Светли петък е свързан с песнопения и в чест на

Светли петък е обвързван с песнопения и в чест на Божията майка и обновлението на богородичния храм в Цариград, наименуван „ Живоносен източник “.

Името на празника е превод на гръцкото му наименование и е обвързвано с целителен извор в гората край стените на Цариград.

Той е открит, с цел да не остане непочетена по време на пасхалните дни и тази, която стана майка на въплътилия се Божи Син - възкръсналия Спасител на света.

Името на празника е древен превод на гръцкото му наименование и е обвързвано с целителен извор в гората край стените на Цариград. Този регион в този момент е ангажиран от просторен гробищен комплекс, най-вече мюсюлмански, само че към самия извор Живоприемен източник има християнско гробище. Изворът е останал на към два метра под терена и в него плуват дребни златни рибки, по тази причина мястото и покрайнината от епохи носят турското наименование Балъклъ - " рибно (място) ".

Има две антични митове за появяването на това наименование. Те отнасят появяването на свещеното място към V или VI век, надлежно към времето на разнообразни императори. По-известното поверие приказва за Лъв I Тракиец. Когато отивал като елементарен боец в Цариград, в гората недалече от градските стени той срещнал слепец, който го помолил за вода. Тогава един глас му показал извора.

След като пил от водата и си измил очите, слепият прогледал и предсказал на воина, че ще стане император и ще построи черква до извора. Така се появила почитта към света Богородица край този извор, а последователно празникът станал прочут и уважаван по целия православен свят.

Чества се паметта на свети деятел и евангелист Марк, който е един от четиримата евангелисти, описали живота и активността на Иисус Христос. Той бил също един от седемдесетте апостоли и разпространявал Неговото обучение, а също така оставил и документално ревю на това, което проповядвал.

Евреин родом, той се казвал Йоан, само че носел и второ, римско име - Марк, какъвто бил обичаят тогава. Смята се, че той е младежът, който при залавянето на Иисус Христос през нощта и воденето му на съд при първосвещеника вървял обгърнат в платно след тълпата. Това сведение дава единствено Марк, без да показва име - от невзискателност античните създатели не посочвали имената си. Явно Марк спял, когато в дома им пристигнали да оповестят за залавянето на Учителя, по тази причина станал, завил се в някакво платно и хукнал да види какво става. А когато бойците се пробвали да го заловят, той се отскубнал и избягал гол.

Споменава се в " Деяния апостолски ", че Марк и майка му Мария давали заслон на Иисус в своята йерусалимска къща. Според антично църковно поверие в тази къща Иисус Христос направил Тайната вечеря с учениците Си, в нея Той се явил на апостолите след възкресението Си, там след това били събрани апостолите, когато Светият Дух слязъл върху тях в деня на празника Петдесетница. По-късно Йоан или Марк, придружавал апостолите Павел и Варнава, чийто племенник бил, при проповедта им в Кипър, само че се отказал да продължи с тях в Мала Азия и по тази причина Павел не изискал да го вземе при идващото проповедническо пътешестване. Тогава Марк станал асистент на деятел Петър, бил с него и в Рим. Там в средата на първи век Марк написал своето евангелие, чиито читатели очевидно не били евреи, тъй като той в текста си изяснява еврейски думи и места в Палестина, а и повече от другите евангелисти употребява латински думи.

После свети Марк проповядвал в Египет, където имал огромен триумф, само че бил преследван за това и починал като страдалец.

Чества се и възобновяване на Българската патриаршия, и паметта на свети апостол Симон Зилот.

На светли петък имен ден честват Жива, Живка, Живко, Зоя.

Светлата седмица се назовава по този начин, тъй като възкресението на Христос носи прояснение за всички.

През цялата Светла седмица не се венчава в храмовете, тъй като празничните дни са отдадени на Христовото възкресение.

Не се пости и в дните, избрани за пост през седмицата – сряда и петък. Тази седмица се яде блажна храна.

Седмицата е наричана още и Томина неделя. Свързана е с името на Тома – един от 12-те апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение.

Когато мълвата се разчула за изчезналото тяло господне, единствено деятел Тома не повярвал и поискал да пипне раните от гвоздеите на Иисус, с цел да се убеди във възкръсването му. След като Христос му се явил, той самичък се убедил в истината. Оттогава остава и изразът „ Тома погрешни “, а денят – Томина неделя.

Православните християни се поздравяват с „ Христос воскресе “ до Възнесение, съблюдава се 40 дни.