Евгени Минчев призна: Живях при Емил Димитров
Светският хроникьор Емил Минчев отвори душата си пред Десислава Банова – Плевнелиева в навечерието на своя 60-годишен празник.
Един от въпросите обаче разчувства безпределно доста лорда и той не скри пред водещата на „ Тук и в този момент “, че е имал тежко детство.
„ Златица е градът, в който съм роден, само че съм оставен в дом „ Майка и дете “. Осиновиха ме симпатични родители – татко, който беше кожухар, само че доста пиеше и в действителност това провали и брака, и него. Самият той умря някъде 80-те години “, разкри Минчев.
Паркетният лъв обаче се надява неговият път да бъде образец за всички деца, които са били осиновени. И за децата, които би трябвало сами да се оправят в живота.
„ Ако мога да им завещая едно мото за този метод на живот, това е да не мрънкат. Не е нужно да мрънкате, бъдете горди, че сте родени, че сте оставени на тази земя. Неведоми са пътищата божи и това оневинява и онеправдава всички условия към нас “, разяснява той.
През детските и юношеските си години той е имал и доста занимателна околна среда. Имал е и вуйна, вуйна Иванка, която един ден в кухнята в Пазарджик, където към този момент живеел, се оказала добър недостатък и предрекла, че ще стане сполучлив човек.
„ Каза: Евгенийо, седни в този момент, вуйна, и ще ти направя едно изявление. Казвам ти, ти ще станеш доста прочут. Самият аз обаче фантазии не съм имал, имал съм планове.
Аз не съм й предполагал, нито съм мечтал въобще, че един ден ще бъда прочут. Така че е имало условия, които са насочвали везната в тази посока “, прям е Минчев.
PR специалистът назова и повода, заради която е бил заставен да лъже, че има брат близнак, когато през предишния век е работил като машинист в София.
„ Живеех при Емил Димитров и тогава се оказа, че аз би трябвало да имам софийско жителство, с цел да мога непрекъснато да пребивавам в столицата. Приближени до Емил Димитров уредиха единствената допустима работа. Законна, несъмнено, постоянно при мен е било законно, да бъда машинист “, върна се обратно във времето Евгени.
„ И по този начин от 1983 година до 1989-а, когато пристигна смяната на политиката, аз бях машинист. Аз бях доста благополучен да бъда машинист, само че в същото време и се срамих. Затова споделях: „ О, аз имам брат близнак “. Беше ме малко позор сега от това нещо “, аргументира решението си той.
Светски хроникьор е първата специалност на Евгени, само че съгласно него това, което хората пропущат да упоменат за всекиго е, че с изключение на експерт, той е на първо място човек.
„ Моята най-голяма горделивост е, че съм човек преди всичко и второто е, че съм българин. Защото нито една купа не може да бъде по-голяма от това да си българин. И около тази купа човек да показва себе си и страната, в която е роден “, споделя Минчев.
В умозаключение лордът призна и като какъв желае да бъде запомнен.
„ Преди няколко години грандиозно международно списание направи изявление с мен и ме попитаха по какъв начин желая да ме запомнят. Аз споделих, че желая да ме запомнят като стихотворец и днешното ми желание е, че желая да бъда запомнен като стихотворец.
Аз пея също, върша доста неща, влагам в парцели, само че стихотворец е нещо друго, нещо дълготрайно и поетът е нещо, с което всички хора могат да се припознаят “, приключи Евгени Минчев, предава blitz.bg
Един от въпросите обаче разчувства безпределно доста лорда и той не скри пред водещата на „ Тук и в този момент “, че е имал тежко детство.
„ Златица е градът, в който съм роден, само че съм оставен в дом „ Майка и дете “. Осиновиха ме симпатични родители – татко, който беше кожухар, само че доста пиеше и в действителност това провали и брака, и него. Самият той умря някъде 80-те години “, разкри Минчев.
Паркетният лъв обаче се надява неговият път да бъде образец за всички деца, които са били осиновени. И за децата, които би трябвало сами да се оправят в живота.
„ Ако мога да им завещая едно мото за този метод на живот, това е да не мрънкат. Не е нужно да мрънкате, бъдете горди, че сте родени, че сте оставени на тази земя. Неведоми са пътищата божи и това оневинява и онеправдава всички условия към нас “, разяснява той.
През детските и юношеските си години той е имал и доста занимателна околна среда. Имал е и вуйна, вуйна Иванка, която един ден в кухнята в Пазарджик, където към този момент живеел, се оказала добър недостатък и предрекла, че ще стане сполучлив човек.
„ Каза: Евгенийо, седни в този момент, вуйна, и ще ти направя едно изявление. Казвам ти, ти ще станеш доста прочут. Самият аз обаче фантазии не съм имал, имал съм планове.
Аз не съм й предполагал, нито съм мечтал въобще, че един ден ще бъда прочут. Така че е имало условия, които са насочвали везната в тази посока “, прям е Минчев.
PR специалистът назова и повода, заради която е бил заставен да лъже, че има брат близнак, когато през предишния век е работил като машинист в София.
„ Живеех при Емил Димитров и тогава се оказа, че аз би трябвало да имам софийско жителство, с цел да мога непрекъснато да пребивавам в столицата. Приближени до Емил Димитров уредиха единствената допустима работа. Законна, несъмнено, постоянно при мен е било законно, да бъда машинист “, върна се обратно във времето Евгени.
„ И по този начин от 1983 година до 1989-а, когато пристигна смяната на политиката, аз бях машинист. Аз бях доста благополучен да бъда машинист, само че в същото време и се срамих. Затова споделях: „ О, аз имам брат близнак “. Беше ме малко позор сега от това нещо “, аргументира решението си той.
Светски хроникьор е първата специалност на Евгени, само че съгласно него това, което хората пропущат да упоменат за всекиго е, че с изключение на експерт, той е на първо място човек.
„ Моята най-голяма горделивост е, че съм човек преди всичко и второто е, че съм българин. Защото нито една купа не може да бъде по-голяма от това да си българин. И около тази купа човек да показва себе си и страната, в която е роден “, споделя Минчев.
В умозаключение лордът призна и като какъв желае да бъде запомнен.
„ Преди няколко години грандиозно международно списание направи изявление с мен и ме попитаха по какъв начин желая да ме запомнят. Аз споделих, че желая да ме запомнят като стихотворец и днешното ми желание е, че желая да бъда запомнен като стихотворец.
Аз пея също, върша доста неща, влагам в парцели, само че стихотворец е нещо друго, нещо дълготрайно и поетът е нещо, с което всички хора могат да се припознаят “, приключи Евгени Минчев, предава blitz.bg
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