20 октомври - Световен ден за борба с остеопорозата
Световният ден за битка с остеопорозата се отбелязва годишно на 20 октомври.
Това е най-разпространеното заболяване на костите. Характерно за него е понижаване на масата на костното вещество, като резултат от това се покачва чупливостта на костите и нараства рискът от счупвания /фрактури/. Загубата на костната маса настава относително постепенно и съвсем незабележимо. Често едвам появяването на фрактури разкрива съществуването на остеопорозата.
реклама
Най-честите недоволства при поява на остеопороза са болки в гърба в региона на лопатките или поясната област, при физическо натоварване или нескончаем престой в право или седнало състояние. След отмора недоволствата отшумяват. Може да се появи намаляване на растежа с трайно изкривяване на гръбнака.
Най-характерна демонстрация на остеопорозата са костните счупвания. Типичните места са три: гръбначните прешлени, шийката на бедрената кост и китката. Честота им нараства прогресивно с възрастта. Остеопорозните фрактури могат да доведат до неработоспособност и утежняване на качеството на живот.
Рисковите фактори са:
- ранна менопауза - преди 45 година
- преклонна възраст - над 65 година
- непълен импорт с храната на калций и витамин Д
- дълготрайно обездвижване
- несъразмерна консумация на кафе - повече от 3-4 кафета на ден
- тютюнопушене и систематична алкохолна консумация
- непълен банкет на белтъчини
- съществуване на избрани болести - ендокринни, ревматични, на храносмилателната система, бъбречни, хронични чернодробни и други
Профилактиката на остеопорозата би трябвало да стартира още от ранна детска възраст, когато се образува костната маса на организма. Хранете се уравновесено и приемайте мляко и млечни артикули всекидневно. В тях се съдържат доста калций и протеини, нужни за здравината на вашите кости и мускули. Повишете вашата физическа интензивност. Комбинацията от физическа интензивност и богата на калций хранителна диета, осигуряваща задоволително витамин Д, предлага големи благоприятни условия за възстановяване на костното и мускулното здраве и понижаване на риска от остеопороза. Прекарвайте всеки ден най-малко 30 мин. на чист въздух и слънце. Вашият организъм създава витамин Д, когато слънчевите лъчи доближат до кожата ви.
20 октомври в историята:
Събития
1740 година — Мария Тереза се възкачва на трона на Австрия. Франция, Прусия, Бавария и Саксония отхвърлят да уважат наследството на нейния татко Карл VI, император на Свещената римска империя, и стартира Войната за австрийското завещание.
1865 година — Отава става столица на Канада.
1876 година — С помирение завършва Сръбско-турската война.
1894 година — На престола се изкачва последният съветски император — Николай II.
1915 година — В Божурище е намерено първото учебно заведение за водачи в България.
1923 година — Осъществен е първият полет на спортния аероплан АНТ-1.
1932 година — В Далечния изток на Съюз на съветските социалистически републики са основани като административни единици Амурска област и Камчатска област.
1941 година — Втората международна война: Хиляди цивилни са избити от нацистите по време на разстрелите в Кралево и Крагуевац в окупираната Югославия.
1944 година — В Гватемала стартира национално въстание против диктатурата, което завършва с триумф едвам през 1954 година
1945 година — Жените във Франция получават право да гласоподават в избори.
1951 година — Издадена е Заповед № 53, с която се образува българска национална доброволческа рота № 4093.
1955 година — В София е основан Съюз на българските публицисти.
1968 година — Бившата първа дама на Съединени американски щати Жаклин Кенеди се омъжва за корабния магнат Аристотел Онасис.
1971 година — Канцлерът на Федерална Република Германия Вили Бранд е почетен с Нобелова премия за мир.
1973 година — Английската кралица Елизабет II открива публично фамозната опера в Сидни, Австралия.
2004 година — На пазара излиза първата версия на Ubuntu Linux.
2011 година — В борба за Сирт е погубен Муамар Кадафи, либийски водач.
Родени
1616 година — Томас Бартолин, датски доктор († 1680 г.)
1620 година — Алберт Кейп, холандски художник († 1691 г.)
1632 година — Кристофър Рен, британски проектант († 1723 г.)
1677 година — Станислав Лешчински, крал на Полша († 1766 г.)
