6 Неделя след Пасха на Слепия. Св. велики царе равноапостолни Константин и Елена.
Светлината - условия за живот
" Докле съм в света, светлина съм на света "./ Иоан 9:5/
Eдно от нужните условия с цел да има живот в света това е светлината. Когато Мойсей, в първата книга на Библията, Битие, написа за това, по какъв начин Бог е сътворил вселената, стартира със светлината. Там е казано: " Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е положително нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог назова ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един ". /Битие 1:3-5/
Явно тук става дума за физическата светлина. Тази светлина топли и животвори. Без нея материята би била мъртва. Освен тази светлина, без която светът не може, има и една друга, духовна светлина, която касае духът и без която той не може да съществува, по този начин както живата материя не може без физическата светлина. Източник на духовната светлина е Господ, Иисус Христос. От Него струи тази светлина, която огрева всеки човек, който идва на този свят и търси духовно развиване по пътя към вечността. Спасителят споделя за Себе Си: " Аз Съм светлината на света; който Ме последва, той не ще върви в мрак, а ще има светлината на живота. /Иоан8:12/
В евангелският описа за чудото със слепородения /Иоан 9:1-38/ очевидно става дума за тези две светлини, светлината за очите и светлината, която просвещава човешкия дух. Веднъж, Иисус излизайки от Йерусалимския храм, срещнал един слепороден човек. Учениците Му Го попитали: " Учителю, кой е съгрешил, той, или родителите му, та е роден кьорав "? На този въпрос Спасителят дава отговор: " Нито той е съгрешил, нито родителите му, а се е родил подобен, с цел да се явят делата Божии върху му ". В удостоверение на тези думи Той прави калчица от слюнката Си и пръст и намазва очите на слепеца, като му заръчва да отиде и да се умие в къпалнята Силоам. Слепият отива умива се и проглежда, проглежда и физически и духовно.
По-късно, Спасителят среща същия човек и го пита: Вярваш ли в Сина Божий? Той Му дава отговор: Кой е господине, та да допускам в Него? Иисус споделя: И видял си Го и който приказва с тебе, Той е. Тогава става второто проглеждане, духовното и индивидът изповядва: Вярвам Господине! И Му се поклонил. Слепотата е огромно злощастие. Да не можеш да виждаш това което те заобикаля, да нямаш задоволителна престава за света в който живееш, е повече от неволя. Слепецът буди възприятие на страдание в останалите хора, а постоянно и на неразбиране и срах. Слепият човек е подвластен човек. Неговата независимост е лимитирана, а свободата е най- огромния подарък който Бог дава на нашите праотци Адам и Ева при креативния акт. Когато ни се дава нещо скъпо, нормално заръката е: Пози го като зениците на очите си! Тези, които за изгубили, по една, или друга причина зрението си дават благо и драго, с цел да могат по някакъв метод да си го възвърнат.
За страдание това не постоянно е допустимо, не постоянно може да стане знамение, изключително, когато слепотата е по рождение. Така е с физическият кусур. Когато става въпрос за духовна слепота и нейното съществуване се преглежда през призмата на християнската религия, бедата е още по-страшна. Това е по този начин, тъй като духовната слепота може да предопредели човешката орис във вечността. Заслепената от прегрешението човешка душа има безпределно съществуване и то ще бъде печално заради недъга, с който тя не може да се оправи. Грехът е този, който ни прави духовно слепи и като такива да се лутаме в дебрите на живота, не можейки да открием пътя на истината, правдата и любовта. Духовните слепци и във времето на Христа, и в наше време са по-многобройни от телесните слепци. Лишените от зрение са нещастни единствено за себе си и за своите близки.
Те осъзнават своето състояние и дирят лидер, който да ги води по пътя. Духовно слепите носят злощастие освен за себе си, а и за обществото в което живеят. Те са удобна почва, в която прегрешението живее и заразява всичко към себе си със силата на зараза. И това е още по-страшно, тъй като духовно слепия постоянно не осъзнава своята слепота, той не търси помощ, а в противен случай желае да бъде лидер на другите, с цел да ги води по пътя на тъмнината и смъртната сянка, тъй като там се усеща в свои води. Нещастният слепороден не бил сторил зло никому. Молил се на другите за благосклонност и очаквал избавление единствено от Бога. Духовно слепите в тяхното голям брой, не осъзнават своя кусур и заплахата, която той поражда за света. Подобно на фарисеите от евангелския роман и те питат: Нима и ние сме слепи? Но Спасителят и на тях ще отговори: Да бяхте слепи, не щяхте да имате грях.
Но в този момент казвате, че виждате, по тази причина прегрешението ви остава. /Иоан 9:41/ Светлината на света, за всички времена и за всички индивиди е Христос. Тази божествена светлина, посредством благодатта на Светия Дух осветява света и дава на Църквата опция да прави избавителната си задача. Ни, християните сме призвани да отразяваме в живота си Евангелската светлина, която е Христовата светлина, по този начин както луната отразява слънчевата светлина. За същинските християни Спасителят е споделил: " Вие сте светлината на света...Тъй да светне пред индивидите светлината ви, та да видят положителните ви каузи и да популяризират Небесния ваш Отец ". /Мат.5:14,16/ Нека, впрочем да се постараем в живота си да вършим делата на светлината, с цел да бъдем съпричастни на Христовото избавително дело и наследници на царството Божие. Амин.
