Светлин Тачев, изследовател в социологическа агенция Галъп интернешънъл болкан“, в

Светлин Тачев пред SafeNews: Имаме временновластие

Светлин Тачев, откривател в социологическа организация „ Галъп интернешънъл болкан “, в особено изявление за SafeNews разяснява, че краткотрайната обстановка в страната е рискова. Тя я изправя пред два пътя: или към подобряването на качеството на демокрацията посредством образуване на държавно управление, или да се търсят опити за смяна на формата на ръководство.

SN: Г-н Тачев, на приливи и отливи върви войната в Движение за права и свободи. Ту Ахмед Доган наподобява по мощният, ту Делян Пеевски. Какво следим? Предварително свирен мач, като се имат поради настроенията на структурите на Движение за права и свободи? Или политическо реми вследствие на съотношението на силите?

Как да избегнете напълняването по време на отмора 02.08.24 14:15 Министерство на външните работи излезе с значимо предизвестие до всички българи в чужбина! 02.08.24 14:14 Светлин Тачев пред SafeNews: Имаме временновластие 02.08.24 14:06 Въвеждат огромна смяна в магазините поради приемането на еврото 02.08.24 13:50 Ежедневните привички, които водят до диабет 02.08.24 13:21

Трудно е да се приказва за реми. Ахмед Доган е естественият водач на Движение за права и свободи. И това се вижда много ясно и от структурите, и от актива на партията. От друга страна Делян Пеевски не е за подценяване и сигурно може да окаже въздействие в Движение за права и свободи. Но ми се коства, че няма чак такава мощ, да овладее напълно Движение за права и свободи. Затова е допустимо на даден стадий да се тръгне към развой на разединение. Но на този стадий ми се коства, че по отношение на положителните резултати, които имаше партията, ще се търси вид, в който да не се стигне до разделяне. Ако Пеевски тръгне по нов път с нова групировка сигурно няма да има подобен късмет. Защото Движение за права и свободи е естественият проводник на турското малцинство в България. То припознава повече от 30 години Движение за права и свободи като собствен представител. Неведнъж са правени опити за отделяне на обединения от Движение за права и свободи и то от етнически турци. И триумф не е имало. Още по-малко ще има триумф партия отпред с етнически българи.

SN: Може ли разцеплението да позволи привикване на 240-членният Централен съвет на Движение за права и свободи? Или ще се наложи намесата на съда? Или ще се стигне до някакви вътрешни договаряния и договорености, за които нямаме обществена информация?

Всичко е допустимо. Можем единствено да гадаем. Въпросът е, по какъв начин са ситуирани силите в управлението на Движение за права и свободи. И какво въздействие има там Делян Пеевски. Там нищо към момента не е ясно, макар че съпредеседателят Джевдет Чакъров един път сподели, че Пеевски ще бъде отхвърлен. Обаче не се пристъпва към тази стъпка. Това демонстрира, че е допустимо съотношението на силите да не е чак такова, каквото се показва от крилото на Ахмед Доган. Всичко е допустимо и всичко е в областта на догадките. Тепърва ще забележим, по какъв начин ще се развиват събитията в Движение за права и свободи. Още повече, че сме на прага пред нови предварителни избори. Тогава действително ще стартира същинската борба за Движение за права и свободи.

SN: Какво ще се случи, в случай че развръзка в Движение за права и свободи не настъпи преди президентът да е насрочил новите избори?

Най-вероятно борбата ще продължи по места. Ако партията влезе в предизборна акция със същия състав, евентуално ще стартират и борби по места за претенденти. Това ще продължи спора.

SN: В какъв вътрешнополитически подтекст върви сюжетната линия с разделянето на Движение за права и свободи и какво отражение има върху събитията?

Ако Движение за права и свободи се разцепи и понижи поддръжката си, това значи да пристъпим към формалния завършек на прехода. Защото Съюз на демократичните сили съвсем изчезна. Процесите в Българска социалистическа партия макар че вървят по-скоро към оздравителни, моралните вреди, които партията понесе, са извънредно огромни. И единствената постоянна партия от прехода от 90-те години остава Движение за права и свободи.

Ако и Движение за права и свободи ерозира, значи, че официално краят на прехода завършва, споделя Светлин Тачев.

Иначе Движение за права и свободи има и своето въздействие в политическия живот, което носи непоклатимост. Разцепление в партията може да докара до нови обединения, които да са с друг колорит от това, което тя съставлява. Струва ми се, че Ахмед Доган искаше въздействието на Движение за права и свободи в българския политически живот да придобие нов смисъл. И тя да стане мост сред Анкара и Европа. Мост, от където Джевдет Чакъров да се занимава с обичайния електорат на Движение за права и свободи, въпреки това Делян Пеевски да стартира да отваря партията към нови обществени групи. И по този начин Движение за права и свободи да стане мост към Европа. Защото Движение за права и свободи има въздействие в Либералния интернационал, Екологичен потенциал и така нататък

SN: Разломът в Движение за права и свободи предизвика следващата анти-Пеевски вълна. Дали тя няма да докара до държавно управление с третия мандат?

