Световните океани са дом на десетки хиляди изоставени офшорни петролни

Световните океани са дом на десетки хиляди изоставени офшорни петролни платформи. Има повече от 32 000 единствено във водите на Съединените щати, а Северно море на Обединеното кралство не се е справило кой знае какъв брой по-добре в това отношение, като от ден на ден и повече платформи се извеждат от употреба от самото начало. Причината е, че  създадените петролни залежи остаряват и световните енергийни пазари и енергийни политики от ден на ден се изместват от изкопаемите горива. Тези изоставени платформи могат да съставляват съществени опасности за околната среда, в случай че се ръководят погрешно или несъответстващо, изясняват специалисти, представени от OilPrice.com. Международната спогодба Ospar диктува, че тези платформи би трябвало да бъдат отстранени от нашите води по целия свят – само че някои учени откриват, че в случай че бъдат вярно изведени от употреба, поддържани и/или осъвременени, тези петролни платформи могат евентуално да предложат някои обилни изгоди за околната среда. Още по тематиката Природен газ 3 авг 2023 АЕЦ 25 май 2023 27 дек 2020 В Съединените щати повече от половината – почти 58% – от 55 000 кладенци, ръководени от Бюрото за ръководство на океанската сила (BOEM), са или дефинитивно, или краткотрайно изоставени. Това е голяма численост. За подтекст, BOEM ръководи повече от 2000 дейни контракта за наем на петрол и газ в 10,9 милиона акра от външния континентален шелф на Северна Америка. Мащабът на изоставената инфраструктура директно корелира с мащаба на риска, подбуден от изоставените платформи. Неправилно изведените от употреба или поддържани кладенци е „ по-вероятно да изтекат или да разлеят петрол или газ в океана, което заплашва морския живот и деликатната морска среда, заплашва крайбрежните общности. А и също по този начин оказва въздействие върху стопанската система “, оповестява в собствен Arnold & Itkin. „ Корозията, вредите от бурята и излагането на околната среда могат да накарат изоставените платформи и кладенци да бъдат тиктакащи бомби със закъснител. “ Всъщност петролният разлив на Taylor Energy, най-продължителният петролен разлив в цялата история на Съединени американски щати, произлиза от изоставени офшорни кладенци в Мексиканския залив. Разливът стартира през 2004 година, когато платформата беше ударена от урагана Иван – и към момента изтича през днешния ден. Според Бюрото за сигурност и използване на околната среда (BSEE), употребяваните запаси са задоволителни, с цел да поддържат разлива след 2100 година, в случай че течът не бъде стеснен. Но тези негативни външни фактори за околната среда освен могат да бъдат понижени с уместно ръководство, само че и да се извърнат с главата надолу. Вече изоставените петролни платформи в Северно море и Мексиканския залив – наред с други води по света – обезпечават извънредно скъпи синтетични рифове за локалния морски живот. Всъщност в Обединеното кралство, както и в Съединените щати, деятели стачкуваха против премахването на такива изоставени платформи в полза на запазването на морската екосистема. „ За някои типове оборудванията са даже по-добри разсадници от естествените рифове “, оповестиха от Future Planet през 2021 година „ Извисяващите се стълбове са идеалното място за мятане на хайвера на дребните риби “.  В допълнение към функционалността си като построени рифове, изоставените нефтени платформи могат да станат двойно по-благоприятни за околната среда, в случай че бъдат преоборудвани за хващане и обособяване на въглерод от атмосферата и океаните. „ Стандите имат способността да съхраняват CO2, като употребяват наличното съоръжение, което преди този момент е било употребявано за рандеман на петрол и природен газ. С изключение на това, че с незначителни модификации ще работи в противоположна посока “, неотдавна заяви The Conversation, цитирайки научни открития от Дания - Проектът Greensands. Подобни проучвания има и от Масачузетския софтуерен институт (MIT) с които се допуска, че извличането на въглерод непосредствено от океанските води може да бъде още по-ефективно. Въпреки че това е обещаващо наново предопределение на тези евентуално рискови изоставени платформи, има някои съществени дефекти на улавянето на въглерод в по-голямата картина. Много специалисти настояват, че главната цел на улавянето и съхранението на въглероден диоксид е greenwashing – тип машинация със зелените вложения. Това е процедура, която разрешава на фирмите да претендират за екологична изгода, до момента в който не престават да добиват изкопаеми горива и отделят от ден на ден и повече въглеродни излъчвания. В същото време обаче употребяват компенсирането на въглерода като комфортно опрощение. Нужен е да се организира сериозен диалог към повторното потребление на изоставените платформи. Това явно е от значително значение за виновното мащабиране и ръководство на планове в тази посока. Но в случай че се ръководят вярно, етично и транспарантно, такива схеми биха могли да обезпечат доста понижаване на вредите за околната среда и даже чисти изгоди.