" Докле съм в света, светлина съм на света "./ Иоан 9:5/
Eдно от нужните условия с цел да има живот в света това е светлината. Когато Мойсей, в първата книга на Библията, Битие, написа за това, по какъв начин Бог е сътворил вселената, стартира със светлината. Там е казано: " Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е положително нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог назова ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един ". /Битие 1:3-5/
Явно тук става дума за физическата светлина. Тази светлина топли и животвори. Без нея материята би била мъртва. Освен тази светлина, без която светът не може, има и една друга, духовна светлина, която касае духът и без която той не може да съществува, по този начин както живата материя не може без физическата светлина. Източник на духовната светлина е Господ, Иисус Христос. От Него струи тази светлина, която огрева всеки човек, който идва на този свят и търси духовно развиване по пътя към вечността. Спасителят споделя за Себе Си: " Аз Съм светлината на света; който Ме последва, той не ще върви в мрак, а ще има светлината на живота. /Иоан8:12/
В евангелският описа за чудото със слепородения /Иоан 9:1-38/ очевидно става дума за тези две светлини, светлината за очите и светлината, която просвещава човешкия дух. Веднъж, Иисус излизайки от Йерусалимския храм, срещнал един слепороден човек. Учениците Му Го попитали: " Учителю, кой е съгрешил, той, или родителите му, та е роден кьорав "? На този въпрос Спасителят дава отговор: " Нито той е съгрешил, нито родителите му, а се е родил подобен, с цел да се явят делата Божии върху му ". В удостоверение на тези думи Той прави калчица от слюнката Си и пръст и намазва очите на слепеца, като му заръчва да отиде и да се умие в къпалнята Силоам. Слепият отива умива се и проглежда, проглежда и физически и духовно.
По-късно, Спасителят среща същия човек и го пита: Вярваш ли в Сина Божий? Той Му дава отговор: Кой е господине, та да допускам в Него? Иисус споделя: И видял си Го и който приказва с тебе, Той е. Тогава става второто проглеждане, духовното и индивидът изповядва: Вярвам Господине! И Му се поклонил. Слепотата е огромно злощастие. Да не можеш да виждаш това което те заобикаля, да нямаш задоволителна престава за света в който живееш, е повече от неволя. Слепецът буди възприятие на страдание в останалите хора, а постоянно и на неразбиране и срах. Слепият човек е подвластен човек. Неговата независимост е лимитирана, а свободата е най- огромния подарък който Бог дава на нашите праотци Адам и Ева при креативния акт. Когато ни се дава нещо скъпо, нормално заръката е: Пози го като зениците на очите си! Тези, които за изгубили, по една, или друга причина зрението си дават благо и драго, с цел да могат по някакъв метод да си го възвърнат.
За страдание това не постоянно е допустимо, не постоянно може да стане знамение, изключително, когато слепотата е по рождение. Така е с физическият кусур. Когато става въпрос за духовна слепота и нейното съществуване се преглежда през призмата на християнската религия, бедата е още по-страшна. Това е по този начин, тъй като духовната слепота може да предопредели човешката орис във вечността. Заслепената от прегрешението човешка душа има безпределно съществуване и то ще бъде печално заради недъга, с който тя не може да се оправи. Грехът е този, който ни прави духовно слепи и като такива да се лутаме в дебрите на живота, не можейки да открием пътя на истината, правдата и любовта. Духовните слепци и във времето на Христа, и в наше време са по-многобройни от телесните слепци. Лишените от зрение са нещастни единствено за себе си и за своите близки.
Те осъзнават своето състояние и дирят лидер, който да ги води по пътя. Духовно слепите носят злощастие освен за себе си, а и за обществото в което живеят. Те са удобна почва, в която прегрешението живее и заразява всичко към себе си със силата на зараза. И това е още по-страшно, тъй като духовно слепия постоянно не осъзнава своята слепота, той не търси помощ, а в противен случай желае да бъде лидер на другите, с цел да ги води по пътя на тъмнината и смъртната сянка, тъй като там се усеща в свои води. Нещастният слепороден не бил сторил зло никому. Молил се на другите за благосклонност и очаквал избавление единствено от Бога. Духовно слепите в тяхното голям брой, не осъзнават своя кусур и заплахата, която той поражда за света. Подобно на фарисеите от евангелския роман и те питат: Нима и ние сме слепи? Но Спасителят и на тях ще отговори: Да бяхте слепи, не щяхте да имате грях.
Но в този момент казвате, че виждате, по тази причина прегрешението ви остава. /Иоан 9:41/ Светлината на света, за всички времена и за всички индивиди е Христос. Тази божествена светлина, посредством благодатта на Светия Дух осветява света и дава на Църквата опция да прави избавителната си задача. Ни, християните сме призвани да отразяваме в живота си Евангелската светлина, която е Христовата светлина, по този начин както луната отразява слънчевата светлина. За същинските християни Спасителят е споделил: " Вие сте светлината на света...Тъй да светне пред индивидите светлината ви, та да видят положителните ви каузи и да популяризират Небесния ваш Отец ". /Мат.5:14,16/ Нека, впрочем да се постараем в живота си да вършим делата на светлината, с цел да бъдем съпричастни на Христовото избавително дело и наследници на царството Божие. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