Конституцията не е четворка белот, а властта си има граници
Свидетели сме на дирижиране и диригентство на голям брой рецесии в местен и международен мащаб; на безсрамен срив на доверието в парламент, държавно управление, политически детайли, телевизия; на изцяло абдикирала страна от публичния контракт и обществото; цинично законодателство узаконяващо непознати игри на полове, войни и обезличаване. Свидетели сме на налагане на ненавист сред братя и сестри; производство на беднотия и задлъжнялост; кражба на собственост; цензура; преследване; преход към дженадризъм посредством тоталитарни практики и уплахи. Свидетели сме на груба интервенция на небългарски фактори; на подкупна, предателска четворка-белот разиграваща нашето минало и нашето бъдеще, до момента в който се отхвърля от нашата религия, от нашите полезности, от нашите букви и език, от нас. Свидетели сме на непознати играчи и непознати игри, само че свидетелстваме и за нашите мисли и дейности. Затова оставям удостоверение за метод народът да отбрани себе си от законите, които го унищожават.
Изследователите на системите настояват, че всичко е система и всички системи се подчиняват на едни и същи закони. Но слънчевата система е постоянна, а публичната не е. Видимо законът в обществото не е верен. Без да се задълбочаваме в тази разлика дано се замислим има ли повсеместен модел, който да балансира системите?! Има ли метод, механизъм, който заложен в публичния контракт да поправя публичната система когато я грози политически риск от узурпация и разпад?!
Ще се абстрахираме от всевъзможни политически оценки и пристрастия и ще погледнем на действителността като на система от детайли, които взаимодействат между тях и трансформират системата.
Първата система, от която е нужно да тръгнем е индивидът като система на взаимоотношение сред дух, материя и душа. Всякакво неглижиране на тази триединна същина ще направи разбора ненужен, тесногръд, нецялостен, т.е. незабележим.
Има всевъзможни нации по света, само че няма народ без вяра. Затова ще продължим с нея.
Православният знак на вярата - Символ Верую гласи: „ имам вяра в един Бог Отец Вседържител …и един Господ Исус Христос, Син Божий…роден, несътворен, …и в Духа Святаго, Господа, Животворящего…, Който е приказвал посредством пророците… “. Триединството сред Бог-Отец, Бог-Син и Светият Дух е система на взаимоотношение и равновесие сред закона, материята и духа.
Векове преди Христа, Питагор споделя: „ търсете трите точки “. Това е неговият принцип за схващане на алтернативи, обстановки, процеси, света, природата, Божественото. Възприеман в древността като свят човек, той показва системата в нейната троичност като съществена. Плутарх документира, че съгласно учението на Питагор универсалната природа се състой от три детайла в система на равновесие - Разум, Материя, Космос. Платон пресъздава салдото като система сред Идея/ отец, Хранилница/ майка и Продукт/ потомък.
Преди към век Николай Рьорих в своите търсения на Познанието реализира изводи, които се осъществят в Пакта Рьорих (1935 година, Вашингтон) и издигане знамето на мира над редица културни институции в света, в символ на отбраната им както по време на война, по този начин и в спокойно врем. Знамето на мира съставлява червен кръг, в който са вписани три червени точки – триратна, три скъпоценности. Това са Пробуденият Буда – най-висш нравствен капацитет, учението на Буда и достигналите прояснение. Отново троична система на равновесие – познанието, учението, осъзнаването.
Людмила Живкова, почитател на концепциите на Рьорих за мир, основава през 1979 година в София Международна детска асамблея - „ Знаме на мира “ под наслов „ Единство, Творчество, Красота “. Смисълът на асамблеята е в триединна система на държание (как?), деяние (какво?), резултат (защо?).
До тук описахме няколко съществени троични равновесни системи – Бог (Отец, Син, Светия Дух), описаната от Питагор универсална природа (разум, материя, космос), човек (дух, материя, душа), мир (познанието, учението, осъзнаването), смисъл (единство, творчество, красота). Те ни дават съображение да разсъждаваме за обществото и за опцията за неговото благоденствие през троичния принцип. Причината за това е, че обществото като сбит облик въплъщава в себе си всички изброени до тук системи – Бог, природа, човек, мир, смисъл.
