Светли петък е петият ден на Светлата седмица след Великден,

Светли петък е петият ден на Светлата седмица след Великден, в който се благославя свети деятел Петър.

В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник - светите апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител. Седмият ден се назовава Томина неделя. Тази седмица е наситена и с момински празници.

На светли петък се отбелязва и празникът Живоприемни източник, или по-точно Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник.

Празникът Живоприемни източник, или по-точно Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник. Свързан е с " обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград, и се назовава " Живоприемен източник ", или още " Балъклъ ". Така е записано при започване на синаксара на празника. Празникът обаче има своята предистория, обвързвана с знамение, осъществено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до през днешния ден построеният през 1833-1835 година храм " Живоприемен източник ".

Ето какво споделя синаксара на празника. Преди още да възлезе на императорския трон, бъдещият василевс Лъв I, именуван Макелий, разхождайки се по това място, видял един заблудил се слепец да броди из гъсталака. Слепецът помолил младия Лъв да му откри вода, с цел да утоли жаждата, която изпитвал, и той " навлязъл в гъстата гора, търсил тук и там вода и като не намерил, върнал се наскърбен ". Тогава чул женски глас: " Не трябваше, Лъве, толкоз да се трудиш да търсиш вода, тъй като водата е наоколо ". Ободрен от гласа, Лъв възобновил търсенето, само че то и в този момент било безуспешно. И още веднъж се чул гласът: " Императоре Лъве, влез по-навътре в гъстата гора и ще намериш локва; ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца; ще намажеш с калчица слепите му очи и незабавно ще познаеш коя съм, тъй като от дълго време съм на това място ".

Така и станало. Изпълнило се освен чудното проглеждане на слепеца, само че не след дълго време Лъв станал и император. " Този добър и преклонен човек, прочут със своята добродетелност и състрадание ", още тогава разпознал в гласа и чудото с изцелението Пречистата Владичица, Майката Божия. След като се изпълнило пророчеството за неговото възкачване на императорския византийски трон, на мястото, от което почерпил водата, построил превъзходен храм. Божията Майка дала обещание на император Лъв: " В този храм аз ще извършвам молбите на тези, които идват при мен с вяра и непоколебима религия. И няма да има нищо, което да ми пречи или да не ми се подчини ­ нито бяс, нито болест, превъзхождаща лекарското изкуство " (цит. по Алис-Мери Талбот, " Чудотворньiе образьi в константинопольском храме " Живоносного източника ", Сб. " Чудотворная икона в Византии и Древней Руси ", Москва 1996 г.).

И в действителност, тук ставали най-различни чудеса. Синаксарът на празника Живоприемни източник, загатва за имп. Юстиниан Велики (527- 565), " който зле страдал от задръжка на урината, и получил тук изцерение ". В знак на признателност " той построил църквата още веднъж, още по-голяма и по-красива ". Във времето на императорите Василий Македонец и сина му Лъв Мъдри " станали доста чудеса на излекуване от най-различни заболявания ­ неплодородие, червени отоци, червен вятър, кръвоизливи, течения, огница, рани, циреи, рак, кожни заболявания и други ".

Синаксарът предава и описа за един възкресен труп от Тесалия, който умрял в кораба на път за Константинопол преди още да стигне до Живоприемния източник. " Преди обаче да издъхне, старателно помолил моряците да го откарат в църквата на извора и преди да го погребат, да излеят върху натрупа му три ведра от водата на извора ". Моряците изпълнили молбата му и когато " излели върху натрупа му три ведра вода, мъртвият оживял ".

Сред тези, които тук изпитали помощта на Божията Майка, били и самият император Лъв Мъдри, който страдал от камъни в бъбреците, брачната половинка му Теофана и брат му Стефан, измъчен от охтика (туберкулоза). Също и светите патриарси Йоан Йерусалимски Милостиви и Тарасий Цариградски.

А следното знамение посочило, че Пресвета Богородица обитава на " това място от дълго време " и бди над него. След доста години при заплаха от сриване Майката Божия се явила на събраните в храма богомолци и ги предизвестила да го изоставен. " Когато и последният човек излязъл, храмът се сгромолясал ".