1784 година — Хенри Джон Темпъл, министър-председател на Обединеното кралство († 1865 г.)
1802 година — Ернст Вилхелм Хенгстенберг, немски свещеник († 1869 г.)
1805 година — Габриел Биброн, френски зоолог († 1848 г.)
1825 година — Сава Филаретов, български образован деятел († 1863 г.)
1838 година — Марин Дринов, български историк († 1906 г.)
1854 година — Артюр Рембо, френски стихотворец († 1891 г.)
1859 година — Георги Рафаилович, свещеник и литератор († 1919 г.)
1859 година — Джон Дюи, американски мъдрец († 1952 г.)
1864 година — Бранислав Нушич, сръбски публицист, хуморист и комедиограф († 1938 г.)
1874 година — Симеон Зографов, български проектант († 1949 г.)
1891 година — Джеймс Чадуик, английски физик, Нобелов лауреат през 1935 година († 1974 г.)
1904 година — Методи Кецкаров, български художник († 1981 г.)
1906 година — Ангел Тодоров, български издател († 1993 г.)
1915 година — Мирче Ацев, македонски партизанин († 1943 г.)
1916 година — Борислав Иванов, български артист († 2001 г.)
1917 година — Жан-Пиер Мелвил, френски кино-режисьор († 1973 г.)
1917 година — Стефан Хесел, френски посланик и публицист († 2013 г.)
1919 година — Костадин Дурев, български артист
1919 година — Ксенте Богоев, български политик († 2008 г.)
1920 година — Амет-хан Султан, руски авиатор († 1971 г.)
1925 година — Борис Димовски, български художник († 2007 г.)
1929 година — Сашко Гаврилов, български цигулар
1934 година — Димитър Езекиев, български публицист († 2008 г.)
1944 година — Васил Вълков, български герой
1945 година — Рик Лий, английски рок музикант
1946 година — Елфриде Йелинек, австрийска писателка, Нобелова лауреатка
1951 година — Йордан Христосков, български икономист
1956 година — Дани Бойл, английски режисьор
1956 година — Иван Гюргинчев, български преподавател
1957 година — Енчо Данаилов, български артист
1959 година — Акиф Пиринчи, немски публицист от турски генезис
1959 година — Йона, американски митрополит
1960 година — Лепа Брена, босненска певица
1961 година — Иън Ръш, уелски футболист
1965 година — Албена Врачанска-Петрович, български композитор
1966 година — Абу Мусаб ал-Заркауи, йордански терорист († 2006 г.)
1969 година — Виктор Калев, български артист и шоумен
1971 година — Дани Миноуг, австралийска певица
1971 година — Снуп Дог, американски артист
1979 година — Джон Кразински, американски артист
1982 година — Хосе Акасусо, аржентински тенисист
1992 година — Димитър Косев, български пианист
1992 година — Златин Георгиев, български артист и комедиант
Починали
460 година — Елия Евдокия, византийска императрица (* 401 г.)
1740 година — Карл VI, римски император (* 1685 г.)
1811 година — Феликс де Асара, испански топограф (* 1746 г.)
1892 година — Иван Богоров, български литератор (* ок. 1820)
1912 година — Иван Николаев, български преподавател (*? г.)
1928 година — Юзеф Котарбински, полски актьор (* 1849 г.)
1935 година — Артър Хендерсън, английски политик, Нобелов лауреат през 1934 година (* 1863 г.)
1960 година — Иван Данчов, български лексикограф (* 1888 г.)
1964 година — Хърбърт Хувър, 31-ви президент на Съединени американски щати (* 1874 г.)
1966 година — Димитър Талев, български публицист (* 1898 г.)
1984 година — Пол Дирак, британски физик, Нобелов лауреат (* 1902 г.)
1986 година — Кирил Вапорджиев, български виолончелист (* 1906 г.)
1987 година — Андрей Колмогоров, съветски математик (* 1903 г.)
1989 година — Стефан Попов, български публицист (* 1906 г.)
1994 година — Бърт Ланкастър, американски артист (* 1913 г.)
1999 година — Джак Линч, ирландски политик (* 1917 г.)
2005 година — Александър Христов, български публицист (* 1929 г.)
2009 година — Яким Якимов, български режисьор (* 1925 г.)
