Свидетелски разказ от взривовете край Елин Пелин: За мен имаше бездействие
Свидетелски роман и среща с човек от Елин Пелин, който попада минути след първите детонации на мястото на случая. За оказването на първа помощ на ранените, способността да запазиш самообладание в обстановка на голям потрес и работата на първите екипи на терен, Кирил Тодоров споделя неговата история за детонацията в склада за фойерверки, лишила 4 човешки живота.
„ Искам първо да изразя откровените си съболезнования към околните на умрелите. Аз бях в София, мой другар, който живее до Гара Елин Пелин ми се обади, очевидно обезпокоен и заекващ, че има някакъв пожар там. Той ми звънна към 18:17 ч., а аз в 18:40 ч. към този момент бях на парцела, а пожарът и фойерверките се виждаха от автомагистралата “, сподели в изявление пред Кирил Тодоров, който е очевидец на гърмежите.
Той има къща, която е първата по линията сред Гара Елин Пелин и Елин Пелин.
„ Имаше запушване на моста, по който се минава, не съм сигурен от адреналина дали имаше полиция – несъмнено е имало. С доста мои съседи стояхме и наблюдавахме директно не на пътя, където са другите хора, а вътре в полето, тъкмо перпендикулярно на пътя “, споделя още той.
Отначало Кирил Тодоров не се тормози мощно от гърмежите, до момента в който не чува последвалите експлоадирания.
„ Складовете и Гара Елин Пелин не се разделят от безусловно нищо. Те са едно поле, което в случай че тръгне да гори напълно умерено може да стигне до селото. Аз потеглям с автомобил паралелно на основния път, карам през полето - пътят с лек автомобил може да се мине. По пътя обаче нямаше никой – нямаше полиция, нямаше коли за спешна помощ, това допускам беше към 19:00 ч. “, споделя още той.
По думите му той се е обадил на 112 още при приемането на позвъняването от приятеля му, до момента в който е бил в столицата - това би следвало да е към 18:20 ч.
„ Аз виждам пожара в полето до момента в който карам и вземам решение да продължа напред и се надявам, че някъде там ще има пожарни. Имаше сериозен пушек. След това завих от пътя и видях два черни обекта – допусках какво са. Срещу мен имаше група пожарникари с маски – без коли, само че пешком, най-малко 4 души бяха. Двата черни обекта лежаха на земята, пожарникарите отидоха до тях – оказа се, че това са мъж и жена, доцентът се изправи – той беше преносим, аз размених няколко приказки с пожарникарите до момента в който заставам в колата и се разбрахме да ги кача в колата и да ги пренеса до някъде. Доцентът се качи в колата, а дамата я изнесоха на носилка “, спомня си още Кирил Тодоров.
Той споделя още, че в колата не е приказвал с доцента, като по този метод се опитал да запази и себе си, и него.
„ Продължих към основния път – там имаше най-малко 2 коли за спешна помощ с 2 пожарни. Дамата от колата за спешна помощ ме пита дали има още ранени – аз ѝ споделих, че имаше още една жена и я осведомих, че доцентът е единственият човек, който може да даде информация – има ли още хора, или няма ", споделя той.
„ Връщам се към моята къща по-късно, с цел да провеждам нещо, откакто няма никаква организация – няма военни, няма пожарна, никой няма там. Аз незабавно звъннах на другари да дойдат с пожарогасители, с лопати, в случай че стигне огъня до нас и можем да го спрем – да го спрем, в случай че не – изгаряме. Казах на пожарните, че аз съм минал с кола от там – несъмнено е рисково, само че може да се мине, а може и да се заобиколи и да стигнат докъдето те преценяват. Могат да спрат пожара – ясно, че не могат да влязат с кола вътре, само че могат да спрат пожара да не стига до къщите. А и хеликоптерът не знам къде беше “, споделя още той.
„ Защо аз мога да стигна до тези хранилища ми е питането? Няма ли някакъв протокол за това да бъде стеснен достъпът до складовете, с цел да не стигат хората до тях – откакто има напълно естествен път, до който можеше да бъде спряно? Можеше да се работи съгласно мен по-бързо “, добавя Кирил Тодоров.
„ Пак да кажа, че споделих на пожарните, че могат да влязат и то на безвредно разстояние – тъй като аз самият съм стигнал по този път. Очевидно е, че складовете не са задоволително надалеч. След като складовата база на хранителната верига се е запалила, а тя е по-далече от Гара Елин Пелин. Гара Елин Пелин е избавена единствено поради вятъра “, споделя още той.
