Световният ден за борба със СПИН ежегодно се отбелязва днес,

Световният ден за битка със СПИН годишно се отбелязва през днешния ден, 1 декември и е отдаден на повишение осведомеността за СПИН-пандемията, породена от разпространението на вируса ХИВ.

30 години епидемията е световен здравен, обществен и стопански проблем и една от аргументите за висока смъртност. Организации по света нормално означават този ден с разнообразни мероприятия отдадени на заболяването, както и контрола и предварителната защита ѝ.

Синдромът на добитата имунна недостатъчност (СПИН) е заболяване на човешката имунна система, породено от вируса на човешката имунна непълнота (ХИВ). С течение на времето, заразяването с ХИВ /Човешки Имунодефицитен Вирус/, може да отслаби имунната система дотам, че тя да не може да се оправи с избрани инфекции. Тези инфекции се назовават опортюнистични - наричани по този начин, тъй като са породени от организми, които не могат да провокират болест у хора с некомпрометирана имунна система, само че „ се възползват ” от отслабената имунна система на хора с ХИВ. Много от инфекциите, които предизвикват проблеми или заплашват живота на хора със СПИН, нормално могат да бъдат следени при лица със здрава имунна система. Имунната система на човек със СПИН отслабва толкоз, че се постанова здравна интервенция, с цел да бъде предотвратена или лекувана избрана сериозна болест. 

ХИВ-позитивният резултат не значи, че индивидът е болен от СПИН. 

Човек, който е ХИВ-позитивен, получава диагноза за СПИН, откакто развие някоя от заболяванията, индикиращи болестта. ХИВ-позитивен човек също по този начин може да има диагноза за СПИН въз основата на избрани кръвни проби /брой кафези CD4/ и в това време да не е имал съществени болести. 

Макар че разнообразни лечения на СПИН и ХИВ могат да забавят протичането на заболяването, към момента не съществува ваксина или лекарство, което изцяло да излекува носителя на вируса.

Има три съществени метода за предаване на ХИВ: по полов път – при полов контакт без бариерни защитни средства/презервативи с човек, възпален с ХИВ; по кръвен път – при потребление на нечисти с инфектирана кръв игли, спринцовки и други инструменти; от ХИВ-позитивна майка на бебе – по време на бременността, раждането и кърменето.

Първият случай с ХИВ в България е регистриран през 1986 година Запазва се наклонността от последните години броят на новорегистрираните мъже да е по-голям от този на дамите.

Несъмнено епидемията от ХИВ е световен проблем, чиито решение може да се реализира единствено със взаимните старания на всички.