2011 година — Муамар Кадафи, либийски водач (* 1942 г.)
Obekti.bg
Това е най-разпространеното заболяване на костите. Характерно за него е понижаване на масата на костното вещество, като резултат от това се покачва чупливостта на костите и нараства рискът от счупвания /фрактури/. Загубата на костната маса настава относително постепенно и съвсем незабележимо. Често едвам появяването на фрактури разкрива съществуването на остеопорозата.
реклама
Най-честите недоволства при поява на остеопороза са болки в гърба в региона на лопатките или поясната област, при физическо натоварване или нескончаем престой в право или седнало състояние. След отмора недоволствата отшумяват. Може да се появи намаляване на растежа с трайно изкривяване на гръбнака.
Най-характерна демонстрация на остеопорозата са костните счупвания. Типичните места са три: гръбначните прешлени, шийката на бедрената кост и китката. Честота им нараства прогресивно с възрастта. Остеопорозните фрактури могат да доведат до неработоспособност и утежняване на качеството на живот.
Рисковите фактори са:
- ранна менопауза - преди 45 година
- преклонна възраст - над 65 година
- непълен импорт с храната на калций и витамин Д
- дълготрайно обездвижване
- несъразмерна консумация на кафе - повече от 3-4 кафета на ден
- тютюнопушене и систематична алкохолна консумация
- непълен банкет на белтъчини
- съществуване на избрани болести - ендокринни, ревматични, на храносмилателната система, бъбречни, хронични чернодробни и други
Профилактиката на остеопорозата би трябвало да стартира още от ранна детска възраст, когато се образува костната маса на организма. Хранете се уравновесено и приемайте мляко и млечни артикули всекидневно. В тях се съдържат доста калций и протеини, нужни за здравината на вашите кости и мускули. Повишете вашата физическа интензивност. Комбинацията от физическа интензивност и богата на калций хранителна диета, осигуряваща задоволително витамин Д, предлага големи благоприятни условия за възстановяване на костното и мускулното здраве и понижаване на риска от остеопороза. Прекарвайте всеки ден най-малко 30 мин. на чист въздух и слънце. Вашият организъм създава витамин Д, когато слънчевите лъчи доближат до кожата ви.
20 октомври в историята:
Събития
1740 година — Мария Тереза се възкачва на трона на Австрия. Франция, Прусия, Бавария и Саксония отхвърлят да уважат наследството на нейния татко Карл VI, император на Свещената римска империя, и стартира Войната за австрийското завещание.
1865 година — Отава става столица на Канада.
1876 година — С помирение завършва Сръбско-турската война.
1894 година — На престола се изкачва последният съветски император — Николай II.
1915 година — В Божурище е намерено първото учебно заведение за водачи в България.
1923 година — Осъществен е първият полет на спортния аероплан АНТ-1.
1932 година — В Далечния изток на Съюз на съветските социалистически републики са основани като административни единици Амурска област и Камчатска област.
1941 година — Втората международна война: Хиляди цивилни са избити от нацистите по време на разстрелите в Кралево и Крагуевац в окупираната Югославия.
1944 година — В Гватемала стартира национално въстание против диктатурата, което завършва с триумф едвам през 1954 година
1945 година — Жените във Франция получават право да гласоподават в избори.
1951 година — Издадена е Заповед № 53, с която се образува българска национална доброволческа рота № 4093.
1955 година — В София е основан Съюз на българските публицисти.
1968 година — Бившата първа дама на Съединени американски щати Жаклин Кенеди се омъжва за корабния магнат Аристотел Онасис.
1971 година — Канцлерът на Федерална Република Германия Вили Бранд е почетен с Нобелова премия за мир.
1973 година — Английската кралица Елизабет II открива публично фамозната опера в Сидни, Австралия.
2004 година — На пазара излиза първата версия на Ubuntu Linux.
2011 година — В борба за Сирт е погубен Муамар Кадафи, либийски водач.
Родени
1616 година — Томас Бартолин, датски доктор († 1680 г.)
1620 година — Алберт Кейп, холандски художник († 1691 г.)
1632 година — Кристофър Рен, британски проектант († 1723 г.)
1677 година — Станислав Лешчински, крал на Полша († 1766 г.)
1784 година — Хенри Джон Темпъл, министър-председател на Обединеното кралство († 1865 г.)
