Световната шампионка по бокс Станимира Петрова още съжалява за неубедителното

Световната шампионка по бокс Станимира Петрова още съжалява за неубедителното показване на Олимпиадата в Рио де Жанейро, където отпадна още на старта в категория до 51 кг. Родената на 16 декември 1990 година спортистка от Асеновград завоюва купата на шампионата на планетата в Ченжу през 2014 година, а в края на ноември 2016-а стана и европейска шампионка в София. Лъчезарната и умерена в приказките Станимира продължава интензивно да преследва фантазията си - спечелването на олимпийско злато. Дни преди 27-ия си рожден ден Петрова даде искрено изявление пред БЛИЦ:

- Равносметката ти за изминаващата 2017 година?
- Имах малко изяви, годината беше празна, защото нямаше Световно и Европейско. Единствената по-голяма изява беше Европейското състезание на Европейския съюз. Не съм задоволена, имаше доста фактори, само че към този момент няма значение. Продължавам с цялостни сили. Радвам се, че оправих здравословния ми проблем, който беше продължителен и от доста години.

- Какъв беше казусът?
- Трябваше да ми отстранят сливиците. Години наред отлагах интервенцията. От много време бях наясно, че би трябвало да бъдат извадени. Този проблем беше доста сериозен, даже последната година боледувах всяка седмица.

- Защо отлагаше? Страхуваше се от интервенцията ли?
- Не се опасявах, просто спортът беше преди всичко. Винаги беше " идващото съревнование е доста значимо ", " идващият лагер е доста значим ", " не би трябвало да изпускам тренировки "... Но този път взех решение да сложа здравето си преди всичко. И използвах тъкмо тази нулева година, в която можех да си разреша интервенция, с цел да мога до края на календарната година да се възстановя. Бях с цялостна анестезия. Нищо не усетих от самото вадене. Неприятен и мъчителен беше първият ден след интервенцията. В София ме оперираха, при лекар Меджидиев в " Пирогов ". Благодаря на този страховит екип, ужасно отношение към мен.

- Имала ли си тежки травми досега?
- Много тежки не съм имала. Надявам се и по този начин да продължава. Имала съм разнообразни дребни контузии. На европейското състезание, да вземем за пример, имах раздрани връзки на пръста и действително участвах единствено с дясна ръка, тъй като другата беше контузена.

- Мислеше ли да се отказваш поради травмата?
- Въобще не мога да си показва да се откажа, тъй като това ми е животът. А и даже като спра да се състезавам, знам, че ще сътворявам състезатели като мен.

- От какъв брой години се занимаваш с бокс?
- Започнах късно - чак 2014 година. Иначе от осемгодишна упражнявах таекуондо. Не бих споделила, че ми е омръзнало. Просто постоянно си харесвах бокса. Бях в неолимпийската версия на таекуондото, а фантазията ми беше да вземам участие на Олимпиада. Така взех решение да се трансферира в бокса.

- Какво не ти доближи на Игрите в Рио?
- Първият урок, най-важният, е да не мисля доста отсега нататък. Да не ми е фикс концепция протичащото се след 2-3 години. А да виждам в този момент какво се случва. Осъзнах, че медалът на Олимпиада не се печели на самата Олимпиада, а по пътя към нея. Той е дълъг, сложен, доказваш се на света, на международната боксова федерация, че ти си индивидът, който е заслужен да носи тази купа. Сега, откакто оправих здравето си, желая в действителност да се любувам на това, което върша. Смятам, че са непотребни терзанията, които имаме, и огромният адреналин. Това единствено може да ни изиграе неприятна смешка. Стремя се да бъда отпусната на кръга, да играя като на подготовка.

- Толкова ли е огромно напрежението? Не смяташ ли, че ти сама подвигна летвата високо и от там пристигнаха огромни упования към теб?
- Да, упованията на хората много ми пречат. Това ме е натоварвало, несъмнено. Но от ден на ден започнах да го превъзмогвам това нещо. Различно е, тъй като когато завоювах международната и европейската купа, упованията не бяха толкоз огромни. Тогава нямаше огромно напрежение. Всичко е на психологична основа. На Олимпиадата в Рио бях прекомерно превъзбудена от обстоятелството, че съм там. Хубаво е, че към този момент натрупах опит. И на идната Олимпиада считам да отида. В Токио 2020 няма да ми е нещо непознато.

- Разкажи повече за дългия път до Олимпиадата?
- До Токио 2020 ще има две международни и две европейски шампионати, тъй че още е рано да мисля за Олимпиадата. Тя е прекомерно надалеч, никой не знае какво ще се случи на следващия ден. Със сигурност желая едно - да съумея. Знам, че мога, имам всичко належащо. Малко късмет и шанс и нещата ще станат.

