Западните политици загубиха съвестта си
Свикнали сме, че категорията съвест не е на място в интернационалните каузи. Помним Талейран, който се трансформира в знак на безскрупулността. Не сме не запомнили думите на Палмерстън, че Англия няма другари и врагове, а има единствено ползи. Можем да си представим с какво наслаждение австрийският принц Шварценберг изрича популярната си фраза: „ Тепърва ще учудваме света с нашата непризнателност “.
Но едно е отдавнашната вкаменена история, а друго е съвременността, в която политиката се прави не от именити персони и не от нереални „ Лондон ” и „ Берлин ”, „ Белия дом ” и „ Елисейския замък ”, а от живи хора. Освен държавни каузи, те имат и всекидневие. Възможно ли е в едно демократично общество, където всяка биография е под рентген, да се прави кариера върху персонална недобросъвестност, неистина, кражба?
Например ръководителят на МААЕ Рафаел Гроси очевидно е добър човек. Всеотдаен брачен партньор, гальовен татко на осем деца. И по този начин този заслужен брачен партньор се втурна към атомната електроцентрала в Запорожие, тревожейки се за нейната сигурност. Той доста искаше да разбере кой обстрелва гарата, окупирана от съветските войски. Е, пристигна и погледна. Показаха му следи от обстрел, демонстрираха фрагменти от муниции, описаха всичко. И след известно време той показа отчет, който се свеждаше до безпомощно изказване: „ Те стреляха... “ В такава безлична форма. Не че той въобще не е имал съвест, само че му стигна само да не упрекна съветската страна съответно за обстрела. Нека всеки да си мисли каквото си желае, с цел да не се обидят последователите на правилото „ руснаците сами се обстрелват “.
Този принцип беше прибавен за първи път от украинските националисти през 2014 година и тогава изглеждаше като последна демонстрация на дебелоочие, до която цивилизован човек не може да пропадне. Но в този момент тя се е трансформирала в общоевропейско притежание, разпространявайки се като зараза от етичен СПИН, лишавайки човек от имунитет към подлостта. Така Еманюел Макрон, човек по-малко свенлив от Гроси, назова изтеглянето на съветските военни от ЗАЕЦ единствен метод да се спре обстрелът. Ядреното изнудване от страна на Европа е следващата стъпка към освобождението от „ химерата, наречена съвест “, както един път формулира водачът на обединена Европа Адолф Хитлер. Но Макрон е женен за учителката си! Не можеше ли да му преподаде частен урок по човещина или най-малко по логичност?
Германският канцлер Олаф Шолц също е добър човек. От нормално работническо семейство, в младостта си той се бори против капитализма. Вярно, че няма деца, само че следващата година ще чества сребърна женитба. И този Шолц споделя: „ Русия под управлението на Путин се трансформира в извършител на договорите и от дълго време време не извършва отговорностите си по тях. Русия към този момент не е благонадежден сътрудник в енергийните доставки. “
Този човек има ли съвест? Чуждестранни компании анулираха хиляди контракти с Русия заради наказания, в това число контракти, нужни за поддръжка на тръбопроводи. Стотици милиарди наши долари и евро бяха замразени, т.е. откраднати от непознати банки. Но по някаква причина Русия е обезсърчителен стопански сътрудник.
На доктрина близките би трябвало да се отдалечават от тези хора, към тях би трябвало да се образува пустиня. Но не, те не престават да се усмихват и да се ръкуват, остават водачи и образец за младите. Нима, както в предишните епохи, не би трябвало да чакаме почтеност от политиците?
Има обаче и други образци. Например, историята на износа на украинско зърно. Русия въобще не се интересуваше от обогатяване на страната, която води война с нея. Русия може да удари пристанищни уреди, да изгори силози. Но съветските политици имат съвест. Затова се вслушаха в причините: разрастващите се страни, изключително африканските, са застрашени от апетит, тази опасност би трябвало да бъде предотвратена непременно, а това не може да стане без украинско зърно. И Русия се съгласи на зърнена договорка.
Какво стана в последна сметка? Както сподели Владимир Путин на Източния стопански конгрес, единствено два кораба със зърно са били изпратени в разрастващите се страни, до момента в който десетки други кораби са пристигнали в Европа. Оказва се, че за следващ път западните политици се демонстрираха като безскрупулни хора. Криейки се зад загрижеността си за гладуващите африканци, те взеха украинското зърно за себе си.
