Как ще се заформи следващата световна финансова криза?
Световната стопанска система е циклична. В историята липсва огромен интервал от 20 или повече години без най-малко една сериозна финансова рецесия. И не се надявайте на изключения!
А неприятната вест за вложителите е, че последната рецесия от 2008-а година, която бе внушителна по своите размери, към този момент се отдалечава съществено (преди цели 10 години).
Според теорията и историята, рецесии са идвали и са си отивали. Колко дълбоки и продължителни са били те зависи от най-различни фактори.
И до момента в който на икономистите по света им бе извънредно мъчно да видят огромната вълна, която ги приближаваше, през 2008-а година, то някои живели много от дълго време, са съумели да основат доктрина, която още тогава ги е предсказвала.
Става въпрос за Николай Кондратиев - съветски икономист роден през далечната към този момент 1882 година Кондратиев основава теорията на така наречен дълготрайни стопански цикли.
Руският талант в стопанската система, намира взаимозависимост и сходно циклично държание на стопанската система на всеки 50-60 години. А тези цикли се предопределят от огромни софтуерни промени, катаклизми, или възобновяване на главните финансови артикули.
Кондратиев разгласява своята доктрина през 1925 година в известната книга " Главните стопански цикли ". За страдание на всички икономисти, Кондратиев е упрекнат за участие в незаконна работническа партия и след дълъг престой в руските затвори е разстрелян през 1938 година
Вглеждайки се в историята, теорията на Кондратиев демонстрира много сериозна акуратност. От последната връхна точка на цикъла от 50-те години на предишния век, до " пукането на софтуерния балон " през 2000-а година, минават тъкмо 50 години.
Предвид на последната икономическа рецесия от 2008-ма година и циклите на Кондратиев, то може да се чакат десетилетия на разцвет, с цел да достигнем нов пик през 2040-та година.
Трябва да се има поради обаче, че от ден на ден икономисти предизвестяват за ускорение на дълготрайните стопански цикли, поради развиването на технологиите. И в случай че в предишното са били нужни 50 години за съществени стопански и софтуерни промени, то в този момент такива промени могат да се случват и с няколко десетилетия по-бързо.
Като образец тези икономисти дават дребното разстояние сред софтуерния балон и финансовата рецесия от 2008 година
Но да се върнем на тематиката... Как би могла да се образува идната международна икономическа рецесия и какви са признаците, за които би трябвало да следим за появяването й?
Има доста и разнообразни хипотези, само че в този момент ще Ви показва най-разпространените:
Политиката на централните банки
Иронично, идната финансова рецесия, може да се получи значително, поради политиката на тези, които би следвало да пазят стопанските системи от рецесии - централните банки. Ускорено покачване на лихвите, в битката против евентуално покачване на инфлацията, може съществено да забави растежа на облагите и международната стопанска система и да " посее семената " на идната дългова рецесия, в среда на рекордна задлъжнялост на съвсем всички държавни управления по света.
Всъщност, централните банки може би няма да имат доста избор, във връзка с лихвената си политика, тъй като в противоположен случай, може да е налице заплаха от " прегряване " на международната стопанска система и инфлация, която да заличи всичките им старания.
От друга страна, в случай че централните банки се забавят с покачването на лихвите, те ще се лишат от главното си оръжие, да се борят със идната финансова рецесия - лихвената си политика. Защото няма да има по какъв начин да понижават нулевите си лихви.
Рекордната задлъжнялост
В напъните си да спасят стопанските системи си, държавните управления по света, прибягнаха към избавяне на финансовите си браншове, както и частния бранш. Тези избавителни стратегии обаче, сякаш сложиха " фитила " на идната финансова рецесия. В момента, международната стопанска система плува в дълг.
По-точно, дългът набъбна със 75% до 58 трилиона $ през 2014-та година, по отношение на 33 трилиона $ през 2007-ма година, съгласно данни на консултантската компания McKinsey & Co.
