Светослав Иванов: Не бъди клюкар, не бъди гадняр
Светослав Иванов, " 120 минути " Бтв
Много си мисля за нашето общество тези дни.
Започнах да привиквам всяка полемика, по който и да е въпрос, да буди полюсни, истерични реакции на извънредно отричане в едната или в другата посока. Направете си опит – кажете нещо, даже и маловажно и ще видите по какъв начин незабавно ще се намерят други хора, които да отрекат мнението ви. Ще се намерят и такива, които ще се нахвърлят върху другите и ще стартира словесна война, каквито сме виждали по „ задните дворове ” на Далчев, по доста български кооперации.
Война от думи, неприятни усеща.
Ако думите можеха да убиват, към този момент да сме се избили.
А ти се усмихваш.
Рязко се различаваш от средата, брато. Трябва да сме тъжни и сдухани, да плюваме всички и всичко. Да ненавиждаме даже и съседите. Не единствено в блока или в селото, а и чисто географски – турците такива, румънците онакива, гърците и тях ги знаем... Турци, дето се вършат на италианци.
Чакай, бе, за какво да ненавиждаме? Защото нещо се обърка в живота ми, братле. Верно, не учих, не беше съвременно. В казармата ги биехме тия от университета. Какви времена бяха!
Мрази, с цел да те видят. Ама никой не те вижда. То с ненавист на става. Неприятните в компанията всеки ги заобикаля – пийнат две ракии и стават огромни мъже. Всяко трето семейство е скарано поради подялба. Брат с брата се разделя и са като врагове за цялостен живот. Дръпне някой напред и другите го хвалят – „ тоя е в играта ”. А играта стопира като се счупи предницата на баварецо, дето в Германия са не запомнили, че го има.
Пиши това с трите букви на стената и да бегаш, бате. Нали уе?
Гледаш, дзвериш се, само че умерено, написал си „ есе ”. Новото трибуквие. Тръкни, с цел да спечелиш.
То това ти остава – живот ли е да го опишеш...
Хайде, да се замислим, гледайки все долу, в какво се трансформира живота ни. Втренчени в другите, забравяме себе си. Мислейки другите, плуваме в кална баня. А какъв брой малко му би трябвало на човек, уверен съм. Добра дума, усмивка, малко приемливост и самообладание. Малка услуга, когато това е нужно, помощ, съчувствие. Все дребни неща, които могат да трансформират цялостен един живот. Твоя живот.
Усмихни се, когато някой ти се усмихва. Изкорениш ли завистта, яростта и неверието от себе си, ще промениш доста неща за всички към теб.
Затова не бъди кисел. Не бъди клеветник, не бъди гадняр. Бъди човек и живей. Защото не всичко зависи от хора, които даже не знаят, че съществуваш.
Много си мисля за нашето общество тези дни.
Започнах да привиквам всяка полемика, по който и да е въпрос, да буди полюсни, истерични реакции на извънредно отричане в едната или в другата посока. Направете си опит – кажете нещо, даже и маловажно и ще видите по какъв начин незабавно ще се намерят други хора, които да отрекат мнението ви. Ще се намерят и такива, които ще се нахвърлят върху другите и ще стартира словесна война, каквито сме виждали по „ задните дворове ” на Далчев, по доста български кооперации.
Война от думи, неприятни усеща.
Ако думите можеха да убиват, към този момент да сме се избили.
А ти се усмихваш.
Рязко се различаваш от средата, брато. Трябва да сме тъжни и сдухани, да плюваме всички и всичко. Да ненавиждаме даже и съседите. Не единствено в блока или в селото, а и чисто географски – турците такива, румънците онакива, гърците и тях ги знаем... Турци, дето се вършат на италианци.
Чакай, бе, за какво да ненавиждаме? Защото нещо се обърка в живота ми, братле. Верно, не учих, не беше съвременно. В казармата ги биехме тия от университета. Какви времена бяха!
Мрази, с цел да те видят. Ама никой не те вижда. То с ненавист на става. Неприятните в компанията всеки ги заобикаля – пийнат две ракии и стават огромни мъже. Всяко трето семейство е скарано поради подялба. Брат с брата се разделя и са като врагове за цялостен живот. Дръпне някой напред и другите го хвалят – „ тоя е в играта ”. А играта стопира като се счупи предницата на баварецо, дето в Германия са не запомнили, че го има.
Пиши това с трите букви на стената и да бегаш, бате. Нали уе?
Гледаш, дзвериш се, само че умерено, написал си „ есе ”. Новото трибуквие. Тръкни, с цел да спечелиш.
То това ти остава – живот ли е да го опишеш...
Хайде, да се замислим, гледайки все долу, в какво се трансформира живота ни. Втренчени в другите, забравяме себе си. Мислейки другите, плуваме в кална баня. А какъв брой малко му би трябвало на човек, уверен съм. Добра дума, усмивка, малко приемливост и самообладание. Малка услуга, когато това е нужно, помощ, съчувствие. Все дребни неща, които могат да трансформират цялостен един живот. Твоя живот.
Усмихни се, когато някой ти се усмихва. Изкорениш ли завистта, яростта и неверието от себе си, ще промениш доста неща за всички към теб.
Затова не бъди кисел. Не бъди клеветник, не бъди гадняр. Бъди човек и живей. Защото не всичко зависи от хора, които даже не знаят, че съществуваш.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