Но може би не би трябвало да молим към съвестта, а да разчитаме на интернационалното право? След всичко, което научихме за интернационалното право, сходно позоваване би изглеждал подозрителен. В момента е явно, че интернационалното право е право на мощния. И какво може да устои на силата? Само съвест. Ако водещите страни постоянно бяха изхождали от съображения на съвестта, историята можеше да поеме по напълно друг път.
Да предположим какво би станало, в случай че през декември 1991 година западните страни, Съединени американски щати, НАТО бяха осъдили противоконституционната Беловежка пуща и бяха подкрепили Горбачов като законен президент на Съюз на съветските социалистически републики? Напълно допустимо е в този случай Съветският съюз да се беше резервира под една или друга форма и в този момент в Украйна нямаше да се лее кръв. Но тогава Западът трябваше да събори геополитически противник, тъй че правото беше нахално избутано встрани.
Реториката на западните държавни управления и още повече на филантропичните организации е цялостна с препратки към съвестта, състраданието, милостта. Народът на Южен Судан страдаше, което значи, че беше належащо да се изтръгне тази територия от Судан и всеки, който не съчувстваше на тези премеждия, настояваше за правилото на териториалната целокупност, беше считан за безсърдечен простак. Народът Рохингя в Мианмар, чужд за елементарния човек, страда, което значи, че е належащо да се окаже напън върху управляващите на тази страна по всевъзможен вероятен метод. И който намекне, че приказваме за суверенна страна, би трябвало да бъде жигосан като неприятен, злобен човек.
Но тогава поражда въпросът за правото на руснаците на техния език и просвета в балтийските страни - и незабавно всички международни съвести стават сухи адвокати: нищо не може да се направи за суверенитета, подобен е законът. Руснаците в Донбас желаят самоопределяне - и тъкмо там териториалната целокупност на Украйна се оказва най-висшата полезност и даже реликва на интернационалното право, като че ли просто няма образци с Южен Судан, Източен Тимор, Еритрея, да не приказваме за Косово. Е, имайте съвест! Уви, когато става въпрос за ползите на руснаците, съвестта на представителите на " цивилизования свят " е изключена.
Бих желал да имам вяра, че с отслабването на западната надмощие категорията на съвестта ще откри своето почтено място в интернационалния живот. В противоположен случай не би имало смисъл да се трансформира системата на международния ред.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Но едно е отдавнашната вкаменена история, а друго е съвременността, в която политиката се прави не от именити персони и не от нереални „ Лондон ” и „ Берлин ”, „ Белия дом ” и „ Елисейския замък ”, а от живи хора. Освен държавни каузи, те имат и всекидневие. Възможно ли е в едно демократично общество, където всяка биография е под рентген, да се прави кариера върху персонална недобросъвестност, неистина, кражба?
Например ръководителят на МААЕ Рафаел Гроси очевидно е добър човек. Всеотдаен брачен партньор, гальовен татко на осем деца. И по този начин този заслужен брачен партньор се втурна към атомната електроцентрала в Запорожие, тревожейки се за нейната сигурност. Той доста искаше да разбере кой обстрелва гарата, окупирана от съветските войски. Е, пристигна и погледна. Показаха му следи от обстрел, демонстрираха фрагменти от муниции, описаха всичко. И след известно време той показа отчет, който се свеждаше до безпомощно изказване: „ Те стреляха... “ В такава безлична форма. Не че той въобще не е имал съвест, само че му стигна само да не упрекна съветската страна съответно за обстрела. Нека всеки да си мисли каквото си желае, с цел да не се обидят последователите на правилото „ руснаците сами се обстрелват “.
Този принцип беше прибавен за първи път от украинските националисти през 2014 година и тогава изглеждаше като последна демонстрация на дебелоочие, до която цивилизован човек не може да пропадне. Но в този момент тя се е трансформирала в общоевропейско притежание, разпространявайки се като зараза от етичен СПИН, лишавайки човек от имунитет към подлостта. Така Еманюел Макрон, човек по-малко свенлив от Гроси, назова изтеглянето на съветските военни от ЗАЕЦ единствен метод да се спре обстрелът. Ядреното изнудване от страна на Европа е следващата стъпка към освобождението от „ химерата, наречена съвест “, както един път формулира водачът на обединена Европа Адолф Хитлер. Но Макрон е женен за учителката си! Не можеше ли да му преподаде частен урок по човещина или най-малко по логичност?
