Световната банка прогнозира най-силната ценова криза от 70-те години
Световната банка предвижда най-силната ценова рецесия през 2022 от 70-те години на предишния век насам заради скоковете на цената на енергоносителите, металите и храните в новия преглед на пазара на първични материали Commodity Market Outlook.
Експертите от Световната банка плануват 50% повишаване на енергоносителите през 2022 , а на другите артикули с 20%.
През 2023-24 прогнозата на обзора на Световната банка на пазара на първични материали Commodity Market Outlook е за понижаване цената на всички артикули, само че упованията на специалистите са за по-високи цени за целия петгодишния интервал . Отбелязва се, че последствията от войната в Украйна могат да бъдат по-продължителни в сравнение с при предходни рецесии. Накратко – международната стопанска система навлезе в най-силния ценови стоков потрес от 70-те години на предишния век насам. Днес потребителите обаче имат по-малко благоприятни условия за подмяна на едни с други изкопаеми енергоносители, защото повишаването към този момент обгръща всички пазарни браншове.
Средногодишната цена на петрола марка Brent се чака да се повиши с 42% - до 100 $ за барел. Тя ще намалее до 92 $ през 2023 в случай че спрат спиранията на доставките и се усили добива на нефт в други страни с изключение на Русия, при по-малък растеж на търсенето.
Commodity Market Outlook предизвестява за заплахата от практикуваното в този момент понижаване на налози и предоставяне на дотации вместо вземането на дълготрайни ограничения за понижаване на търсенето и поощряване на различните енергийни източници. Това може единствено да задълбочи недостига на доставките и да ускори ценовия напън върху енергийния пазар. А и насилственият преход към по-скъпо струващи търговски модели като смяната на логистиката заради промяна на доставчицине на първични материали може да докара продължителна инфлация.
Очакваният през годината растеж на цената на газа – в Европа до 111% - води до повишаване на торовете с съвсем 70%. Поради което нараства земеделската продукция – в това число заради отвод от торове, понижаване на добивите и на предлаганото на пазара. Цената на продоволствията приблизително ще скочи с 23%. А на пшеницата – над 40%.
Най-силно се чака да е повишаването на палмовото масло - с над 45% , което се изяснява с въведената от Индонезия, производител на половината от международния рандеман, възбрана на износа му от страната от 28 април, обяснено с дефицит на вътрешния пазар.
Прогнозата за 2023 е понижаване с 10% на цените на продоволствията посредством повишаване на доставките от пшеница от Аржентина, Бразилия и Съединени американски щати.
В променените условия се забавя замяната на изкопаемите енергоресурси с чисти енергийни източници. В забележителна степен повода е в скока на цената на нужните за различната енергетика алуминий – планирано повишаване за годината с 37%, и на никел – растеж от 51% %. Прогнозата за металите като цяло е повишаване с 16%, на желязо, мед, никел и алуминий с над 22%, само че благородните метали като злато, платина, сребро ще нарастнат единствено с 3%.
Експертите от Световната банка плануват 50% повишаване на енергоносителите през 2022 , а на другите артикули с 20%.
През 2023-24 прогнозата на обзора на Световната банка на пазара на първични материали Commodity Market Outlook е за понижаване цената на всички артикули, само че упованията на специалистите са за по-високи цени за целия петгодишния интервал . Отбелязва се, че последствията от войната в Украйна могат да бъдат по-продължителни в сравнение с при предходни рецесии. Накратко – международната стопанска система навлезе в най-силния ценови стоков потрес от 70-те години на предишния век насам. Днес потребителите обаче имат по-малко благоприятни условия за подмяна на едни с други изкопаеми енергоносители, защото повишаването към този момент обгръща всички пазарни браншове.
Средногодишната цена на петрола марка Brent се чака да се повиши с 42% - до 100 $ за барел. Тя ще намалее до 92 $ през 2023 в случай че спрат спиранията на доставките и се усили добива на нефт в други страни с изключение на Русия, при по-малък растеж на търсенето.
Commodity Market Outlook предизвестява за заплахата от практикуваното в този момент понижаване на налози и предоставяне на дотации вместо вземането на дълготрайни ограничения за понижаване на търсенето и поощряване на различните енергийни източници. Това може единствено да задълбочи недостига на доставките и да ускори ценовия напън върху енергийния пазар. А и насилственият преход към по-скъпо струващи търговски модели като смяната на логистиката заради промяна на доставчицине на първични материали може да докара продължителна инфлация.
Очакваният през годината растеж на цената на газа – в Европа до 111% - води до повишаване на торовете с съвсем 70%. Поради което нараства земеделската продукция – в това число заради отвод от торове, понижаване на добивите и на предлаганото на пазара. Цената на продоволствията приблизително ще скочи с 23%. А на пшеницата – над 40%.
Най-силно се чака да е повишаването на палмовото масло - с над 45% , което се изяснява с въведената от Индонезия, производител на половината от международния рандеман, възбрана на износа му от страната от 28 април, обяснено с дефицит на вътрешния пазар.
Прогнозата за 2023 е понижаване с 10% на цените на продоволствията посредством повишаване на доставките от пшеница от Аржентина, Бразилия и Съединени американски щати.
В променените условия се забавя замяната на изкопаемите енергоресурси с чисти енергийни източници. В забележителна степен повода е в скока на цената на нужните за различната енергетика алуминий – планирано повишаване за годината с 37%, и на никел – растеж от 51% %. Прогнозата за металите като цяло е повишаване с 16%, на желязо, мед, никел и алуминий с над 22%, само че благородните метали като злато, платина, сребро ще нарастнат единствено с 3%.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