Светлин Русев написа разтърсващо писмо до архитекта на паметника до НДК
Светлин Русев написа доста мощно писмо до архитекта на паметника до НДК. Художникът защитаваше тезата, че оборудването не би трябвало да се унищожава. Ето какво написа в писмото, оповестено в " Труд ":
Защо ти пиша – отворено писмо? След всичко, което се случи с паметника „ 1300 години”, всевъзможни съществени диалози с исторически, професионални и идейни причини – към този момент са колкото безсмислени, толкоз и основаване на неестествен полемичен ореол към едно разрушително деяние и неговите реализатори, при цялостно неявяване на обикновена креативна просветеност – доколкото въобще в тази ситуация може да съществуват сходни причини!
Свидетели сме на една чудовищна операция, в която дезинформацията, лъжата и нападателната градска занемареност нарушиха всички правни и художествени правила. По-добре от всички идеолози и убийци в това духовно нападение – знам какво е проведена политическа и социална разпра – тъй като персонално съм я претърпял и този дух и тон на „ гласа национален “ ми е прочут от най-високите тонове до анонимния шепот на най-ниските. И тази свирка, която по този начин старателно надува доктор Чобанов, до болежка е позната във всичките й подправени тонове. И в случай че в миналото от боязън и насила се надуваше свирката, през днешния ден още веднъж възраждаме и реанимираме един явно безценен мъртвец на властта. Най-тъжното и спекулативното е опълчването на починалите от Първи и Шести пехотен полк на паметта на България, а този монумент бе знак на българската история – не на словесните политически модификации на разрушителите му.
Лъжа е, че войнишкият мемориал е опустошен надали не с булдозери, с цел да се построи върху него паметника „ 1300 години България”! Не единствено войнишкият мемориал, целият регион с казармите (ясно за какво?) беше опустошен от англо- американскиге бомби и това би трябвало да го знаят на първо място тези, които демонстрират тържествените парадни фотоси на мемориала преди бомбардировките, спестявайки да покажат пустошта по-късно и какво беше оживяло! Подобна операция не е доста надалеч от практиката и на Третия райх, и пропагандата на комунизма! Не бих желал да допускам Софийската община в сходен жанр, но…!? А истината е, че булдозери в действителност влизаха, и то изпратени от общината, да разрушават паметника и това е документирано със злокобни фрагменти и то много по-рано, преди последната нервност.
Всеки от нас има близки и родственици, починали във войните и няма целесъобразно деяние за спекулацията с паметта на мъртвите. Не по-малко от софийските общинари съм уверен, че Войнишкият мемориал би трябвало да бъде възобновен, само че по метод заслужен за смисъла и делото на починалите. Спорко, за разлика от всички неистини, които се изсипаха към паметника „ 1300 години България “, плочите на който надали не на другия ден са почнали да падат – и ти, и аз, и тези, които бяха проектирали и изпълнявали цялата структура – знаят защо става дума! Не си припомням няколко години по-късно, когато възторжените членове на „ Юнеско “ се снимаха и пред паметника – да са им падали плочи върху главите?! През 2003 година, когато към момента имаше монумент, въпреки и оставен на произвола и разрухата – експертна комисия, назначена от основния проектант – от инженери и архитекти, дружно с мен и теб, излезе с експертно мнение и рекомендации за изцяло подсилване и някои усъвършенствания с към този момент модерни технологии. Ако не се неистина – и основният конструктор инж. Румен Младжов изпрати в детайли писмо до общината от Щатите, с съответни оферти за опазване на паметника.
Е, и какво?! Публичното препикаване, още по-обилно и по- нападателно, продължи, дружно с безразличието и безхаберието на всички политически, държавни и общински управляващи – неми очевидци на едно към този момент рисково архитектурно-пластическо оборудване – знак на времето, в което живеем. Когато прочетох стенограмата на общинската конференция, още веднъж жалост ми стана за кметицата – в какво е нагазила, само че се успокоих, когато разбрах, че „ великодушното” им предложение, да участваш в личната си екзекуция, не се е получило! Разбирам безсмислието и нашата доверчивост в тази неуместна дискусия – професионална общественост против властово самочувствие и политическа надменност! И въпреки всичко фактът, че толкоз младежи и у нас, и от чужбина – архитекти и художници, и представители на други креативен обединявания застанаха в отбрана на паметника – е и вяра, и обезпокоителен знак за цялостно разминаване на власт и просвета на гражданско държание.