Много неща, не се вместват в класическите стопански теории обаче, с изключение на дълга. А последния, би трябвало да докара след себе си по-висока инфлация, по-точно - доста по-висока от актуалните равнища.
В допълнение, негативните лихви, в доста елементи от света, са различен величествен опит, който с изключение на, че не води до мечтаните резултати - ускорение на растежа и инфлация, тормози съществено финансовите компании по целия свят и също крие съществени опасности.
Всъщност, негативните лихви направиха едно нещо сигурно - доведоха до раздуване на цените на финансовите активи, до равнища, които карат от ден на ден вложители да дефинират пазара като " безценен ". А това е една друга вероятност за " запалване на финансова рецесия ".
Какво може да избави света от идната дългова рецесия? Отговорът може и да прозвучи малко изненадващо - и той несъмнено няма да се хареса на държателите на облигации и на спестяващите в банкови депозити. А точно - става въпрос за инфлация.
На този стадий, инфлацията наподобява единственото избавление за справяне с казуса на рекордната задлъжнялост...
Тоест амортизация на дълга. И то сериозна амортизация, с цел да може да има запас за трупането на нов дълг - при възможна нова рецесия, или криза. Как ще избавят стопанските системи централните банки на света, които се отличават с рекордни салда и отговорности?
Това, което вложителите би трябвало да осъзнаят е следното - в случай че международната стопанска система бе в добра форма, то несъмнено нямаше да са нужни сходни ниски лихви.
Търговска война сред Съединени американски щати и Китай и последвала рецесия в Китай
Темата за комерсиална война сред Съединени американски щати и Китай е извънредно настояща. Тя е действителна и може да инициира след себе си съществени последици, изключително за китайската стопанска система. Освен всичко, последната се отличава с изключителна задлъжнялост и държавна регулация, които я вършат мощно подвластна и податлива на външни фактори.
Ръстът на китайската стопанска система, бе дълго време мотора на международния растеж. Дали обаче, евентуално закъснение на китайската стопанска система, няма да се окаже и искрата, която да възпламени идната финансова рецесия? /money.bg
А неприятната вест за вложителите е, че последната рецесия от 2008-а година, която бе внушителна по своите размери, към този момент се отдалечава съществено (преди цели 10 години).
Според теорията и историята, рецесии са идвали и са си отивали. Колко дълбоки и продължителни са били те зависи от най-различни фактори.
И до момента в който на икономистите по света им бе извънредно мъчно да видят огромната вълна, която ги приближаваше, през 2008-а година, то някои живели много от дълго време, са съумели да основат доктрина, която още тогава ги е предсказвала.
Става въпрос за Николай Кондратиев - съветски икономист роден през далечната към този момент 1882 година Кондратиев основава теорията на така наречен дълготрайни стопански цикли.
Руският талант в стопанската система, намира взаимозависимост и сходно циклично държание на стопанската система на всеки 50-60 години. А тези цикли се предопределят от огромни софтуерни промени, катаклизми, или възобновяване на главните финансови артикули.
Кондратиев разгласява своята доктрина през 1925 година в известната книга " Главните стопански цикли ". За страдание на всички икономисти, Кондратиев е упрекнат за участие в незаконна работническа партия и след дълъг престой в руските затвори е разстрелян през 1938 година
Вглеждайки се в историята, теорията на Кондратиев демонстрира много сериозна акуратност. От последната връхна точка на цикъла от 50-те години на предишния век, до " пукането на софтуерния балон " през 2000-а година, минават тъкмо 50 години.
Предвид на последната икономическа рецесия от 2008-ма година и циклите на Кондратиев, то може да се чакат десетилетия на разцвет, с цел да достигнем нов пик през 2040-та година.
Трябва да се има поради обаче, че от ден на ден икономисти предизвестяват за ускорение на дълготрайните стопански цикли, поради развиването на технологиите. И в случай че в предишното са били нужни 50 години за съществени стопански и софтуерни промени, то в този момент такива промени могат да се случват и с няколко десетилетия по-бързо.
