан, Пакистан, Ирак и страните от Централна Азия, живеещи по персийския календар.
Любопитна е традицията в Шри Ланка, Непал и Лаос. Те посрещат новата година 14 април с първите лъчи на изгряващото слънце, а не в среднощ. Първият ден от новата година при тях се назовава Денят на цветовете.
Интересен е и казусът в Тайланд, където през 1940 година управляващите одобряват решение за отбелязване на Новата година на първи януари, само че локалното население продължава да празнува празника през април.
През лятото – на 16 юли – са посрещали новата година маите и този празник продължава да се съблюдава на доста места в Мексико и Гватемала.
Отново през лятото – на 30 август е Новата година по календара на Древните египтяни. Тя се чества и през днешния ден в Джибути и Нигер.
На 1 септември настава Новата година в Сирия.
През първата половина на септември юдеите означават своята Нова година (Рош Ашана), която бележи раждането на света.
В антична Месопотамия са чествали към 20 март. Смята се, че там за първи път в историята са отбелязвали новогодишния ден близо 2000 години прочие Хр. Датата е отговаряла на пролетното равноденствие – значим ден във всички аграрни общества.
Древните гърци пък са чествали настъпването на новата година след зимното слънцестоене към 20 декември.
През Средновековието на доста места в Европа новогодишният ден е бил през март.
През XVI век празникът се трансформира в църковен проблем. Заради неточността на древноримския Юлиански календар, датите последователно се измествали и по този начин най-големият християнски празник – Великден, се падал с близо 10 дни след пролетното равноденствие, когато в действителност трябвало да се чества. За да позволи казуса, през 1582 година Папа Григорий XIII постанова Григорианския календар, употребен и до през днешния ден. С него 1 януари става и първия ден от новата година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