1802 година — Ернст Вилхелм Хенгстенберг, немски свещеник († 1869 г.)
1805 година — Габриел Биброн, френски зоолог († 1848 г.)
1825 година — Сава Филаретов, български образован деятел († 1863 г.)
1838 година — Марин Дринов, български историк († 1906 г.)
1854 година — Артюр Рембо, френски стихотворец († 1891 г.)
1859 година — Георги Рафаилович, свещеник и литератор († 1919 г.)
1859 година — Джон Дюи, американски мъдрец († 1952 г.)
1864 година — Бранислав Нушич, сръбски публицист, хуморист и комедиограф († 1938 г.)
1874 година — Симеон Зографов, български проектант († 1949 г.)
1891 година — Джеймс Чадуик, английски физик, Нобелов лауреат през 1935 година († 1974 г.)
1904 година — Методи Кецкаров, български художник († 1981 г.)
1906 година — Ангел Тодоров, български издател († 1993 г.)
1915 година — Мирче Ацев, македонски партизанин († 1943 г.)
1916 година — Борислав Иванов, български артист († 2001 г.)
1917 година — Жан-Пиер Мелвил, френски кино-режисьор († 1973 г.)
1917 година — Стефан Хесел, френски посланик и публицист († 2013 г.)
1919 година — Костадин Дурев, български артист
1919 година — Ксенте Богоев, български политик († 2008 г.)
1920 година — Амет-хан Султан, руски авиатор († 1971 г.)
1925 година — Борис Димовски, български художник († 2007 г.)
1929 година — Сашко Гаврилов, български цигулар
1934 година — Димитър Езекиев, български публицист († 2008 г.)
1944 година — Васил Вълков, български герой
1945 година — Рик Лий, английски рок музикант
1946 година — Елфриде Йелинек, австрийска писателка, Нобелова лауреатка
1951 година — Йордан Христосков, български икономист
1956 година — Дани Бойл, английски режисьор
1956 година — Иван Гюргинчев, български преподавател
1957 година — Енчо Данаилов, български артист
1959 година — Акиф Пиринчи, немски публицист от турски генезис
1959 година — Йона, американски митрополит
1960 година — Лепа Брена, босненска певица
1961 година — Иън Ръш, уелски футболист
1965 година — Албена Врачанска-Петрович, български композитор
1966 година — Абу Мусаб ал-Заркауи, йордански терорист († 2006 г.)
1969 година — Виктор Калев, български артист и шоумен
1971 година — Дани Миноуг, австралийска певица
1971 година — Снуп Дог, американски артист
1979 година — Джон Кразински, американски артист
1982 година — Хосе Акасусо, аржентински тенисист
1992 година — Димитър Косев, български пианист
1992 година — Златин Георгиев, български артист и комедиант
Починали
460 година — Елия Евдокия, византийска императрица (* 401 г.)
1740 година — Карл VI, римски император (* 1685 г.)
1811 година — Феликс де Асара, испански топограф (* 1746 г.)
1892 година — Иван Богоров, български литератор (* ок. 1820)
1912 година — Иван Николаев, български преподавател (*? г.)
1928 година — Юзеф Котарбински, полски актьор (* 1849 г.)
1935 година — Артър Хендерсън, английски политик, Нобелов лауреат през 1934 година (* 1863 г.)
1960 година — Иван Данчов, български лексикограф (* 1888 г.)
1964 година — Хърбърт Хувър, 31-ви президент на Съединени американски щати (* 1874 г.)
1966 година — Димитър Талев, български публицист (* 1898 г.)
1984 година — Пол Дирак, британски физик, Нобелов лауреат (* 1902 г.)
1986 година — Кирил Вапорджиев, български виолончелист (* 1906 г.)
1987 година — Андрей Колмогоров, съветски математик (* 1903 г.)
1989 година — Стефан Попов, български публицист (* 1906 г.)
1994 година — Бърт Ланкастър, американски артист (* 1913 г.)
1999 година — Джак Линч, ирландски политик (* 1917 г.)
2005 година — Александър Христов, български публицист (* 1929 г.)
2009 година — Яким Якимов, български режисьор (* 1925 г.)
2011 година — Муамар Кадафи, либийски водач (* 1942 г.)
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