Кирил споделя, че не е издирван нито от полицията, нито от прокуратурата.
„ За мен имаше безучастие. Липса на организация, може би, липса на съгласуваност “, уверен е Кирил.
„ Искам първо да изразя откровените си съболезнования към околните на умрелите. Аз бях в София, мой другар, който живее до Гара Елин Пелин ми се обади, очевидно обезпокоен и заекващ, че има някакъв пожар там. Той ми звънна към 18:17 ч., а аз в 18:40 ч. към този момент бях на парцела, а пожарът и фойерверките се виждаха от автомагистралата “, сподели в изявление пред Кирил Тодоров, който е очевидец на гърмежите.
Той има къща, която е първата по линията сред Гара Елин Пелин и Елин Пелин.
„ Имаше запушване на моста, по който се минава, не съм сигурен от адреналина дали имаше полиция – несъмнено е имало. С доста мои съседи стояхме и наблюдавахме директно не на пътя, където са другите хора, а вътре в полето, тъкмо перпендикулярно на пътя “, споделя още той.
Отначало Кирил Тодоров не се тормози мощно от гърмежите, до момента в който не чува последвалите експлоадирания.
„ Складовете и Гара Елин Пелин не се разделят от безусловно нищо. Те са едно поле, което в случай че тръгне да гори напълно умерено може да стигне до селото. Аз потеглям с автомобил паралелно на основния път, карам през полето - пътят с лек автомобил може да се мине. По пътя обаче нямаше никой – нямаше полиция, нямаше коли за спешна помощ, това допускам беше към 19:00 ч. “, споделя още той.
По думите му той се е обадил на 112 още при приемането на позвъняването от приятеля му, до момента в който е бил в столицата - това би следвало да е към 18:20 ч.
„ Аз виждам пожара в полето до момента в който карам и вземам решение да продължа напред и се надявам, че някъде там ще има пожарни. Имаше сериозен пушек. След това завих от пътя и видях два черни обекта – допусках какво са. Срещу мен имаше група пожарникари с маски – без коли, само че пешком, най-малко 4 души бяха. Двата черни обекта лежаха на земята, пожарникарите отидоха до тях – оказа се, че това са мъж и жена, доцентът се изправи – той беше преносим, аз размених няколко приказки с пожарникарите до момента в който заставам в колата и се разбрахме да ги кача в колата и да ги пренеса до някъде. Доцентът се качи в колата, а дамата я изнесоха на носилка “, спомня си още Кирил Тодоров.
Той споделя още, че в колата не е приказвал с доцента, като по този метод се опитал да запази и себе си, и него.
„ Продължих към основния път – там имаше най-малко 2 коли за спешна помощ с 2 пожарни. Дамата от колата за спешна помощ ме пита дали има още ранени – аз ѝ споделих, че имаше още една жена и я осведомих, че доцентът е единственият човек, който може да даде информация – има ли още хора, или няма ", споделя той.
„ Връщам се към моята къща по-късно, с цел да провеждам нещо, откакто няма никаква организация – няма военни, няма пожарна, никой няма там. Аз незабавно звъннах на другари да дойдат с пожарогасители, с лопати, в случай че стигне огъня до нас и можем да го спрем – да го спрем, в случай че не – изгаряме. Казах на пожарните, че аз съм минал с кола от там – несъмнено е рисково, само че може да се мине, а може и да се заобиколи и да стигнат докъдето те преценяват. Могат да спрат пожара – ясно, че не могат да влязат с кола вътре, само че могат да спрат пожара да не стига до къщите. А и хеликоптерът не знам къде беше “, споделя още той.
„ Защо аз мога да стигна до тези хранилища ми е питането? Няма ли някакъв протокол за това да бъде стеснен достъпът до складовете, с цел да не стигат хората до тях – откакто има напълно естествен път, до който можеше да бъде спряно? Можеше да се работи съгласно мен по-бързо “, добавя Кирил Тодоров.
„ Пак да кажа, че споделих на пожарните, че могат да влязат и то на безвредно разстояние – тъй като аз самият съм стигнал по този път. Очевидно е, че складовете не са задоволително надалеч. След като складовата база на хранителната верига се е запалила, а тя е по-далече от Гара Елин Пелин. Гара Елин Пелин е избавена единствено поради вятъра “, споделя още той.
Кирил споделя, че не е издирван нито от полицията, нито от прокуратурата.
„ За мен имаше безучастие. Липса на организация, може би, липса на съгласуваност “, уверен е Кирил.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