Свикнали сме да приемаме част от проявите или поведението на

Свикнали сме да одобряваме част от деянията или държанието на децата в всекидневието като нещо всекидневно, което е стадий от растежа им, демонстрация на характера или просто кратковременен каприз.

И нормално ги отминаваме или работим върху подобряването им. А някои от тези специфични моменти са в действителност скъп урок, който научаваме от децата и е добре освен да го запомним, а и да го прилагаме в нашето всекидневие.

Ето 5 неща, за които би трябвало да благодарим на малчуганите, защото са точно част от тези значими уроци, които те ни напомнят и на които ни учат.

1. Искреност

Когато са дребни децата са извънредно почтени в връзките си към нас, възрастните.

Казвайки „ Обичам те “, те в действителност мислят тъкмо това, а не го вършат с избрана цел или с цел да извлекат съответни изгоди. Или просто, тъй като би трябвало да проявят някаква форма на почитание.

Като възрастни ние просто забравяме или се срамим да демонстрираме същинските си страсти пред хората, на които държим. Което с времето се отразява отрицателно на връзките ни с тях.

2. Директно в очите

За разлика от възрастните, които преди да покажат отношението си или да кажат нещо, преценят доста деликатно плюсовете или минусите от това деяние, децата не чакат нищо в подмяна. И си споделят тъкмо, каквото мислят сега.

Те са прями, точни и от време на време безкомпромисни в приемането или осъждането на нещо или някой.

Може би е време да си напомним какво би било да споделяме истината в очите, да бъдем директни и да не се крием зад неистини и подправено държание. Понякога грешките, които вършим са породени точно, заради разминаването сред истина и упования.

3. Безкористност

Ако едно дете реши да подари нещо: обичаната си играчка, картичка на мама по някакъв мотив или просто целувка, то го прави без никаква предумисъл и без да чака нищо в подмяна.

За него деянията на достойнство не са нещо, над което се замисля, а са дейности, подбудени от съпричастността и щедростта му.

Безкористните връзки са едно от нещата, които възрастните комфортно не помнят, считат специалистите, базирайки се на разнообразни статистики във времето.

Добре е да си спомним, че от време на време просто би трябвало да даваме, без да чакаме нищо назад, даже и признателност. Направеното положително рано или късно ще ни се отблагодари.

4. Забавление

Децата могат да трансфорат всичко в игра и да се забавляват даже с един празен кашон, който ловко ще трансфорат в палат, галактически транспортен съд или къща за домашни любимци.

Защото те не слагат граници на въображението си и са способни на в действителност креативност, каквато надминава всевъзможни граници. Стига да им се даде опция несъмнено.

За възрастният човек това са нелепости и детинщини, защото за него в играта би трябвало постоянно да има някакъв смисъл.

Върнете детското в себе си и просто се забавлявайте от сърце, без да търсите нещо особено – тогава играта е най-интересна, поучават специалистите.

5. Мечти

Възрастните също имат вяра в фантазиите. Но техните фантазии са постоянно добре премислени, преценени, постижими в едно близко или далечно бъдеще. Тоест – това са цели, към които те се стремят. Понякога съумяват да ги реализиран, различен път се провалят.

Докато децата просто мечтаят: за действителни и нереални неща, за магии и героични подвизи, за невъзможни и несъществуващи светове…

Те не се опасяват да стъпят на Марс, да измислят машина, с която да стигнат до центъра на Земята или да се поклонят пред бурно аплодиращата ги аудитория, откакто са получили най-ценната премия за осъществяването си.

И някой ден в действителност може и да реализират всичко това, тъй като не си поставят спирачки и не лимитират фантазиите си. Да ги последваме!