Обществото се развива в материална среда (пари), само че в нея хората изживяват и своята нематериалност (свобода), като се подчиняват на политическите закони (власт). Затова може да кажем, че обществото изживява своята вътрешна независимост, в границите на рестриктивните мерки наложени върху външната свободата - политическите закони, в материалния свят – стопански растеж, облага, приход. Обобщено трите точки, които образуват публичната система са Свобода, Власт и Пари. И тъй като всяка система, колкото и отворена да е, има някакви граници, то геометрично може да представим горния извод като вписан триъгълник в окръжност. Нагледно този формат наименуван ценностен триъгълник на обществото наподобява по този начин:
Всяка система е устойчива, когато има равновесие. Следователно равновесието в публичната система е допустимо когато има баланс или тъждество сред трите точки, трите ъгъла Свобода, Власт и Пари, т.е. когато са равни (на 60 градуса). Ако върхът при Властта се усили и реализира 90 градуса, т.е. триъгълникът стане правоъгълен, то ще следим оптималния баланс на системата. (Тази граница, 90 градуса, взаимстваме от Питагоровите разсъждения за правоъгълния триъгълник.) Във всеки различен случай тя не е равновесна и е подложена на опасност или риск от заличаване. В образеца по-долу може да се види рисков вид, който образно демонстрира, по какъв начин увеличението на Властта (140 градуса) стопява Свободата (15 градуса) и Парите (25 градуса), заплашва публичната система и я води към разпад. В момента ние изживяваме този вид. Огромната власт минимизира свободата на хората и тяхната материална обезпеченост.
Този троичен механизъм разкрива политическия риск за равновесието на системата. Затова, в случай че участва в главния закон, т.е. в Конституцията, би могъл да бъде мощна отбрани за хората. Периодично приложение на показателя на Социалните измерения на политическия риск, който мери цената на Властта, Парите и Свободата от ценностния триъгълник, ще ни даде опция да сме наясно какъв е рискът за системата, с цел да го поправяме. Нивата на риска би трябвало да допускат съответни авансово регламентирани дейности, които да върнат салдото. Властта би трябвало да спри в рамките сред 60 и 90 градуса. Между 90 и 120 – системата е доминирана от властта, сред 120 и 150 рискът за опустошение на системата е реалност. Между 150 и 178 градуса – системата се унищожава.
Позицията на тези три точки – Власт, Свобода и Пари се пресмята от обществените измерения на политическия риск. Това са житейски шансове, полагаеми се права, единение/ разцепление, доверие/ съмнение.
Свободата на хората се дефинира от полагаемите им се права и житейските шансове, тъй като посредством политическите закони се вменяват и анулират права, касаещи човешката независимост. Тя постоянно способства за осъществяване на житейските шансове. Тук е нужно да се регистрира до каква степен обществото е материално или духовно настроено. По-духовното общество ще се стреми към повече независимост, за сметка на материалните придобивки.
Властта зависи от доверието/недоверието и единението/разединението. „ Разделяй и владей “ дава краткосрочна историческа облага, само че империята най-после се разрушава, когато специализацията на детайлите отпада за сметка на централизацията, в резултат на което систематичните връзки, т.е. доверието се унищожават.
Парите са факт вследствие на полагаемите се права и житейски шансове. Правото на благосъстоятелност се дава и лишава със закон. Тук е нужно да се регистрира до каква степен обществото е материално или духовно настроено. По-материално общество ще неглижира свободата, с цел да получи повече пари.
Оказва се, че в случай че можем да влияем върху обществените измерения на политическия риск, то може да влияем върху равновесието на трите опорни точки на обществото – власт, пари и независимост, с което и да моделираме публичната система. Това значи, че който може да въздейства на образуването на полагаемите се права и житейските шансове, може да въздейства и на образуването на доверието/недоверието и единението/разединението, с което и върху салдото на системата. Обратното също е правилно.
Ако основоположим публичния контракт върху баланс на ценностния триъгълник на обществото, който е образуван от обществените измерения на политическия риск, които са резултат от фактори, резултат от дейности, то се получава една конструкция, която може да се поддържа единствено от всички участници в нея, които са три - страната, хората, корпорациите (обобщено казано). (Икономическата активност, която се прави, с цел да живеем е част от детайла - хора, а тази, която е обвързвана с струпване на капитал/печалба, като и медиите са част от детайла корпорациит.) Нагледно може да я представим по този начин:
Нека разгледаме факторите формиращи обществените измерения на политическия риск (СИПР).
