Световното икономическо благоденствие, основано на непрекъснатата технологична промяна, вече не

Световното икономическо благополучие, учредено на непрекъснатата софтуерна смяна, към този момент не може да бъде одобрявано за даденост. Това е главното обръщение зад тазгодишната Награда за стопански науки в памет на Алфред Нобел, която беше присъдена на Джоел Мокир, Филип Агион и Питър Хауит за техните фундаментални приноси в обяснението на „ икономическия напредък, движен от нововъведения “, предава CNN.

Според Кралската шведска академия на науките, лауреатите „ са ни научили, че устойчивият напредък не може да се приема за даденост. Икономическата застоялост, а не растежът, е била нормата през по-голямата част от човешката история “. Тяхната работа изяснява по какъв начин нововъведенията обезпечават подтик за по-нататъшен прогрес и издигане на милиони хора от бедността.

Тази година влиятелното отличие, което е последното оповестено за годината, ще донесе 11 млн. шведски крони (1.2 милиона долара) на носителите му.

Джоел Мокир (Северозападният университет, САЩ) беше отличен с половината от премията „ за идентифициране на предпоставките за резистентен напредък посредством софтуерен прогрес “. Филип Агион (Колеж дьо Франс, INSEAD и Лондонско учебно заведение по икономика) и Питър Хауит (Университет Браун, САЩ) си поделят другата половина „ за теорията на устойчивия напредък посредством съзидателно опустошение “.
„ Съзидателно опустошение “
Филип Агион и Питър Хауит са отличени за създаването на математически модел на това, което те назовават „ съзидателно опустошение “. Процесът е разказан като „ безконечен цикъл, в който нови и по-добри артикули изместват старите “.
Съзидателна част: Иновациите основават нови артикули (като AI или нови лекарства) и по-ефективни индустриални способи, което води до по-високо качество на живот;Разрушителна част: Тези нововъведения са деструктивни за старите компании и технологии, чийто пазарен дял и облаги изчезват, когато станат остарели.
Тяхната работа демонстрира, че този развой на спор е моторът на устойчивия напредък, само че също по този начин акцентира, че този спор би трябвало да бъдат ръководен градивно. В противоположен случай откритите компании и ползи, които рискуват да бъдат ощетени, могат да блокират нововъведенията.
Предпоставки на растежа
Икономическият историк Джоел Мокир е отличен за историческите си наблюдения за идентифициране на основни фактори, които са разрешили на човечеството да излезе от вековната застоялост и да навлезе в ерата на устойчивия напредък, почнала с Индустриалната гражданска война. Според Мокир, с цел да бъде растежът самоподдържащ се, са били нужни две съществени предпоставки:
Научното „ Защо “: Не е било задоволително единствено да се знае, че обещано откритие работи на практика (както при доста открития преди 18-ти век). За да има резистентен напредък, е било належащо да се знае и за какво работи, посредством научно пояснение. Това е разрешило натрупването и надграждането на знанието;Култура на неприкритост: Обществото е трябвало да бъде отворено към нови хрумвания и да разрешава смяна, даже когато тя е нежелана от избрани групи.
Според комитета, Мокир „ е употребявал исторически наблюдения, с цел да разпознава факторите, нужни за резистентен напредък, учреден на софтуерни нововъведения “.

Наградата за стопанска система, за разлика от тези за медицина, физика, химия, мир и литература, които са учредени съгласно наследството на Алфред Нобел, е основана по-късно. Тя е присъдена за първи път през 1969 година на норвежеца Рагнар Фриш и Ян Тинберген от Нидерландия за тяхната работа по динамичното икономическо моделиране.
Нобелова премия Нобелова премия за стопанска система Нобел