Трудно е да се образува държавно управление с третия мандат. Тази анти-Пеевски вълна беше присъща към втория мандат, когато се заприказва за интервал на анти-Пеевски фронт. От него сякаш всички политически обединения имат полза. Попадането на втория мандат при ПП-ДБ след ерозията в ПГ на Движение за права и свободи вкара страната в нова обстановка, която мощно наподобяваше на това, което се случи в 49-ото Народно заседание.

В 49-ото Народно събрание имаше персона, която можеше да бъде употребена за образуване на държавно управление. Това беше Иван Гешев. Сега това можеше да бъде Делян Пеевски посредством анти-Пеевски фронт, акцентира Светлин Тачев.

Този анти-Пеевски фронт можеше да му направи хигиеничен кордон и да го изолира от политическите процеси и от вероятно ръководство. Това даваше опция за сформиране на сходно ръководство, само че партиите осъзнаха, че то не може да се задържи дълго. И по-скоро пазят резултат за нови предварителни избори. Затова не считам, че третият мандат може да бъде осъществен толкоз елементарно. Или въобще да бъде осъществен. Сигналите, които подават огромните демократични обединения – ГЕРБ и ПП-ДБ, са по-скоро в отрицателна посока. А без тях, най-много без ГЕРБ доста мъчно може да се образува държавно управление. Всички опити, които се случват, са да покажат на българските жители, че въпреки всичко обединенията са виновни и могат да споделят между тях.

SN: Г-н Тачев, с какво си обяснявате мощно озлобената офанзива на Делян Пеевски към президента Румен Радев? И тази заран той сподели в коридорите на Народното събрание лист с по този начин наречените „ касиери в енергетиката на мистър Кеш “, както той назовава президента.

Не съм сигурен за аргументите, за какво го прави. Но се вижда, че тази борба се развихря. А и тя сякаш е по-скоро в услуга на президента Радев, в сравнение с Делян Пеевски. Радев печели от цялата политическа рецесия в страната. И сходни офанзиви могат единствено и само да подвигат рейтинга на президента. Разбира се, в случай че не се стигне до изкарването на в действителност компрометиращи данни и обстоятелства за Радев и обкръжението към него. Ако това не се случи, цялата шумотевица е в негова изгода. И когато пристигна моментът Радев да слезе на политическия терен, това евентуално ще се случи след приключването на мандата му, в случай че не се е разрешила до тогава политическата рецесия, а продължава в този дух, той може да получи доста добър резултат на изборите.

Българските гласоподаватели търсят огромна политическа опция, която да измести актуалните политически обединения. Защото те към този момент след шест избори не могат да сформират държавно управление, с което да ръководят повече от няколко месеца, добавя Светлин Тачев.

И се намираме отново във временновластие: имаме краткотрайно държавно управление, краткотрайно изпълняващ длъжността основен прокурор, регулатори с изтекли мандати, Висш съдебен съвет с изминал мандат. Дори посланикът, който изпратихме в Украйна, е краткотрайно изпълняващ длъжността. Явяваме се в обстановка, когато всичко е краткотрайно. Наричам го временновластие. Това временновластие слага България на кръстопът, в който политическият хайлайф би трябвало да реши накъде да потегли. Или към подобряването на качеството на демокрацията посредством стабилизиране на обстановката и образуване на държавно управление. Или към това, което е рисковото съгласно мен: да се търсят опити за смяна или на формата на ръководство, или да се тръгне по пътя на смяна на модела на гласоподаване. Това е рисково, тъй като всеки подобен опит може да дебалансира политическата система. Видяхме, че измененията в Конституцията, които бяха мото на предходното ръководство, не доведоха да нищо значително. А то в допълнение утежни цялостната политическа обстановка.

SN: Какво да чакаме занапред нататък – през акцията та до 51-ия парламент?

Първо да забележим, дали въпреки всичко няма да създадат държавно управление. Това е по-скоро в границите на теорията, само че в случай че не се случи, продължаваме по спиралата на предварителните избори. И без особена опция за предизборна акция – политическите обединения няма какво ново да предложат на гласоподавателя. Избирателят е изтощен. Няма опция, за която да гласоподава. Затова се насочва към по-малки политически обединения като „ Величие “. Така че при нови избори изборната интензивност още веднъж ще бъде ниска и е допустимо доста нови дребни политически обединения да прескочат в Народното събрание. Това ще фрагментира още повече Народното събрание и опцията за съставяне на държавно управление ще би трябвало да премине през доста сериозен разговор сред политическите партии. Те би трябвало да изберат: дали желаят да решат политическата рецесия, или да не престават да я задълбочават до равнища, до които можем просто да си досчупим демокрацията.

SN: Очаквате ли, господин Тачев, промяна на ръководителя на Народното събрание предвид на даване на президента Радев на опция за длъжностен министър председател на настоящия Димитър Главчев?

Два пъти беше направено сходно нещо – и с Никола Минчев, и с Росен Желязков. Това са ненужни дейности, които само рефлектират върху опцията за връзка върху главните политически обединения. Ако въобще се пристъпи към сходен акт, това може единствено и само да утежни още повече политическата обстановка в страната.