С вяра в Бога - Биографията на Негово Светейшество патриарх Неофит
Светското име на Негово светейшество Неофит е Симеон Николов Димитров. Роден е на 15 октомври 1945г. в София. След довеждане докрай на главното си обучение, през есента на 1959 година, е признат за възпитаник в Софийската духовна семинария при гара Черепиш.
От септември 1967 година е студент в Духовната академия „ Св. Климент Охридски “ в София, която приключва през 1971 година
От есента на 1971 до 1973 година той е на богословска специализация в катедрата по „ Църковно пение “ при Московската духовна академия. От 1 септември 1973 година е назначен за учител по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия „ Св. Климент Охридски “ в София.
На 3 август 1975 година в Троянската св. обител е постриган в монашество с името Неофит от Българския патриарх Максим, под духовното старчество на тогавашния свещеник архимандрит Геласий (б. Ню-Йоркски митрополит). На 15 август същата година патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а на 25 март 1976 година в столичния катедрален храм „ Св. Неделя “ и за йеромонах.
От 30 септември 1975 г . той е диригент на Софийския духовнически хор, а от 15 юли 1977 година е и старши учител по източно-църковно пение и богослужебна процедура в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980 година
По време на това негово служение, на 21 ноември 1977 година в столичния катедрален храм „ Св. Неделя “ е възведен в архимандритско достолепие от Българския патриарх Максим. От 1 януари 1981 година до декември 1985 година архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия. Като подобен на 8 декември 1985 година в Патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “ е хиротонисан в епископски ранг с купата „ Левкийски “ и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит.
От 1 декември 1989 година свещеник Неофит е ректор на Духовната академия „ Св. Климент Охридски “ в София, а на 26 юли 1991 година е определен и за пръв декан на възобновения от 1 юли с.г. Богословски факултет при Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Този пост той заема до януари 1992 година
От 27 януари 1992 година е назначен за основен секретар на Св. Синод и ръководител на Църковното настоятелство при ПКСХП „ Св. Александър Невски “.
На 27 март 1994 година е определен, а на 3 април с.г. е и канонически одобрен за Доростолски и Червенски митрополит. От 17 декември 2001 година по решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разграничена на Русенска и Доростолска епархии, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възобновения Доростолски митрополитски трон.
На 2 декември 2008 година Русенски митрополит Неофит получава званието „ лекар хонорис идея “ на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Званието е връчено за повсеместен принос в развиването на духовността в СУ и за дейното му присъединяване във възобновяване на Богословския факултет.
На 22 юни 2010 година Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит е почетен от Президента на Р България с медал „ Св. Кирил и Методий ” – огърлие „ за изключително значимите му заслуги за развиването на Духовната академия „ Св. Климент Охридски ”, за приноса му за развиване на научно-просветителските връзки и взаимоотношения сред източните и западните християни и във връзка неговата 65-годишнина ”.
На 24 февруари 2013 година , неделя, на Патриаршески изборен църковен събор в София Русенският митрополит Неофит е определен за Български патриарх и Софийски митрополит. Той продължи да е и краткотраен наместник на Русенския трон досега на каноническия избор на новия Русенски митрополит Наум, извършен в Синодалния параклис „ Св. цар Борис “ на 23 март 2014 година
Интронизацията на Негово Светейшество Неофит като патриарх Български е осъществена още същия ден (24 февруари2013 г.) следобяд в ПКСХП „ Св. Александър Невски “.
Първата си света Литургия като кириарх на Софийска св. митрополия патриарх Неофит възглави на 10 март, неделя, 2013 година, в катедралния столичен митрополитски храм „ Св. Неделя “ в съслужение с архиереи и духовници.
От септември 1967 година е студент в Духовната академия „ Св. Климент Охридски “ в София, която приключва през 1971 година
От есента на 1971 до 1973 година той е на богословска специализация в катедрата по „ Църковно пение “ при Московската духовна академия. От 1 септември 1973 година е назначен за учител по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия „ Св. Климент Охридски “ в София.
На 3 август 1975 година в Троянската св. обител е постриган в монашество с името Неофит от Българския патриарх Максим, под духовното старчество на тогавашния свещеник архимандрит Геласий (б. Ню-Йоркски митрополит). На 15 август същата година патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а на 25 март 1976 година в столичния катедрален храм „ Св. Неделя “ и за йеромонах.
От 30 септември 1975 г . той е диригент на Софийския духовнически хор, а от 15 юли 1977 година е и старши учител по източно-църковно пение и богослужебна процедура в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980 година
По време на това негово служение, на 21 ноември 1977 година в столичния катедрален храм „ Св. Неделя “ е възведен в архимандритско достолепие от Българския патриарх Максим. От 1 януари 1981 година до декември 1985 година архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия. Като подобен на 8 декември 1985 година в Патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “ е хиротонисан в епископски ранг с купата „ Левкийски “ и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит.
От 1 декември 1989 година свещеник Неофит е ректор на Духовната академия „ Св. Климент Охридски “ в София, а на 26 юли 1991 година е определен и за пръв декан на възобновения от 1 юли с.г. Богословски факултет при Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Този пост той заема до януари 1992 година
От 27 януари 1992 година е назначен за основен секретар на Св. Синод и ръководител на Църковното настоятелство при ПКСХП „ Св. Александър Невски “.
На 27 март 1994 година е определен, а на 3 април с.г. е и канонически одобрен за Доростолски и Червенски митрополит. От 17 декември 2001 година по решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разграничена на Русенска и Доростолска епархии, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възобновения Доростолски митрополитски трон.
На 2 декември 2008 година Русенски митрополит Неофит получава званието „ лекар хонорис идея “ на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Званието е връчено за повсеместен принос в развиването на духовността в СУ и за дейното му присъединяване във възобновяване на Богословския факултет.
На 22 юни 2010 година Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит е почетен от Президента на Р България с медал „ Св. Кирил и Методий ” – огърлие „ за изключително значимите му заслуги за развиването на Духовната академия „ Св. Климент Охридски ”, за приноса му за развиване на научно-просветителските връзки и взаимоотношения сред източните и западните християни и във връзка неговата 65-годишнина ”.
На 24 февруари 2013 година , неделя, на Патриаршески изборен църковен събор в София Русенският митрополит Неофит е определен за Български патриарх и Софийски митрополит. Той продължи да е и краткотраен наместник на Русенския трон досега на каноническия избор на новия Русенски митрополит Наум, извършен в Синодалния параклис „ Св. цар Борис “ на 23 март 2014 година
Интронизацията на Негово Светейшество Неофит като патриарх Български е осъществена още същия ден (24 февруари2013 г.) следобяд в ПКСХП „ Св. Александър Невски “.
Първата си света Литургия като кириарх на Софийска св. митрополия патриарх Неофит възглави на 10 март, неделя, 2013 година, в катедралния столичен митрополитски храм „ Св. Неделя “ в съслужение с архиереи и духовници.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