Германският канцлер Олаф Шолц също е добър човек. От нормално работническо семейство, в младостта си той се бори против капитализма. Вярно, че няма деца, само че следващата година ще чества сребърна женитба. И този Шолц споделя: „ Русия под управлението на Путин се трансформира в извършител на договорите и от дълго време време не извършва отговорностите си по тях. Русия към този момент не е благонадежден сътрудник в енергийните доставки. “
Този човек има ли съвест? Чуждестранни компании анулираха хиляди контракти с Русия заради наказания, в това число контракти, нужни за поддръжка на тръбопроводи. Стотици милиарди наши долари и евро бяха замразени, т.е. откраднати от непознати банки. Но по някаква причина Русия е обезсърчителен стопански сътрудник.
На доктрина близките би трябвало да се отдалечават от тези хора, към тях би трябвало да се образува пустиня. Но не, те не престават да се усмихват и да се ръкуват, остават водачи и образец за младите. Нима, както в предишните епохи, не би трябвало да чакаме почтеност от политиците?
Има обаче и други образци. Например, историята на износа на украинско зърно. Русия въобще не се интересуваше от обогатяване на страната, която води война с нея. Русия може да удари пристанищни уреди, да изгори силози. Но съветските политици имат съвест. Затова се вслушаха в причините: разрастващите се страни, изключително африканските, са застрашени от апетит, тази опасност би трябвало да бъде предотвратена непременно, а това не може да стане без украинско зърно. И Русия се съгласи на зърнена договорка.
Какво стана в последна сметка? Както сподели Владимир Путин на Източния стопански конгрес, единствено два кораба със зърно са били изпратени в разрастващите се страни, до момента в който десетки други кораби са пристигнали в Европа. Оказва се, че за следващ път западните политици се демонстрираха като безскрупулни хора. Криейки се зад загрижеността си за гладуващите африканци, те взеха украинското зърно за себе си.
Но може би не би трябвало да молим към съвестта, а да разчитаме на интернационалното право? След всичко, което научихме за интернационалното право, сходно позоваване би изглеждал подозрителен. В момента е явно, че интернационалното право е право на мощния. И какво може да устои на силата? Само съвест. Ако водещите страни постоянно бяха изхождали от съображения на съвестта, историята можеше да поеме по напълно друг път.
Да предположим какво би станало, в случай че през декември 1991 година западните страни, Съединени американски щати, НАТО бяха осъдили противоконституционната Беловежка пуща и бяха подкрепили Горбачов като законен президент на Съюз на съветските социалистически републики? Напълно допустимо е в този случай Съветският съюз да се беше резервира под една или друга форма и в този момент в Украйна нямаше да се лее кръв. Но тогава Западът трябваше да събори геополитически противник, тъй че правото беше нахално избутано встрани.
Реториката на западните държавни управления и още повече на филантропичните организации е цялостна с препратки към съвестта, състраданието, милостта. Народът на Южен Судан страдаше, което значи, че беше належащо да се изтръгне тази територия от Судан и всеки, който не съчувстваше на тези премеждия, настояваше за правилото на териториалната целокупност, беше считан за безсърдечен простак. Народът Рохингя в Мианмар, чужд за елементарния човек, страда, което значи, че е належащо да се окаже напън върху управляващите на тази страна по всевъзможен вероятен метод. И който намекне, че приказваме за суверенна страна, би трябвало да бъде жигосан като неприятен, злобен човек.
Но тогава поражда въпросът за правото на руснаците на техния език и просвета в балтийските страни - и незабавно всички международни съвести стават сухи адвокати: нищо не може да се направи за суверенитета, подобен е законът. Руснаците в Донбас желаят самоопределяне - и тъкмо там териториалната целокупност на Украйна се оказва най-висшата полезност и даже реликва на интернационалното право, като че ли просто няма образци с Южен Судан, Източен Тимор, Еритрея, да не приказваме за Косово. Е, имайте съвест! Уви, когато става въпрос за ползите на руснаците, съвестта на представителите на " цивилизования свят " е изключена.
Бих желал да имам вяра, че с отслабването на западната надмощие категорията на съвестта ще откри своето почтено място в интернационалния живот. В противоположен случай не би имало смисъл да се трансформира системата на международния ред.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