Единение/ разцепление се образува под въздействието на
устояване/ оборване на идентичността, историята и културата на народа;материално положение на народа;вносни политики, полезности и просвета налагани със закон, без референдум;външни и вътрешни етнически политики.
Доверието/ недоверието се генерира вследствие на:
броя на законите и областите на регулация (по-малък брой – по-високо доверие);референдумите за присъединяване и ратификация в/на интернационалните и наднационални организации и договори;процентно систематизиране (и съответствие по отношение на други) на бюджетните разноски за заплати, материална база и инфраструктура по вътрешни политики;разходи за заплати съотнесено към разноски за материална база и инфраструктура по всяка вътрешна политика.
Полагаемите се права може да съградим от четири фактора:
достъп до процеса на взимане на публични решения (закон);участие в преразпределението на публичния запас (бюджет);механизъм за присъединяване и отзоваване на участващите в четирите управляващи – изпълнителна, законодателна, правосъдна, корпоративно медийна;наличие на цифрови формати за гласоподаване и самостоятелни обществени изследвания учредени на блокчейн технология.
Житейските шансове са и резултат от горните три както и от съответни фактори:
независимост на словото, напредването, дейностите, самоиздръжката, персоналната цялост и тайна;право на обучение, опазване на здравето, развиване, информация, интелектуална и материална собственост;екологичени вероятности на производството (произвежда - изкупува, сече – засажда);уважение към личността и живота.
Последната стъпка е да разберем кои дейности водят до проявлението на факторите, определящи ценностния триъгълник на обществото, който би следвало да балансира публичната система. Тези дейности може да бъдат разпознати и точно те са индивид на политическото законодателство като по този метод вземат участие в механизма на равновесие на системата.
Общественият контракт, както споделя основателят на този термин Русо е подготвеност да се откажеш част от личната си независимост в интерес на общата. Именно тази съответна сделка вършим тук. Равновесието сред персоналната независимост, властта и парите е троичен модел за баланс на публичния контракт сред страната, хората и корпорациите. Без този баланс, вероятен с ограничение на властта, хората са в риск, парите са мъчно налични и съсредоточени, а властта – неограничена и недосегаема.
Днес баланс няма. Хората, даже знаещите и можещите хора, са изцяло изхвърлени от законодателната система. Театралният фон на демокрацията е толкоз прокъсан, че от всякъде стърчат зомбираните картоиграчи. Театралните надписи на демокрацията са толкоз безвкусни, че към този момент пораждат не омерзение, а смях. Затова и половината от хората не гласоподават, другата половина гласоподава с компромис,(а всички биха желали да гласоподават с тояги).
Но пък приРодата е прелестна, небето - синьо, любовта - съществува и на пук на плануваната, програмирана и налагана духовна, умствена и материална мизерия пораства същинското, положителното и красивото!
Изследователите на системите настояват, че всичко е система и всички системи се подчиняват на едни и същи закони. Но слънчевата система е постоянна, а публичната не е. Видимо законът в обществото не е верен. Без да се задълбочаваме в тази разлика дано се замислим има ли повсеместен модел, който да балансира системите?! Има ли метод, механизъм, който заложен в публичния контракт да поправя публичната система когато я грози политически риск от узурпация и разпад?!
Ще се абстрахираме от всевъзможни политически оценки и пристрастия и ще погледнем на действителността като на система от детайли, които взаимодействат между тях и трансформират системата.
Първата система, от която е нужно да тръгнем е индивидът като система на взаимоотношение сред дух, материя и душа. Всякакво неглижиране на тази триединна същина ще направи разбора ненужен, тесногръд, нецялостен, т.е. незабележим.
Има всевъзможни нации по света, само че няма народ без вяра. Затова ще продължим с нея.
Православният знак на вярата - Символ Верую гласи: „ имам вяра в един Бог Отец Вседържител …и един Господ Исус Христос, Син Божий…роден, несътворен, …и в Духа Святаго, Господа, Животворящего…, Който е приказвал посредством пророците… “. Триединството сред Бог-Отец, Бог-Син и Светият Дух е система на взаимоотношение и равновесие сред закона, материята и духа.
Векове преди Христа, Питагор споделя: „ търсете трите точки “. Това е неговият принцип за схващане на алтернативи, обстановки, процеси, света, природата, Божественото. Възприеман в древността като свят човек, той показва системата в нейната троичност като съществена. Плутарх документира, че съгласно учението на Питагор универсалната природа се състой от три детайла в система на равновесие - Разум, Материя, Космос. Платон пресъздава салдото като система сред Идея/ отец, Хранилница/ майка и Продукт/ потомък.