Дано някой въпреки всичко поеме отговорността и има достолепието да разбере какво значи сходна укрепление. А има ли укрепление, ще има и жертви! Страшно е, когато жертвата е знак на националната ни история. Извинявай, тебе не те мисля – толкоз креативен тествания си минал, толкоз пъти си отхвърлян и по-късно адмиративно одобряван, че в избрана степен това стана жанр на креативната ти биография. Тук те отхвърлят, а по същото време си стигнал до най-авторитетните европейски музеи. Дори единствено това да беше, отвън мощния ти еластичен гений, е задоволително съображение за самочувствието и достолепието на един създател. Но има неща, които са отвън персоналната драма и засягат цялата духовна атмосфера – нездравословни и рискови със самия факт, че е допустимо, че през днешния ден има среда, в която вирее и се насърчава гласа и дейностите на посредствеността и неграмотността, комплексите и неосъществените креативен упоритости, генно модифицираните парникови интелектуалци и закъснели знаменосци, които се втурнаха да хвърлят съчки в кладата. Вече става дума не за приемане или неприемане на един монумент, не за неговата символика, не за политическите пристрастености и пристрастия, а за ликвидирането, унижението и унищожаването на креативното начало и изстрадания път на един огромен създател, с който всяка културна нация би трябвало да се гордее.
И тук не бих търсил някаква подчиненост – кой по-първи, и кой по-големи съчки и камъни е хвърлял, само че универсалният интелектуалец Тони Николов ме задължава да го отделя, по простата причина, че аналитичният му полемичен дух и меракът да не остане по-назад, го разкриват какъв брой надалеч е от самата същина на това, какво е изкуство – от стила, средствата и формата, до неговото създаване и подстрекателство. Сам по себе си амбициозният му материал във вестник Сега „ 1300 и 13 спирали от тях “ заслужава изцяло внимание, само че тук ще се огранича единствено до Валентин Старчев и паметника „ 1300 години”. Ще изтъквам единствено една мисъл на въпросния създател, която изцяло подхожда на упоритостта му да нанесе цялостен удар освен на Старчев, само че въобще на всичко, обвързвано с 1300- годишнината. След убийствения въпрос, до който е стигнал изучавайки Людмила Живкова, на кого е идейното авторство на монумента – на Людмила Живкова или на Валентин Старчев, и „ професионалния “ извод, който ме върна в нашите провинциални разисквания на изложения някъде към 50-те години.
„ А истината е, че този паметник е може би най-големия идеологически бълвоч, забъркван в миналото.” Тук умишлено пропущам високия интелектуален жанр, с който забърква неповторим личен бълвоч, включващи Рьорих, и Агни Йога, и Ботев, и Роден, и Вера Мухина, … и с дърварско възприятие за подигравка -„ някои задгробни видения на Ванга “!!! Наивни ми Старчев, ти си си фантазирал, че организираш пространството, че решаваш пластични и структурни проблеми, че си търсил експресия и мощна пластичните форми, че дружно с архитектите изграждате знак, който владее пространството пред НДК, и така нататък, и така нататък, а в действителност с рецептите на Людмила Живкова си сготвил интелектуалната гозба на Тони Николов! Ако той единствено малко беше понижил високия градус на екзалтирания си угодничав възторг, би трябвало най-малко да се сети (ако въобще знае), че тази 1300 годишина не беше освен по неговия усет през днешния ден, само че и на огромния ни брат тогава.
