Световният ден на бежанеца е отбелязан за първи път през

Световният ден на бежанеца е маркиран за първи път през 2001 година с резолюция на Общото заседание на Организация на обединените нации във връзка 50-годишнината от подписването през 1951 година на Женевската спогодба за бежанците, влезнала в действие през 1954 година

Датата 20 юни съответствува с влизането в действие през 1974 година на бежанската спогодба на Африка, призната от Организацията за африканско единение. На днешния ден почитаме силата и издръжливостта на повече от 68 милиона души по света, прокудени от домовете си заради военни спорове, естествени бедствия, стопански рецесии. Преместването на такава голяма група хора е невиждано от Втората международна война насам, сочат данните в отчета " Глобални трендове " на Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците (ВКБООН), съгласно който на всеки три секунди един човек е заставен да напусне родното си място.

Никой не избира непринудено да бъде емигрант. Българският Червен кръст е съпричастен към ориста на тези хора. Съвместно с Държавната организация за бежанците, БЧК работи в тясно съдействие с представителството на ВКБООН у нас за рационализиране на законодателството, практиката и административния потенциал за посрещане на провокациите, свързани със закрилата на бежанците. Само за 2017 година Бежанско- мигрантската работа към БЧК е подкрепила 4 370 души от Сирия, Афганистан, Ирак, Пакистан, Иран, без поданство, търсещи и получили протекция в 7-те центъра на ДАБ при Министерски съвет и живеещи на външни адреси. Предоставена е филантропична помощ от храни, медикаменти, хигиенични материали, облекла, обувки, образователни принадлежности и други, извършени са обществени съвещания, осведомителни сесии, курсове по български език, оказано е подпомагане за здравна помощ, обществено подкрепяне, намиране на работа, жилищно настаняване и други

И тази година във връзка Световния ден на бежанеца Бежанско-мигрантската работа към БЧК даде на настанените в териториалните поделения на ДАБ при Министерски съвет в София, в кв. Овча купел, " Враждебна " и " Военна рампа " хигиенични пакети за дами, мъже, младежи и девойки.



Във връзка със Световния ден на бежанеца европейските национални сдружения на Червения кръст излязоха и със специфична позиция. Ето я и нея:

Всеки минал ден Агенцията за бежанците на Организация на обединените нации (UNHCR) наблюдава броя на хората, удавили се в морето в опит да доближат до Европейската брегова линия. Тези картини държат будно нашето схващане, само че от време на време гибелта се посреща с равнодушие. Международният Червен кръст и Червеният полумесец работят с уязвими хора в целия свят. Независимо дали са жертви на естествени бедствия, на войни, деца с увреждания, възрастни хора или фамилии, които не могат да си разрешат облекла и храна, ние сме тук, с цел да ги посрещнем, пазиме, да се грижим за тях и да ги поддържаме.

В сходство с нормативната база и с нашите правила и полезности ние не осъждаме подбудите на тези хора или националните миграционни политики, ние не сме тук, с цел да насърчаваме или да възпираме миграцията; ние нямаме никаква политическа роля, нашата задача е филантропична. Хората, които са прогонени от родните си страни, са уязвими. Каквито и да са аргументите да изоставен домовете си, те са надалеч от фамилиите, изтощени, изплашени. Тук те не са предстоящи, те са изолирани.

" Трябва ли да ги приемем? ", " Можем ли да ги приемем? ", " Как да ги приемем? ". Във всички страни тези въпроси от време на време са обострени поради дебатите, когато лице в лице се срещат страсти и идеология.

В Деня на бежанците предлагаме някои хрумвания за справяне с този сложен проблем, благодарение на които се надяваме полемиките да се успокоят и обществото да се сплоти. Държавите следва да изработят миграционните си политики съгласно своите запаси и съгласно обществения си потенциал да одобряват и интегрират. За да се вземе такова решение, те би трябвало да имат поради положението, в което е светът, икономическите рецесии, подтекста на споровете, както и климатичните промени, които съставляват постоянно срещани аргументи за миграция.

Демократичните страни могат да контролират наличието на мигранти на тяхната територия, могат да ги прогонят или депортират, в случай че сметнат тяхната обстановка за противозаконна. Но това би трябвало да се случи в сходство с интернационалното и националното право, които пазят достолепието и правата на хората, изключително правото на хората да живеят със фамилиите си, без заклеймяване и ксенофобия.