Световният ден на баклавата – 17 ноември, е празник на

Световният ден на саралията – 17 ноември, е празник на една вековна традиция, зародила в Месопотамия, а през днешния ден почитана на всички континенти. Денят дава съвършен мотив на феновете на десертите да се насочат към Турция, с цел да се насладят на достоверния ѝ усет. Десертът се смята за един от най-вкусните деликатеси на турската кухня, като с изключение на неповторими усети, зад него се крие и богата история. Със своите хрупкави 40 пласта фило, поляти с шербет и пълнени с натрошени шамфъстъци, ядки или орехи, саралията е съвършеният десерт, когато желаете да задоволите глада си за нещо сладко. Световният ден на саралията е превъзходен мотив да опитате това сладко прелъщение и да научите за пътя му от императорските кухни до актуалните трапези.

Кралски, церемониален десерт

Приготвянето на саралия е усъвършенствано в императорските кухни на Османската империя единствено от особено подготвени майстори готвачи и тя е била наложителна част от менюто на тържества и церемонии. Докато сръчните готвачи са създавали съвършения усет на саралията с нейните тънки като хартия кори и шербет, през днешния ден, този неповторим десерт се е утвърдил като кулинарна традиция. Предавана от потомство на потомство с обичайния си усет и комплицирана рецепта, саралията е неизменима част от всяка софра. Поднасянето ѝ по време на специфични дни като сватби и Курбан Байрам към момента е скъпа традиция.

Баклава от Газиантеп – първият регистриран усет на Турция

Известно е, че най-хубавата саралия се прави в Газиантеп, регион в югоизточната част на Турция. През 2013 година Европейската комисия дава на Газиантепската саралия статут на предпазено название за генезис, с което тя става първият турски артикул, вписан в този лист. Освен това, с вековното си кулинарнарно завещание, градът е част и от Мрежата на креативните градове на ЮНЕСКО в региона на гастрономията.

В Газиантеп приготвянето на саралия, както и в османско-имперските кухни, се предава от потомство на потомство по връзката занаятчия – чирак. За да се реализира неповторимия ѝ усет са нужни огромен набор от умения, като внимание към детайлите и точност. Майсторите разстилат 40 или 45 пласта фило, като ги пълнят с шамфъстъци и масло. След това десертът се пече в каменни пещи с дъбово дърво, а най-после шербетът се излива върху изпечените кори.

Безкрайни разновидности

Въпреки че саралията от Газиантеп е най-популярна, този десерт се отличава с безпределно многообразие на усети от всеки район. Най-съществената разлика сред разновидностите е в пълнежа. Във всеки район пълнежът на саралията се подготвя с наличните локални съставки. Тъй като Турция има обширна география с друг микроклимат и локални артикули, съставките на пълнежа се разграничават във всеки край. Например в Газиантеп саралията се цялостни с шамфъстък, до момента в който в Черноморския район се употребяват лешници, а пълнежът от орехи е известен в Централен Анадол. В региона на Тракия пък можете да опитате саралия с бадеми или със сусам.

Другите разновидности на саралията носят разнообразни имена според от формата и съставки. Наименованието на някои от другите типове идва от метода, по който се разрязват, да вземем за пример „ havuç dilimibaklava “ (баклава, разрязана във формата на моркови), „ midye baklava “ (баклава с форма на миди) и „ bülbül yuvası baklava “ (баклава с формата на гнездо на славей). Що се отнася до съставките, „ sütlü nuriye baklava ” се подготвя с мляко вместо с шербет, „ fıstık sarma baklava “ (пълнена с шамфъстък) и „ ceviz sarma baklava “ (пълнена с орехи) имат голямо количество ядки спрямо истинската саралия, а „ kuru baklava “ (суха баклава) съдържа по-малко шербет.