И за какво? Би трябвало да знае, че по това време се построиха монументи като художествена реализация и историческа символика, пред които днешните паметничета, които Софийската община ръси тук и там, са като грозни детски играчки. Достатъчен е единствено „ Климент Охридски” на Далчев, Самарското знаме в Чадър Могила, Шуменският монумент и „ Асеневци “ на Крум Дамянов, Самуил на Самуиловата цитадела и „ Патриарх Евтимий” на Гондов, „ Книжовниците “ в Преслав, „ Захари Стоянов “ и „ Колесницата “ край Благоевград на Иван Нешев, „ Съединението “ в Пловдив и „ Аспарух “ в Добрич на Величко Минеков, Колоната с буквите на Галин Малакчиев, композицията на Павел Койчев на гарата в Благоевград, скулптурната комбинация на Димитър Бойков в Пантеона в Котел и т.н…. Да не приказваме за неповторимия синтез на архитектурата и пластическите изкуства в НДК, дело на едни от най-хубавите художници и архитекти. Материалът на господин Николов в действителност ни разкри една обикновена и значима истина – може да имаш самодоволното самочувствие на Александър Кьосев, да си дежурен участник в исторически и литературни излъчвания като господин Николов, да си експерт по всички тематики като Иван Стамболов-Сула или…
Явор Дачков го пропущам, тъй като ми е комплициран за формулиране, само че за сметка на това – доцент доктор Тодор Чобанов ми е изцяло явен със дилемите, които изпълнява; описът е доста по-дълъг – от хигиенични съображения ще спестя Дурмана и в миналото изключения за плагиатство от СБХ – Яхнаджиев, само че и в този тип единствено удостоверява какъв брой си надалеч от характерностите на пластическото изкуство, от вълненията, които носи и не на последно място – вечно да си пропуснал първите седем години в живота на цвета, линията и формата. Може доста да знаеш, да си огромен меломан, да познаваш историята и литературни обстоятелства, да цитираш даже и себе си, само че пред два цвята един до различен, пред светлините и сенките на една форма, пред тишината на пластическото знание – да си цялостен профан.
Всъщност Тони Николов ни направи една огромна услуга – сподели кой къде е, и какъв брой надалеч е разрушителната буря от уникалността и архитектурно-пластическите качества на паметника! Разбира се, паметникът има съперници, които не може да не уважаваш, като Михаил Неделчев – и за позицията в едно комплицирано и мъчно време, и за цялостния му креативен принос. Драги Спорко, – апелирам те, и като другар, и като човек, който знае какво можеш и какво си постигнал за актуалната статуя, апелирам те – не позволявай изстъпленията да обиден душата ти и да доближат сърцето ти!
Толкова доста безумия и толкоз доста претенденти за почетната стълбичка на разрухата видяхме – повярвай ми, приказвам ти от персонален опит и ти го знаеш – не заслужават и най-малкия боязън на наранената ти душа! Такъв подарък – Не! Ти имаш живота и архитектониката на пространството, силата и експресията на формата, мистерията на светлината и сянката…! Те са отвън тях! Ти си Валентин Старчев. Ти знаеш кой си! Ти имаш път! Те не знаят кои са! Въображаемият свят, в който живеят, не е техен.
Това е тяхната драма! Утре върху основите на заровения монумент общината ще хвърли пръст ище засади цветенца (ако към този момент не го е направила). Красота!!!
Защо ти пиша – отворено писмо? След всичко, което се случи с паметника „ 1300 години”, всевъзможни съществени диалози с исторически, професионални и идейни причини – към този момент са колкото безсмислени, толкоз и основаване на неестествен полемичен ореол към едно разрушително деяние и неговите реализатори, при цялостно неявяване на обикновена креативна просветеност – доколкото въобще в тази ситуация може да съществуват сходни причини!
Свидетели сме на една чудовищна операция, в която дезинформацията, лъжата и нападателната градска занемареност нарушиха всички правни и художествени правила. По-добре от всички идеолози и убийци в това духовно нападение – знам какво е проведена политическа и социална разпра – тъй като персонално съм я претърпял и този дух и тон на „ гласа национален “ ми е прочут от най-високите тонове до анонимния шепот на най-ниските. И тази свирка, която по този начин старателно надува доктор Чобанов, до болежка е позната във всичките й подправени тонове. И в случай че в миналото от боязън и насила се надуваше свирката, през днешния ден още веднъж възраждаме и реанимираме един явно безценен мъртвец на властта. Най-тъжното и спекулативното е опълчването на починалите от Първи и Шести пехотен полк на паметта на България, а този монумент бе знак на българската история – не на словесните политически модификации на разрушителите му.
Лъжа е, че войнишкият мемориал е опустошен надали не с булдозери, с цел да се построи върху него паметника „ 1300 години България”! Не единствено войнишкият мемориал, целият регион с казармите (ясно за какво?) беше опустошен от англо- американскиге бомби и това би трябвало да го знаят на първо място тези, които демонстрират тържествените парадни фотоси на мемориала преди бомбардировките, спестявайки да покажат пустошта по-късно и какво беше оживяло! Подобна операция не е доста надалеч от практиката и на Третия райх, и пропагандата на комунизма! Не бих желал да допускам Софийската община в сходен жанр, но…!? А истината е, че булдозери в действителност влизаха, и то изпратени от общината, да разрушават паметника и това е документирано със злокобни фрагменти и то много по-рано, преди последната нервност.
