Банкери срещу бюджети
Световната стопанска система се забавя и доста страни са под риск да изпаднат в криза през 2023 година В Америка внезапното повишение на лихвите, нужен резултат от борбата на Федералния запас против инфлацията, заплашва да потопи имотния пазар и да увеличи безработицата. Затягането на заемите докара до мощен $, което изнася инфлация към нововъзникващите пазари и прави задълженията им в твърда валута по-трудни за обслужване. Европа се бори с жестока енергийна рецесия, която затваря фабрики и предизвиква болежка на потребителите; какъв брой внезапен ще бъде спадът зависи значително от метеорологичните условия. А Китай се мъчи с заможен провал и неустойчивост, породена от политиката на " нулев коронавирус ", която включва налагане на строги локдауни без предупреждение.
Първата половина на 2023 година може да донесе известно облекчение. Европа има задоволително газови запаси, с цел да изкара мека зима без огромни рецесии. Цените на суровините ще останат високи и нестабилни, само че даже единствено да не повторят бързия си напредък от 2022 година, ще бъде задоволително, с цел да има прочут спад в темпа на годишната инфлация. Това ще смъкна непосредствения напън върху Фед.
Но нито инфлационният проблем, нито енергийната рецесия ще свършат. Фед е изправен пред базова инфлация от към 4%, частично тъй като трудовият пазар е доста затегнат, с съвсем две вакантни места за всеки незает. Европа още веднъж ще би трябвало да запълни газовите си складове в подготовка за зимата, само че този път с доста по-малко доставки от Русия спрямо 2022 година Ако Китай успее да отскочи, световният напредък ще бъде по-висок, само че това също по този начин ще усили търсенето на полутечен природен газ (LNG), предлагането на който надали ще се вдигне доста доникъде на десетилетието. По-високите цени на LNG може да създадат втората зима на енергийната рецесия по-трудна за прекарване от първата.
Реклама
В богатия свят централните банкери ще бъдат толкоз " ястреби ", колкото е нужно, с цел да укротят инфлацията. Вече никой не приказва за поддържане на заетостта; възобновяване на ценовата непоклатимост е целта. Но до момента в който технократите могат да толерират икономическото закъснение в името на посичането на инфлацията, за политиците салдото е по-сложен с повишаването на паниките за икономическите вероятности. В Европа държавните управления харчат големи суми, с цел да предпазят стопанските системи си от високите цени на силата. Кратко траялият и към този момент загърбен опит на Англия да натрупа повече дълг, с цел да обезпечи напредък, може да бъде още един другаде. Но както сподели този злощастен опит, стимулирането на стопанските системи, даже когато централните банки лимитират търсенето с повдигане на лихвите, е доста евентуално да реализира противоположен резултат.
Следващият спор сред монетарното стягане и фискалната резистентност може да се разиграе в затъналата в задължения Италия. Европейската централна банка (ЕЦБ) купува италиански облигации, въпреки в същото време да подвига лихвите, с цел да се бори с инфлацията. Въпреки това доходността на десетгодишните италиански облигации е с 2.2 процентни пункта по-висока от немските им еквиваленти. Дори този спред да намалее, в случай че се наложи ЕЦБ да вдигне лихвите толкоз високо, колкото Фед, с цел да овладее инфлацията, италианският бюджет ще бъде изложен на тежък стрес.
Забележителното е, че този монетарно-фискален спор може да удари даже Япония. Огромният й държавен дълг, възлизащ на към 170% от Брутният вътрешен продукт, до момента е резистентен поради продължаващия ангажимент на Японската централна банка към ниски лихви на фона на движеща се под заложената цел инфлация. Но в този момент даже японската инфлация се подвига и пропастта сред разхлабената парична политика и стягането на Фед слага японската йена под нечовечен напън. Завоят към парично стягане е евентуален, в случай че инфлацията се окаже упорита.
Единствената огромна стопанска система, където няма никакво напрежение сред фискалната и паричната политика, е Китай, който не страда от висока инфлация. Но това е, тъй като растежът се забавя, което не е добре. Докато Китай държи границите си под прецизен надзор, губи вложения за сметка на други източноазиатски страни с по-нисък риск от локдауни и усилва държавната интервенция в бизнеса, раздалечаването сред неговата стопанска система и останалия свят ще се усилва. Балансът, който Китай би трябвало да откри, не е сред растеж и безработица или сред по-високи лихви и устойчиви задължения, а сред сегашното и бъдещето. Пекин би трябвало да се оправи с имотната рецесия, без да основава честен риск, който да сътвори бъдещи проблеми, както и да откри метод да излезе от политиката си на " нулев коронавирус " даже с краткосрочните вреди на една " изходна вълна " от случаи на заразяване.