Като образец тези икономисти дават дребното разстояние сред софтуерния балон и финансовата рецесия от 2008 година
Но да се върнем на тематиката... Как би могла да се образува идната международна икономическа рецесия и какви са признаците, за които би трябвало да следим за появяването й?
Има доста и разнообразни хипотези, само че в този момент ще Ви показва най-разпространените:
Политиката на централните банки
Иронично, идната финансова рецесия, може да се получи значително, поради политиката на тези, които би следвало да пазят стопанските системи от рецесии - централните банки. Ускорено покачване на лихвите, в битката против евентуално покачване на инфлацията, може съществено да забави растежа на облагите и международната стопанска система и да " посее семената " на идната дългова рецесия, в среда на рекордна задлъжнялост на съвсем всички държавни управления по света.
Всъщност, централните банки може би няма да имат доста избор, във връзка с лихвената си политика, тъй като в противоположен случай, може да е налице заплаха от " прегряване " на международната стопанска система и инфлация, която да заличи всичките им старания.
От друга страна, в случай че централните банки се забавят с покачването на лихвите, те ще се лишат от главното си оръжие, да се борят със идната финансова рецесия - лихвената си политика. Защото няма да има по какъв начин да понижават нулевите си лихви.
Рекордната задлъжнялост
В напъните си да спасят стопанските системи си, държавните управления по света, прибягнаха към избавяне на финансовите си браншове, както и частния бранш. Тези избавителни стратегии обаче, сякаш сложиха " фитила " на идната финансова рецесия. В момента, международната стопанска система плува в дълг.
По-точно, дългът набъбна със 75% до 58 трилиона $ през 2014-та година, по отношение на 33 трилиона $ през 2007-ма година, съгласно данни на консултантската компания McKinsey & Co.
Много неща, не се вместват в класическите стопански теории обаче, с изключение на дълга. А последния, би трябвало да докара след себе си по-висока инфлация, по-точно - доста по-висока от актуалните равнища.
В допълнение, негативните лихви, в доста елементи от света, са различен величествен опит, който с изключение на, че не води до мечтаните резултати - ускорение на растежа и инфлация, тормози съществено финансовите компании по целия свят и също крие съществени опасности.
Всъщност, негативните лихви направиха едно нещо сигурно - доведоха до раздуване на цените на финансовите активи, до равнища, които карат от ден на ден вложители да дефинират пазара като " безценен ". А това е една друга вероятност за " запалване на финансова рецесия ".
Какво може да избави света от идната дългова рецесия? Отговорът може и да прозвучи малко изненадващо - и той несъмнено няма да се хареса на държателите на облигации и на спестяващите в банкови депозити. А точно - става въпрос за инфлация.
На този стадий, инфлацията наподобява единственото избавление за справяне с казуса на рекордната задлъжнялост...
Тоест амортизация на дълга. И то сериозна амортизация, с цел да може да има запас за трупането на нов дълг - при възможна нова рецесия, или криза. Как ще избавят стопанските системи централните банки на света, които се отличават с рекордни салда и отговорности?
Това, което вложителите би трябвало да осъзнаят е следното - в случай че международната стопанска система бе в добра форма, то несъмнено нямаше да са нужни сходни ниски лихви.
Търговска война сред Съединени американски щати и Китай и последвала рецесия в Китай
Темата за комерсиална война сред Съединени американски щати и Китай е извънредно настояща. Тя е действителна и може да инициира след себе си съществени последици, изключително за китайската стопанска система. Освен всичко, последната се отличава с изключителна задлъжнялост и държавна регулация, които я вършат мощно подвластна и податлива на външни фактори.
Ръстът на китайската стопанска система, бе дълго време мотора на международния растеж. Дали обаче, евентуално закъснение на китайската стопанска система, няма да се окаже и искрата, която да възпламени идната финансова рецесия? /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