Всеки от нас има близки и родственици, починали във войните и няма целесъобразно деяние за спекулацията с паметта на мъртвите. Не по-малко от софийските общинари съм уверен, че Войнишкият мемориал би трябвало да бъде възобновен, само че по метод заслужен за смисъла и делото на починалите. Спорко, за разлика от всички неистини, които се изсипаха към паметника „ 1300 години България “, плочите на който надали не на другия ден са почнали да падат – и ти, и аз, и тези, които бяха проектирали и изпълнявали цялата структура – знаят защо става дума! Не си припомням няколко години по-късно, когато възторжените членове на „ Юнеско “ се снимаха и пред паметника – да са им падали плочи върху главите?! През 2003 година, когато към момента имаше монумент, въпреки и оставен на произвола и разрухата – експертна комисия, назначена от основния проектант – от инженери и архитекти, дружно с мен и теб, излезе с експертно мнение и рекомендации за изцяло подсилване и някои усъвършенствания с към този момент модерни технологии. Ако не се неистина – и основният конструктор инж. Румен Младжов изпрати в детайли писмо до общината от Щатите, с съответни оферти за опазване на паметника.
Е, и какво?! Публичното препикаване, още по-обилно и по- нападателно, продължи, дружно с безразличието и безхаберието на всички политически, държавни и общински управляващи – неми очевидци на едно към този момент рисково архитектурно-пластическо оборудване – знак на времето, в което живеем. Когато прочетох стенограмата на общинската конференция, още веднъж жалост ми стана за кметицата – в какво е нагазила, само че се успокоих, когато разбрах, че „ великодушното” им предложение, да участваш в личната си екзекуция, не се е получило! Разбирам безсмислието и нашата доверчивост в тази неуместна дискусия – професионална общественост против властово самочувствие и политическа надменност! И въпреки всичко фактът, че толкоз младежи и у нас, и от чужбина – архитекти и художници, и представители на други креативен обединявания застанаха в отбрана на паметника – е и вяра, и обезпокоителен знак за цялостно разминаване на власт и просвета на гражданско държание.
Дано някой въпреки всичко поеме отговорността и има достолепието да разбере какво значи сходна укрепление. А има ли укрепление, ще има и жертви! Страшно е, когато жертвата е знак на националната ни история. Извинявай, тебе не те мисля – толкоз креативен тествания си минал, толкоз пъти си отхвърлян и по-късно адмиративно одобряван, че в избрана степен това стана жанр на креативната ти биография. Тук те отхвърлят, а по същото време си стигнал до най-авторитетните европейски музеи. Дори единствено това да беше, отвън мощния ти еластичен гений, е задоволително съображение за самочувствието и достолепието на един създател. Но има неща, които са отвън персоналната драма и засягат цялата духовна атмосфера – нездравословни и рискови със самия факт, че е допустимо, че през днешния ден има среда, в която вирее и се насърчава гласа и дейностите на посредствеността и неграмотността, комплексите и неосъществените креативен упоритости, генно модифицираните парникови интелектуалци и закъснели знаменосци, които се втурнаха да хвърлят съчки в кладата. Вече става дума не за приемане или неприемане на един монумент, не за неговата символика, не за политическите пристрастености и пристрастия, а за ликвидирането, унижението и унищожаването на креативното начало и изстрадания път на един огромен създател, с който всяка културна нация би трябвало да се гордее.
И тук не бих търсил някаква подчиненост – кой по-първи, и кой по-големи съчки и камъни е хвърлял, само че универсалният интелектуалец Тони Николов ме задължава да го отделя, по простата причина, че аналитичният му полемичен дух и меракът да не остане по-назад, го разкриват какъв брой надалеч е от самата същина на това, какво е изкуство – от стила, средствата и формата, до неговото създаване и подстрекателство. Сам по себе си амбициозният му материал във вестник Сега „ 1300 и 13 спирали от тях “ заслужава изцяло внимание, само че тук ще се огранича единствено до Валентин Старчев и паметника „ 1300 години”. Ще изтъквам единствено една мисъл на въпросния създател, която изцяло подхожда на упоритостта му да нанесе цялостен удар освен на Старчев, само че въобще на всичко, обвързвано с 1300- годишнината. След убийствения въпрос, до който е стигнал изучавайки Людмила Живкова, на кого е идейното авторство на монумента – на Людмила Живкова или на Валентин Старчев, и „ професионалния “ извод, който ме върна в нашите провинциални разисквания на изложения някъде към 50-те години.