Преди към век Николай Рьорих в своите търсения на Познанието реализира изводи, които се осъществят в Пакта Рьорих (1935 година, Вашингтон) и издигане знамето на мира над редица културни институции в света, в символ на отбраната им както по време на война, по този начин и в спокойно врем. Знамето на мира съставлява червен кръг, в който са вписани три червени точки – триратна, три скъпоценности. Това са Пробуденият Буда – най-висш нравствен капацитет, учението на Буда и достигналите прояснение. Отново троична система на равновесие – познанието, учението, осъзнаването.
Людмила Живкова, почитател на концепциите на Рьорих за мир, основава през 1979 година в София Международна детска асамблея - „ Знаме на мира “ под наслов „ Единство, Творчество, Красота “. Смисълът на асамблеята е в триединна система на държание (как?), деяние (какво?), резултат (защо?).
До тук описахме няколко съществени троични равновесни системи – Бог (Отец, Син, Светия Дух), описаната от Питагор универсална природа (разум, материя, космос), човек (дух, материя, душа), мир (познанието, учението, осъзнаването), смисъл (единство, творчество, красота). Те ни дават съображение да разсъждаваме за обществото и за опцията за неговото благоденствие през троичния принцип. Причината за това е, че обществото като сбит облик въплъщава в себе си всички изброени до тук системи – Бог, природа, човек, мир, смисъл.
Обществото се развива в материална среда (пари), само че в нея хората изживяват и своята нематериалност (свобода), като се подчиняват на политическите закони (власт). Затова може да кажем, че обществото изживява своята вътрешна независимост, в границите на рестриктивните мерки наложени върху външната свободата - политическите закони, в материалния свят – стопански растеж, облага, приход. Обобщено трите точки, които образуват публичната система са Свобода, Власт и Пари. И тъй като всяка система, колкото и отворена да е, има някакви граници, то геометрично може да представим горния извод като вписан триъгълник в окръжност. Нагледно този формат наименуван ценностен триъгълник на обществото наподобява по този начин:
Всяка система е устойчива, когато има равновесие. Следователно равновесието в публичната система е допустимо когато има баланс или тъждество сред трите точки, трите ъгъла Свобода, Власт и Пари, т.е. когато са равни (на 60 градуса). Ако върхът при Властта се усили и реализира 90 градуса, т.е. триъгълникът стане правоъгълен, то ще следим оптималния баланс на системата. (Тази граница, 90 градуса, взаимстваме от Питагоровите разсъждения за правоъгълния триъгълник.) Във всеки различен случай тя не е равновесна и е подложена на опасност или риск от заличаване. В образеца по-долу може да се види рисков вид, който образно демонстрира, по какъв начин увеличението на Властта (140 градуса) стопява Свободата (15 градуса) и Парите (25 градуса), заплашва публичната система и я води към разпад. В момента ние изживяваме този вид. Огромната власт минимизира свободата на хората и тяхната материална обезпеченост.
Този троичен механизъм разкрива политическия риск за равновесието на системата. Затова, в случай че участва в главния закон, т.е. в Конституцията, би могъл да бъде мощна отбрани за хората. Периодично приложение на показателя на Социалните измерения на политическия риск, който мери цената на Властта, Парите и Свободата от ценностния триъгълник, ще ни даде опция да сме наясно какъв е рискът за системата, с цел да го поправяме. Нивата на риска би трябвало да допускат съответни авансово регламентирани дейности, които да върнат салдото. Властта би трябвало да спри в рамките сред 60 и 90 градуса. Между 90 и 120 – системата е доминирана от властта, сред 120 и 150 рискът за опустошение на системата е реалност. Между 150 и 178 градуса – системата се унищожава.
Позицията на тези три точки – Власт, Свобода и Пари се пресмята от обществените измерения на политическия риск. Това са житейски шансове, полагаеми се права, единение/ разцепление, доверие/ съмнение.
Свободата на хората се дефинира от полагаемите им се права и житейските шансове, тъй като посредством политическите закони се вменяват и анулират права, касаещи човешката независимост. Тя постоянно способства за осъществяване на житейските шансове. Тук е нужно да се регистрира до каква степен обществото е материално или духовно настроено. По-духовното общество ще се стреми към повече независимост, за сметка на материалните придобивки.