Реклама
При останалите нововъзникващи пазари предизвикването е да се оправят със стягането от страна на Фед. Страните със междинни приходи като цяло са по-устойчиви спрямо предходни интервали на вдигащи се лихви. Най-големите проблеми са там, където икономическата политика дълго време е неразумна, както в Аржентина и Турция. Но в по-бедните елементи на света, изключително в Африка, доста страни не престават да са на ръба на рецесията, като са принудени да договарят за облекчение на задълженията с Китай, преди да могат да се извърнат за помощ към МВФ. Помиряването на вдигащи се лихви и високи задължения е още по-трудно, когато взимани от различен политически решения са тези, които имат най-голямо значение.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Първата половина на 2023 година може да донесе известно облекчение. Европа има задоволително газови запаси, с цел да изкара мека зима без огромни рецесии. Цените на суровините ще останат високи и нестабилни, само че даже единствено да не повторят бързия си напредък от 2022 година, ще бъде задоволително, с цел да има прочут спад в темпа на годишната инфлация. Това ще смъкна непосредствения напън върху Фед.
Но нито инфлационният проблем, нито енергийната рецесия ще свършат. Фед е изправен пред базова инфлация от към 4%, частично тъй като трудовият пазар е доста затегнат, с съвсем две вакантни места за всеки незает. Европа още веднъж ще би трябвало да запълни газовите си складове в подготовка за зимата, само че този път с доста по-малко доставки от Русия спрямо 2022 година Ако Китай успее да отскочи, световният напредък ще бъде по-висок, само че това също по този начин ще усили търсенето на полутечен природен газ (LNG), предлагането на който надали ще се вдигне доста доникъде на десетилетието. По-високите цени на LNG може да създадат втората зима на енергийната рецесия по-трудна за прекарване от първата.
Реклама
В богатия свят централните банкери ще бъдат толкоз " ястреби ", колкото е нужно, с цел да укротят инфлацията. Вече никой не приказва за поддържане на заетостта; възобновяване на ценовата непоклатимост е целта. Но до момента в който технократите могат да толерират икономическото закъснение в името на посичането на инфлацията, за политиците салдото е по-сложен с повишаването на паниките за икономическите вероятности. В Европа държавните управления харчат големи суми, с цел да предпазят стопанските системи си от високите цени на силата. Кратко траялият и към този момент загърбен опит на Англия да натрупа повече дълг, с цел да обезпечи напредък, може да бъде още един другаде. Но както сподели този злощастен опит, стимулирането на стопанските системи, даже когато централните банки лимитират търсенето с повдигане на лихвите, е доста евентуално да реализира противоположен резултат.
Следващият спор сред монетарното стягане и фискалната резистентност може да се разиграе в затъналата в задължения Италия. Европейската централна банка (ЕЦБ) купува италиански облигации, въпреки в същото време да подвига лихвите, с цел да се бори с инфлацията. Въпреки това доходността на десетгодишните италиански облигации е с 2.2 процентни пункта по-висока от немските им еквиваленти. Дори този спред да намалее, в случай че се наложи ЕЦБ да вдигне лихвите толкоз високо, колкото Фед, с цел да овладее инфлацията, италианският бюджет ще бъде изложен на тежък стрес.
Забележителното е, че този монетарно-фискален спор може да удари даже Япония. Огромният й държавен дълг, възлизащ на към 170% от Брутният вътрешен продукт, до момента е резистентен поради продължаващия ангажимент на Японската централна банка към ниски лихви на фона на движеща се под заложената цел инфлация. Но в този момент даже японската инфлация се подвига и пропастта сред разхлабената парична политика и стягането на Фед слага японската йена под нечовечен напън. Завоят към парично стягане е евентуален, в случай че инфлацията се окаже упорита.
Единствената огромна стопанска система, където няма никакво напрежение сред фискалната и паричната политика, е Китай, който не страда от висока инфлация. Но това е, тъй като растежът се забавя, което не е добре. Докато Китай държи границите си под прецизен надзор, губи вложения за сметка на други източноазиатски страни с по-нисък риск от локдауни и усилва държавната интервенция в бизнеса, раздалечаването сред неговата стопанска система и останалия свят ще се усилва. Балансът, който Китай би трябвало да откри, не е сред растеж и безработица или сред по-високи лихви и устойчиви задължения, а сред сегашното и бъдещето. Пекин би трябвало да се оправи с имотната рецесия, без да основава честен риск, който да сътвори бъдещи проблеми, както и да откри метод да излезе от политиката си на " нулев коронавирус " даже с краткосрочните вреди на една " изходна вълна " от случаи на заразяване.
Реклама
При останалите нововъзникващи пазари предизвикването е да се оправят със стягането от страна на Фед. Страните със междинни приходи като цяло са по-устойчиви спрямо предходни интервали на вдигащи се лихви. Най-големите проблеми са там, където икономическата политика дълго време е неразумна, както в Аржентина и Турция. Но в по-бедните елементи на света, изключително в Африка, доста страни не престават да са на ръба на рецесията, като са принудени да договарят за облекчение на задълженията с Китай, преди да могат да се извърнат за помощ към МВФ. Помиряването на вдигащи се лихви и високи задължения е още по-трудно, когато взимани от различен политически решения са тези, които имат най-голямо значение.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