„ А истината е, че този паметник е може би най-големия идеологически бълвоч, забъркван в миналото.” Тук умишлено пропущам високия интелектуален жанр, с който забърква неповторим личен бълвоч, включващи Рьорих, и Агни Йога, и Ботев, и Роден, и Вера Мухина, … и с дърварско възприятие за подигравка -„ някои задгробни видения на Ванга “!!! Наивни ми Старчев, ти си си фантазирал, че организираш пространството, че решаваш пластични и структурни проблеми, че си търсил експресия и мощна пластичните форми, че дружно с архитектите изграждате знак, който владее пространството пред НДК, и така нататък, и така нататък, а в действителност с рецептите на Людмила Живкова си сготвил интелектуалната гозба на Тони Николов! Ако той единствено малко беше понижил високия градус на екзалтирания си угодничав възторг, би трябвало най-малко да се сети (ако въобще знае), че тази 1300 годишина не беше освен по неговия усет през днешния ден, само че и на огромния ни брат тогава.
И за какво? Би трябвало да знае, че по това време се построиха монументи като художествена реализация и историческа символика, пред които днешните паметничета, които Софийската община ръси тук и там, са като грозни детски играчки. Достатъчен е единствено „ Климент Охридски” на Далчев, Самарското знаме в Чадър Могила, Шуменският монумент и „ Асеневци “ на Крум Дамянов, Самуил на Самуиловата цитадела и „ Патриарх Евтимий” на Гондов, „ Книжовниците “ в Преслав, „ Захари Стоянов “ и „ Колесницата “ край Благоевград на Иван Нешев, „ Съединението “ в Пловдив и „ Аспарух “ в Добрич на Величко Минеков, Колоната с буквите на Галин Малакчиев, композицията на Павел Койчев на гарата в Благоевград, скулптурната комбинация на Димитър Бойков в Пантеона в Котел и т.н…. Да не приказваме за неповторимия синтез на архитектурата и пластическите изкуства в НДК, дело на едни от най-хубавите художници и архитекти. Материалът на господин Николов в действителност ни разкри една обикновена и значима истина – може да имаш самодоволното самочувствие на Александър Кьосев, да си дежурен участник в исторически и литературни излъчвания като господин Николов, да си експерт по всички тематики като Иван Стамболов-Сула или…
Явор Дачков го пропущам, тъй като ми е комплициран за формулиране, само че за сметка на това – доцент доктор Тодор Чобанов ми е изцяло явен със дилемите, които изпълнява; описът е доста по-дълъг – от хигиенични съображения ще спестя Дурмана и в миналото изключения за плагиатство от СБХ – Яхнаджиев, само че и в този тип единствено удостоверява какъв брой си надалеч от характерностите на пластическото изкуство, от вълненията, които носи и не на последно място – вечно да си пропуснал първите седем години в живота на цвета, линията и формата. Може доста да знаеш, да си огромен меломан, да познаваш историята и литературни обстоятелства, да цитираш даже и себе си, само че пред два цвята един до различен, пред светлините и сенките на една форма, пред тишината на пластическото знание – да си цялостен профан.
Всъщност Тони Николов ни направи една огромна услуга – сподели кой къде е, и какъв брой надалеч е разрушителната буря от уникалността и архитектурно-пластическите качества на паметника! Разбира се, паметникът има съперници, които не може да не уважаваш, като Михаил Неделчев – и за позицията в едно комплицирано и мъчно време, и за цялостния му креативен принос. Драги Спорко, – апелирам те, и като другар, и като човек, който знае какво можеш и какво си постигнал за актуалната статуя, апелирам те – не позволявай изстъпленията да обиден душата ти и да доближат сърцето ти!
Толкова доста безумия и толкоз доста претенденти за почетната стълбичка на разрухата видяхме – повярвай ми, приказвам ти от персонален опит и ти го знаеш – не заслужават и най-малкия боязън на наранената ти душа! Такъв подарък – Не! Ти имаш живота и архитектониката на пространството, силата и експресията на формата, мистерията на светлината и сянката…! Те са отвън тях! Ти си Валентин Старчев. Ти знаеш кой си! Ти имаш път! Те не знаят кои са! Въображаемият свят, в който живеят, не е техен.
Това е тяхната драма! Утре върху основите на заровения монумент общината ще хвърли пръст ище засади цветенца (ако към този момент не го е направила). Красота!!!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