- Любимите ти боксьори?
- Мохамед Али и Антъни Джошуа. В момента най-уникалният боксьор за мен е Василий Ломаченко.

- Има ли Кубрат Пулев късмет против Джошуа?
- Всеки, който е на кръга, има късмет. Възхищавам се на Джошуа, не укривам благосклонностите си към него. Мога единствено да пожелая шанс и триумф на Кубрат Пулев. В момента най-важното е бързо да се възвърне и да се качи на кръга за международна купа, без значение по кое време ще се включи.

- Със сигурност си излизала на кръга против мъже, имаш ли победи над мощния пол?
- Постоянно упражнявам с мъже. Побеждавала съм на спаринги, само че това въпреки всичко е подготовка. Няма случай, в който да се опитваш да свалиш другия или да го пребиеш.

- Получавала ли си оферти да се състезаваш за друга страна?
- Да, имала съм предложения, само че не мисля, че ще ми сътвори наслаждение да чувам непознат химн. Тогава действително какъв ще ми е триумфът? Обичам родината си, бих се състезавала единствено и само за България. Искам да размахвам единствено българския байрак и да чувам и пея нашия химн.

- Искаш да живееш и останеш в България ли?
- За мен България е всичко. Не знам какво ще се случи след години. Все отново фамилията ми е пръснато по целия свят. Баща ми е в Лондон, брат ми в Мюнхен. България постоянно ще бъде в сърцето ми.-

Брат ти състезател ли е?
- Сега не, само че другояче тренираше таекуондо като младеж. Започнахме дружно. Той е две години по-голям от мен. IT експерт е, работи в Мюнхен. Професията му е сносно платена.

- Да не би да изкарва повече от теб?
- О, да. Определено е по този начин. Изкарва три пъти повече от мен. Но аз пък това не мога да го върша. Няма по какъв начин да седна затворена в офиса през целия ден и да заставам пред компютър.

- Свикна ли с живота в София?
- Да, от една година пребивавам в София, чудесно се усещам. Асеновград ми е прекомерно дребен. Искам придвижване, динамичност... Тренирах в Пловдив, в този момент в София. Харесва ми в столицата. Засега съм тук, бъдещето ще покаже.

- Печелиш шампионат " Странджа " с лекост в последните години.
- Не бих споделила, че с лекост. Всеки мач е сложна. На последната " Странджа ", да вземем за пример, играх с представителката на Азербайджан - Анна Алимарданова, с която се бих на фианала на Европейското. Няма елементарно. Но, да, вземам участие на три " Странджи " подред, и на трите съм първа. И на трите имам купи.

- Коя е най-голямата награда, която си заработвала досега?
- Най-голямата ми е от Европейското, а не от Световното, на което се водих в друга рубрика - неолимпийски спорт. Получих 20 000 лв. награда от спортното министерство. Толкова се полагаха на всеки европейски първенец. Спечелих три пъти повече от евротитлата, в сравнение с от международното отличие. Смея да настоявам, че изкарвам задоволително пари, с които да пребивавам. Нямам потребност от прекомерно доста.

- Кои са хората, с които работиш?
- Работя с треньорите в националния тим Фикрет Ереджебов и Младен Сталев. Сега ще възобновя подготвителния развой с Петър Лесов. Предстои ни лагер на Белмекен - от 15 януари до 5 февруари. Там времето минава напълно в тренировки. Зимата е неприятно от позиция на това, че изискванията не са удобни да се разхождаш. Двадесет дни си затворен, само че в последна сметка ние сме там поради това - да упражняваме.

- Много време ли прекарваш във фитнеса, маниачка ли си на тази тематика?
- Не, несъмнено не съм. Аз съм малко на правилото, че бокса се тренира с бокс и се учи с бокс. Е, да, належащо е и фитнес, само че считам, че има доста треньори и състезатели, които прекрачват границата и стартират да се пробват да стават културисти, което не е обвързвано с бокса. Техниката е преди всичко, тактиката също.

- Къде е силата ти? Кой е мощният ти удар?
- За най-силен удар - не знам. Използвам най-вече прави удари, тъй като играя на малко по-далечна отдалеченост, междинна и далечна. Избягвам близката отдалеченост. Във връзка със силата - мога да кажа, че доминирам съперничките си с бързината, която владея. Предпочитам да развъртвам тези дадености, които имам, а не тези, които не са ми в природата.

- Щом си толкоз бърза, а и постоянно правиш кросове, за какво не се насочи към леката атлетика? Някога взела участие ли си в надпревари по тичане?
- Не съм се пробвала, само че постоянно съм я харесвала. Бяганията със и без трудности доста ми харесват. Страшно доста одобрявам Ивет Лалова. Възхищавам й се.

