Как чувството на глад променя организма и състава на кръвта – ето какво казват учените
Свикнали сме да считаме, че гладът е просто сигнал на организма, че няма задоволително храна. Ново изследване обаче демонстрира, че даже чувството за апетит, което не е обвързвано с действителната липса на храна, може да промени някои значими процеси в организма. Нещо повече, когато мозъкът просто мисли за храна, в тялото настъпват промени, тъкмо както при действително изразходване на калории. Тези непредвидени открития се основават на опити върху мишки, само че няма подозрение, че всички заключения важат и за хората.
Чувството на апетит и даже мисълта за него трансформират химическия състав Мозъкът ръководи имунитета
Учени от Вашингтонския университет в Сейнт Луис потвърдиха – самото възприятие на апетит може да докара до промени в състава на кръвта. Дори в случай че животното неотдавна се е хранило, само че мисли за храна, протичат същите процеси, както при същинския апетит. Две групи неврони в хипоталамуса, AgRP и POMC, играят основна роля в този развой. Първите се задействат при дефицит на сила и провокират чувство за апетит, а вторите – в противен случай, включват се след хранене и основават чувство за задоволеност.
Използвайки генетични принадлежности, откривателите изкуствено са задействали невроните на глада при мишки, които преди малко са се нахранили. В резултат на това животните стартират да се държат по този начин, като че ли са гладни – интензивно търсят храна. Но главното изобретение не е в държанието – в кръвта на тези мишки внезапно намалял броят на моноцитите – основните кафези на имунната система, виновни за битката с инфекциите и регулирането на възпаленията.
Когато човек се усеща гладен, броят на моноцитите в кръвта понижава По какъв метод гладът въздейства на имунитета
Моноцитите са част от вродения имунитет. Обикновено те циркулират в кръвта и мигрират към тъканите по време на инфектиране. Броят им постоянно понижава при същинско недояждане, когато организмът е стеснен в енергийно отношение. В този опит обаче не е имало същински апетит – единствено реплика на подобен в мозъка. Въпреки това резултатът е същият – понижаване на броя на моноцитите.
Когато учените задействали невроните на ситостта при гладуващите мишки, равнището на моноцитите се нормализирало. В същото време на животните не била давана храна. Това потвърждава, че самото разбиране на глада или ситостта въздейства на имунитета, без значение от действителната консумация на храна. Авторите на работата оповестяват това в свое проучване, оповестено в Science Immunology.
Как са свързани мозъкът, черният дроб и имунната система
За да схванат по какъв начин тъкмо мозъкът изпраща сигнали към тялото, откривателите учат взаимоотношението сред невроните, черния дроб и костния мозък – мястото, където се създават кръвните кафези. Те откриват, че сигналите от хипоталамуса към черния дроб се предават посредством симпатиковата нервна система, която също по този начин контролира напрежението, сърдечния темп и вътрешните органи.
Изследването сподели до каква степен мозъкът е обвързван с другите елементи на тялото Когато невроните на глада се задействат, симпатиковата интензивност понижава и черният дроб стартира да „ мисли “, че тялото няма сила. Това води до понижаване на производството на веществото CCL2, което нормално притегля моноцитите в кръвта. В резултат на това равнищата на тези имунни кафези спадат, макар че в реалност на организма не му липсват запаси.
Ролята на хормоните на напрежението
Изследователите също по този начин са забелязали, че при активиране на невроните на глада се покачва равнището на хормона кортикостерон (аналог на кортизола при хората) в организма. Въпреки че концентрацията му е относително ниска, този хормон усилва въздействието на другите сигнали от мозъка. Сам по себе си кортикостеронът не провокира трагично понижаване на имунните кафези, само че работи като усилвател – основава условия, при които мозъчните сигнали могат по-бързо и по-ефективно да трансформират имунния отговор.
Това изобретение демонстрира, че отговорът на имунната система към напрежението и вътрешните чувства може да бъде еластичен и мащабируем. Тя се приспособява според от естеството и интензивността на външните и вътрешните фактори.
Връзката сред мозъка и имунитета е зародила по време на еволюцията Защо мозъкът понижава интензивността на имунната система по време на апетит?
Защо мозъкът е в положение да понижи интензивността на имунната система само въз основа на чувството за апетит? Изследователите допускат, че това е постепенен механизъм за икономисване на запаси. В обстановки, в които мозъкът „ усеща “, че храната може да стане недостъпна, той стартира авансово да настройва организма на режим на оцеляване. Това включва освен понижаване на метаболитната интензивност, само че и понижаване на имунната интензивност, която също изисква доста сила.
Тази адаптивна реакция може да бъде изключително потребна в изискванията на дивата природа, където дефицитът на храна постоянно предхожда болестта. Организмът не изразходва запаси за дейна битка с инфекцията, в случай че тя към този момент не е налице и енергийните запаси са лимитирани.
Какво значи това за хората?
Въпреки че проучването е извършено при мишки, резултатите могат да имат значими последствия и за хората. Ако сходни механизми се потвърдят в човешкия организъм, това ще промени визиите за аргументите за възпаленията при хранителни разстройства като анорексия или затлъстяване. Тези положения постоянно са съпроводени от хронично инфектиране и в този момент може да се допусна, че възприятието за апетит или задоволеност е директно обвързвано с интензивността на имунната система.
Новите познания за глада ще оказват помощ на учените да разработят нови способи за лекуване на някои болести Освен това новите познания биха могли да оказват помощ за създаването на лекуване на автоимунни болести като множествената склероза или ревматоидния артрит. Ако мозъкът е в положение да „ потиска “ имунитета, това открива път към основаването на невроимунни лечения – интервенции, които са ориентирани не към самите имунни кафези, а към мозъчните структури, които ги контролират.
Връзката сред душeвността и физиологията е доста по-дълбока, в сравнение с сме склонни да мислим. Дори елементарното чувство или мисъл за апетит е нещо, което може да промени химическия състав на кръвта.