Властта зависи от доверието/недоверието и единението/разединението. „ Разделяй и владей “ дава краткосрочна историческа облага, само че империята най-после се разрушава, когато специализацията на детайлите отпада за сметка на централизацията, в резултат на което систематичните връзки, т.е. доверието се унищожават.
Парите са факт вследствие на полагаемите се права и житейски шансове. Правото на благосъстоятелност се дава и лишава със закон. Тук е нужно да се регистрира до каква степен обществото е материално или духовно настроено. По-материално общество ще неглижира свободата, с цел да получи повече пари.
Оказва се, че в случай че можем да влияем върху обществените измерения на политическия риск, то може да влияем върху равновесието на трите опорни точки на обществото – власт, пари и независимост, с което и да моделираме публичната система. Това значи, че който може да въздейства на образуването на полагаемите се права и житейските шансове, може да въздейства и на образуването на доверието/недоверието и единението/разединението, с което и върху салдото на системата. Обратното също е правилно.
Ако основоположим публичния контракт върху баланс на ценностния триъгълник на обществото, който е образуван от обществените измерения на политическия риск, които са резултат от фактори, резултат от дейности, то се получава една конструкция, която може да се поддържа единствено от всички участници в нея, които са три - страната, хората, корпорациите (обобщено казано). (Икономическата активност, която се прави, с цел да живеем е част от детайла - хора, а тази, която е обвързвана с струпване на капитал/печалба, като и медиите са част от детайла корпорациит.) Нагледно може да я представим по този начин:
Нека разгледаме факторите формиращи обществените измерения на политическия риск (СИПР).
Единение/ разцепление се образува под въздействието на
устояване/ оборване на идентичността, историята и културата на народа;материално положение на народа;вносни политики, полезности и просвета налагани със закон, без референдум;външни и вътрешни етнически политики.
Доверието/ недоверието се генерира вследствие на:
броя на законите и областите на регулация (по-малък брой – по-високо доверие);референдумите за присъединяване и ратификация в/на интернационалните и наднационални организации и договори;процентно систематизиране (и съответствие по отношение на други) на бюджетните разноски за заплати, материална база и инфраструктура по вътрешни политики;разходи за заплати съотнесено към разноски за материална база и инфраструктура по всяка вътрешна политика.
Полагаемите се права може да съградим от четири фактора:
достъп до процеса на взимане на публични решения (закон);участие в преразпределението на публичния запас (бюджет);механизъм за присъединяване и отзоваване на участващите в четирите управляващи – изпълнителна, законодателна, правосъдна, корпоративно медийна;наличие на цифрови формати за гласоподаване и самостоятелни обществени изследвания учредени на блокчейн технология.
Житейските шансове са и резултат от горните три както и от съответни фактори:
независимост на словото, напредването, дейностите, самоиздръжката, персоналната цялост и тайна;право на обучение, опазване на здравето, развиване, информация, интелектуална и материална собственост;екологичени вероятности на производството (произвежда - изкупува, сече – засажда);уважение към личността и живота.
Последната стъпка е да разберем кои дейности водят до проявлението на факторите, определящи ценностния триъгълник на обществото, който би следвало да балансира публичната система. Тези дейности може да бъдат разпознати и точно те са индивид на политическото законодателство като по този метод вземат участие в механизма на равновесие на системата.
Общественият контракт, както споделя основателят на този термин Русо е подготвеност да се откажеш част от личната си независимост в интерес на общата. Именно тази съответна сделка вършим тук. Равновесието сред персоналната независимост, властта и парите е троичен модел за баланс на публичния контракт сред страната, хората и корпорациите. Без този баланс, вероятен с ограничение на властта, хората са в риск, парите са мъчно налични и съсредоточени, а властта – неограничена и недосегаема.
Днес баланс няма. Хората, даже знаещите и можещите хора, са изцяло изхвърлени от законодателната система. Театралният фон на демокрацията е толкоз прокъсан, че от всякъде стърчат зомбираните картоиграчи. Театралните надписи на демокрацията са толкоз безвкусни, че към този момент пораждат не омерзение, а смях. Затова и половината от хората не гласоподават, другата половина гласоподава с компромис,(а всички биха желали да гласоподават с тояги).
Но пък приРодата е прелестна, небето - синьо, любовта - съществува и на пук на плануваната, програмирана и налагана духовна, умствена и материална мизерия пораства същинското, положителното и красивото!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