- Като какъв човек се определяш?
- Бих се определила единствено с една дума – аз съм идеалист. Мечтая за всичко хубаво, за всичко положително. Мечтая хората да станат по-добри, само че за жалост те няма да станат. Мечтая да си пребивавам в моя баснословен свят. И несъмнено, най-голямата ми фантазия е олимпийското злато.

- Има ли моменти, когато по време на мач съжаляваш противничката и не смееш да я удариш мощно?
- Да, и това е проблем за мен, за жалост. Имам възприятие на страдание към съперника. А на кръга не би трябвало да го има. Случвало ми се е на тренировки с разнообразни спаринг сътрудници. Съжалявам ги и стартирам да играя по-леко. Но това е от време на време доста неприятно, изиграва ми смешка. Малките състезатели да вземем за пример стартират да играят с теб, като че ли си някой инцидентен и си мислят, че те са нещо. Понякога стартират да прекаляват и прекрачват границата. Тогава обаче става неприятно за тях. Много хора имат самочувствие без покритие, въобще в целия български спорт.

- Ти несъмнено не летиш в облаците.
- Така е. Аз го върша главно за себе си, да задоволя желанието си за триумф. Няма за какво да изхвръквам в облаците. Знам какво съм постигнала, знам какво съм. Много добре мога да се сравня с останалите. Нито считам да приказвам за останалите, нито да се съпоставям с тях. Аз съм си направила самокритика.

- Хората разпознават ли те, желаят ли фотография с теб?
- Да, в Асеновград повече ме разпознават. Малък град е. И в София също, най-вече на спортни събития, когато участвам. Щастлива съм най-много, когато видя дребни деца да ми се радват. Да видиш искрата в очите им... по какъв начин ти се радват, ти си им кумир. Радвам се, че съм им мотиватор и ще се веселя от ден на ден деца да се възпламеняват по спорт.

- Знаеш ли какъв брой мача си изиграла досега?
- Разбира се, повеждам си статистика. Записвам си всички мачове в тетрадката. Общо с градски шампионати имам 72 мача. Пиша си датата, съперника, от коя страна е. Това ми е спомен, може би в миналото ще си преглеждам тетрадката. Колекционирам си и оценките. Вкъщи имам доста купи и медали. Гледам си ги, любувам им се и съм окуражена да стават от ден на ден и повече.

- Има ли избрани песни, с които се надъхваш преди мач?
- Слушам всякаква музика. Най-често преди мач въртя " Боят настана ", " Капитан Петко челник ", " Моя страна, моя България " и на " Queen " - " We Are The Champions ". Без музика не мога да пребивавам.

- Какво обичаш да правиш в свободното време?
- Да отивам на кино, да рисувам, да чувам музика.

- Шофираш ли и обичаш ли високите скорости?
- Карам Хонда Сивик Спорт. Голяма фенка съм на японските коли, а и нали в Япония считам да стана олимпийска шампионка. Мога да кажа, че одобрявам високите скорости, само че карам рационално.

- Търпелива ли си на светофарите? Би ли си разрешила да се червисаш, да вземем за пример, до момента в който чакаш да светне зелено?
- По принцип рядко се червисвам, а на светофарите това няма по какъв начин да се случи.

- Носиш ли рокли?
- Не. Ако стана Спортист на годината, тогава ще облека рокля. Tази толкоз влиятелна премия е друга моя фантазия, която се надявам да осъществя.

- Кой я заслужава най-вече тази година?
- Григор Димитров. Постигна неповторим триумф. Настръхнах на финала в Лондон, когато завоюва. Това беше празник на българския спорт.

- Кои други спортисти заслужават оценката тази година?
- Моят сътрудник Даниел Асенов. Дори се надявах, че той ще стане, поради триумфите му през годината. Но Григор Димитров заслужава да бъде първи, а Даниел втори.

- Кога за последно беше на дискотека?
- Не обичам да вървя по нощни заведения. Изобщо не обичам нощния живот. След европейското състезание преди 4 години за първи път отидох на дискотека. Бях първи курс студентка тогава. Дискотеките несъмнено не са моето място. Да, в случай че има някакъв мотив, рожден ден, да вземем за пример, бих отишла. Предпочитам спектакъл, бих отишла на караоке или на танци.

- Имаш ли проекти към този момент за основаване на семейство?
- Не, към момента не бленувам за това. Нямам мъж до себе си. Искам първо да дам всичко, което мога като играч. Семейството е цялостен живот, а след 4-5 години към този момент няма да имам тези качества, които в този момент имам, и тогава ще мисля за семейство.

- Гледаш ли футбол? ЦСКА или Левски?
- Не виждам. Само мога да кажа, че аленото ми е обичания цвят.

- Какво си пожелаваш за 2018 година?
- Здраве преди всичко. И да имам доста триумфи, с които да веселя България. Защото знам, че мога да върша българите горди.

ПЛАМЕН СЛАВОВ, blitz.bg