Дългова експлозия: Как светът задлъжня със $111 трилиона за 25 години
Световният обществен дълг доближи внушителните 111 трилиона $ през 2025 година Това е над петкратен растеж спрямо 2000 година, когато задлъжнялостта възлизаше на „ едвам “ 19.7 трилиона $.
Визуализацията по-долу, основана на данни от МВФ, наблюдава тази траектория. Тя преглежда разпределението на дълга сред Съединени американски щати, Европейски Съюз, Япония, Китай, останалите развити стопански системи, както и нововъзникващите пазари в интервала 2000–2025 година
Картината се господства от две суперсили. Публичният дълг на Съединени американски щати възлиза на 38.3 трилиона $, до момента в който този на Китай е 18.7 трилиона $. Взети дружно, те образуват почти 51% от общия размер на отговорностите в световен мащаб.
В Съединени американски щати наклонността се форсира внезапно през 2020 година Разходите за справяне с пандемията изстреляха федералния дълг от 23.4 на 28.3 трилиона $ единствено за 12 месеца. Оттогава той продължава да пораства, подхранван от високите дефицити, възходящите разноски за лихви и неналичието на решителна фискална консолидация.
Пътят на Китай е друг по темперамент, само че също толкоз впечатляващ. От скромните 0.2 трилиона $ през 2000 година, китайският дълг растеше със приблизително 18% годишно – ритъм, който е 14 пъти по-висок от междинния за света в доларово изражение. Основният мотор тук са големите заеми, които локалните управляващи теглят за финансиране на инфраструктурни планове и бранша на недвижимите парцели.
Еволюцията на световния дългов пейзаж
Анализът откроява няколко основни етапи в натрупването на отговорностите:
2000-2007 година: Относителна непоклатимост. Общият дълг набъбна умерено (от 19.7 до 35.8 трилиона долара), движейки се в синхрон с растежа на международния Брутният вътрешен продукт.2008-2009 година: Шокът от финансовата рецесия. Световната рецесия принуди страните да избавят банки и да започват огромни стимулиращи стратегии. Само за две години дългът скочи от 35,8 на 45,5 трилиона $.2010-2012 година: Дълговата рецесия в Европа. Дългът на Европейски Съюз доближи 13.1 трилиона $ през 2011 година, когато Гърция, Италия и Испания се сблъскаха със спираловидно растящи разноски по заемите. Това докара до въвеждането на строги икономии в еврозоната.2013-2019 година: Ерата на евтините пари. Рекордно ниските лихви разрешиха на държавните управления да поддържат висока задлъжнялост без незабавен фискален напън. Глобалният дълг се повиши до 73.9 трилиона $.2020 година: Пандемичната детонация. COVID-19 провокира най-големия годишен скок в историята – растеж от 11 трилиона $ единствено за година.2022–2025 година: Скъпо обслужване при високи равнища. С повдигането на лихвените проценти тежестта на обслужването на дълга се усили внезапно, изключително за Съединени американски щати и разрастващите се стопански системи.Япония и Европейски Съюз: Противоположни направления
Дългът на Япония доближи пик от 14.2 трилиона $ през 2012 година и от този момент номинално спадна до 9.8 трилиона $. Това се дължи главно на обезценяването на йената по отношение на $ (тъй като тук данните са в долари). В локална валута обаче съотношението дълг/БВП на страната остава измежду най-високите в света – над 230%.
Европейският съюз в началото следваше път на консолидация, като дългът спадна до 14.3 трилиона $ през 2022 година След това обаче наклонността се обърна и през 2025 година той доближи 17.6 трилиона $, подбуден от увеличените разноски за защита и енергийна сигурност.
държавен дълг обществен дълг
Визуализацията по-долу, основана на данни от МВФ, наблюдава тази траектория. Тя преглежда разпределението на дълга сред Съединени американски щати, Европейски Съюз, Япония, Китай, останалите развити стопански системи, както и нововъзникващите пазари в интервала 2000–2025 година
Картината се господства от две суперсили. Публичният дълг на Съединени американски щати възлиза на 38.3 трилиона $, до момента в който този на Китай е 18.7 трилиона $. Взети дружно, те образуват почти 51% от общия размер на отговорностите в световен мащаб.
В Съединени американски щати наклонността се форсира внезапно през 2020 година Разходите за справяне с пандемията изстреляха федералния дълг от 23.4 на 28.3 трилиона $ единствено за 12 месеца. Оттогава той продължава да пораства, подхранван от високите дефицити, възходящите разноски за лихви и неналичието на решителна фискална консолидация.
Пътят на Китай е друг по темперамент, само че също толкоз впечатляващ. От скромните 0.2 трилиона $ през 2000 година, китайският дълг растеше със приблизително 18% годишно – ритъм, който е 14 пъти по-висок от междинния за света в доларово изражение. Основният мотор тук са големите заеми, които локалните управляващи теглят за финансиране на инфраструктурни планове и бранша на недвижимите парцели.
Еволюцията на световния дългов пейзаж
Анализът откроява няколко основни етапи в натрупването на отговорностите:
2000-2007 година: Относителна непоклатимост. Общият дълг набъбна умерено (от 19.7 до 35.8 трилиона долара), движейки се в синхрон с растежа на международния Брутният вътрешен продукт.2008-2009 година: Шокът от финансовата рецесия. Световната рецесия принуди страните да избавят банки и да започват огромни стимулиращи стратегии. Само за две години дългът скочи от 35,8 на 45,5 трилиона $.2010-2012 година: Дълговата рецесия в Европа. Дългът на Европейски Съюз доближи 13.1 трилиона $ през 2011 година, когато Гърция, Италия и Испания се сблъскаха със спираловидно растящи разноски по заемите. Това докара до въвеждането на строги икономии в еврозоната.2013-2019 година: Ерата на евтините пари. Рекордно ниските лихви разрешиха на държавните управления да поддържат висока задлъжнялост без незабавен фискален напън. Глобалният дълг се повиши до 73.9 трилиона $.2020 година: Пандемичната детонация. COVID-19 провокира най-големия годишен скок в историята – растеж от 11 трилиона $ единствено за година.2022–2025 година: Скъпо обслужване при високи равнища. С повдигането на лихвените проценти тежестта на обслужването на дълга се усили внезапно, изключително за Съединени американски щати и разрастващите се стопански системи.Япония и Европейски Съюз: Противоположни направления
Дългът на Япония доближи пик от 14.2 трилиона $ през 2012 година и от този момент номинално спадна до 9.8 трилиона $. Това се дължи главно на обезценяването на йената по отношение на $ (тъй като тук данните са в долари). В локална валута обаче съотношението дълг/БВП на страната остава измежду най-високите в света – над 230%.
Европейският съюз в началото следваше път на консолидация, като дългът спадна до 14.3 трилиона $ през 2022 година След това обаче наклонността се обърна и през 2025 година той доближи 17.6 трилиона $, подбуден от увеличените разноски за защита и енергийна сигурност.
държавен дълг обществен дълг
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