Световното търсене на водород се е увеличило до почти 100

Световното търсене на водород се е нараснало до съвсем 100 милиона тона през 2024 година, което е с 2% повече по отношение на 2023 година и е в сходство с общия растеж на търсенето на сила. По-голямата част от това търсене е било задоволено от водород, създаден от изкопаеми горива, без ограничения за хващане на обвързваните с него излъчвания. Сектори, които обичайно употребяват водород, като рафинирането на петрол и промишлеността, остават най-големите консуматори. Това се показва в оповестения в края на предходната седмица годишен отчет на МАЕ - Глобален обзор на водорода. Документът наблюдава развиването в целия водороден бранш в международен мащаб, като се обръща особено внимание на бързо разрастващите се технологии към нискоемисионния водород. Припомняме, че дни по-рано бешу оповестен първия отчет на Водородния съвет -„ Глобален водороден компас “, направен в съавторство с McKinsey & Company

В международен мащаб производството на водород от изкопаеми горива остава доста по-евтино, установяват специалистите.

Според тях разликата се усилва в последно време заради скорошния спад в цените на природния газ и нарастването на цената на електролизерите заради инфлацията и по-бавното от предстоящото внедряване на технологиите.

Още по тематиката

Глобалната атомна промишленост с вложения от над 110 милиарда $ и над 500 плана Водородни технологии Енергетика / Анализи / Интервюта, Свят 11 сеп 2025

Докладът обаче планува разликата в разноските да намалее до 2030 година заради спадането на разноските за технологии, а в някои райони, мощния растеж на възобновимите енергийни източници и приемането на нови разпореждания.

Усвояването на водород с ниски излъчвания към момента не дава отговор на упованията, издигнати от промишлеността и държавните управления през последните години. Растежът е стеснен от високите разноски, търсенето и регулаторната неустановеност, както и от бавното развиване на инфраструктурата. Производствените планове са изложени извънредно на тези провокации, показват специалистите.

Според тях, нов разбор на оповестените планове открива, че производството на водород с ниски излъчвания до 2030 година към този момент има капацитет да доближи до 37 милиона тона годишно. Това е по-малко от евентуалните 49 милиона тона годишно, основани на оповестените планове година по-рано.

Не всички оповестени планове се осъществят, а вследствие на това действителният потенциал евентуално ще бъде доста по-нисък.

Въпреки това се чака производството на водород с ниски излъчвания да претърпи доста нарастване до края на десетилетието спрямо днешното си положение, съгласно новия отчет.

Проектите, които са в употреба, в развой на създаване или са достигнали дефинитивно капиталово решение до 2030 година, се чака да се усилят повече от пет пъти от равнищата от 2024 година до над 4 милиона тона годишно. Допълнителни 6 милиона тона годишно също имат мощен капацитет да влязат в употреба до 2030 година, в случай че бъдат приложени ефикасни политики за обезпечаване на търсенето.

„ Интересът на вложителите към водорода скочи при започване на това десетилетие с помощта на капацитета му да помогне на страните да реализират своите енергийни цели “, сподели изпълнителният шеф на МАЕ Фатих Бирол. „ Последните данни демонстрират, че растежът на новите водородни технологии е под напън заради икономическите компликации и политическата неустановеност, само че към момента виждаме мощни признаци, че тяхното развиване напредва в международен мащаб. За да се подкрепи продължаването на растежа, политиците би трябвало да поддържат схеми за поддръжка, да употребяват инструментите, с които разполагат, с цел да предизвикват търсенето и да ускорят развиването на нужната инфраструктура. “

Според отчета, Китай е движещата мощ към днешна дата по разполагането на електролизатори за произвеждане на водород с ниски излъчвания. Страната е виновна за 65% от международния потенциал на електролизатори, който е конфигуриран или е достигнал до дефинитивно капиталово решение. Китай държи близо 60% от международния потенциал за произвеждане на електролизатори.

На други места производителите са подложени на финансов напън заради възходящите разноски и по-бавното от предстоящото асимилиране. Китайските производители обаче също биха могли да се сблъскат с провокации в бъдеще, защото съществуващият индустриален потенциал от над 20 ГВт годишно е доста над актуалните равнища на търсене, означават още от МАЕ.

Докладът включва и разбор на разноските за инсталиране на китайски електролизатори отвън Китай. В него се открива, че разноските не са доста по-ниски от инсталирането на тези на други производители, когато се вземат поради всички фактори, в това число транспортни разноски и цени.

Освен това, отчетът преглежда в детайли какво би било належащо, с цел да може корабният бранш да одобри по-широко горива въз основата на водород. Според тази част от отчета, ще са нужни по-големи старания за внедряване на съвместими технологии и за обезпечаване на задоволително съоръжение на пристанищата. В доста случаи обаче съществуващата инфраструктура за бункериране, употребена за зареждане на кораби, е наоколо до нискоемисионно произвеждане на водород, което разкрива ранни благоприятни условия. Близо 80 пристанища имат добре развъртян опит в ръководството на химически артикули, което демонстрира мощна подготвеност да обработват и горива на атомна основа.

Тазгодишният Глобален обзор на водорода включва специфичен фокус върху Югоизточна Азия, която се обрисува като забележителен и възходящ пазар на водород. Констатира се, че въз основа на оповестените планове, нискоемисионното произвеждане на водород в района може да доближи 430 000 тона годишно до 2030 година, спрямо едвам 3000 тона годишно през днешния ден. Много планове обаче остават на ранен стадий на развиване, което изисква по-бързо внедряване на възобновими енергийни източници за понижаване на индустриалните разноски, целенасочени политики и разширение на пилотните планове за създаване на експертен опит, с цел да се отговори на този капацитет.

Докладът е допълнен от обновена база данни за планове за произвеждане на водород и инфраструктура.