Това знамение евентуално е станало при едно от земетресенията, които нанесли съществени провали на Константинопол през VIII и IX в. За страдание храмът дружно с манастира при него потърпевши при обсадата на Константинопол от българския цар Симеон през 924 година, който изгорил целия комплекс. Впоследствие обаче, за четири години той бил възобновен в целия си искра.

През 1422 година при обсадата на Константинопол от султан Мурад II в манастира бил ситуиран основният щаб на османските турци. Манастирът с храма най-вероятно е погубен при завладяването на Константинопол през 1492 година Доказателство за това е свидетелството на френския странник Пиер Жилес, който през 1547 година посетил Константинопол, към този момент като столица на Османската империя. В своите пътни бележки той отбелязал, че храмът към този момент не съществува, само че болните продължавали да посещават Живоприемния източник.

По превъзходен метод точно посредством Живоприемния източник Божията Майка ясно и изрично посочила, че същинското плодородно и богоугодно вероизповедание е единствено православното.

След като през 1204 година Византия е разгромена от рицарите на IV Кръстоносен поход и столицата на православния свят Константинопол е превърната в център на новооснованата на нейно място Латинска империя, " великите и свръхестествени чудеса, които са ставали в този храм на Майката Божия, секват " (цит. по А. М. Талбот). Отдръпването на милостта на Пресвета Богородица от това място траяло освен от самото начало на латинското владичество (1204-1261), само че и по времето на възобновяване на Византия при император Михаил VIII (1259-1282), който сключил Лионската уния от 1274 година " Божествената берекет се върнала над източника във Влахерна единствено откакто имп. Андроник II Палеолог (1282-1328) се отказал от прозападната религиозна политика на татко си Михаил VIII ".

Между 1306 и 1328 година византийският историк Никифор Калист написал цяло съчинение, отдадено на Живоприемния Богородичен източник. Освен това основал и " богослужебно последование на открития празник ­ обновяване на църквата Живоприемни източник " (А.-М. Талбот). Никифор Калист обаче отбелязва, че това обновяване е станало в " първата събота след Пасха ", а не в първия петък.

В подобен случай обновлението, което през днешния ден се отбелязва на Светли петък, е осъщественото през 1835 година обновяване при Цариградския патриарх Константин I (1830-1834). През 1833 година патриарх Константин изискал от султана и получил позволение да построи още веднъж храма при Живоприемния Богородичен източник, който в продължение на четири века, от 1547 година когато Пиер Жилес видял, че е останало единствено аязмото, до този миг не е съществувал. Вероятно новоизграденият храм, който съществува и до през днешния ден, е бил осветлен от патриарха на Светли петък, и това празнично събитие влезнало в Синаксара.

Трябва да се означи обаче, че богослужебната прослава на Пресвета Богородица като Живоприемен и Животодаващ източник стартира директно след първото знамение в Балъклъ и се е развила след построяването на храма от император Лъв I и основаването на манастира там. Известно е още и това, че първият, който назовава Божията Майка Живоприемен източник и вкарва това название в църковна приложимост е преп. Йосиф Песнописец, живял през IX в.

Във времето на Никифор Калист се появява и приключеният иконографски вид на Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник, прочут през днешния ден в православния свят. Никифор Калист разказва храма и в него мозайка на Пресвета Богородица като Живоприемен източник, без да показва къде тъкмо е било мястото є. Мозайката е показана като " цялостно развиване на облика " (А.- М. Талбот). Там Божията Майка е изобразена фронтално и допоясно, седяща във фиала и държаща Младенеца Христос, благославящ с двете ръце. От фиалата изтича вода през два или три отвора и се влива в по-голям басейн под нея. " Божията майка е показана като източник, от който се излива Водата ­ Христос " (срв. Йоан. 4: 10, 14). Вероятно малко по-късно, след възобновяването на целителната мощ на Богородичния източник (сам Никифор Калист разказва петнадесет нови чудеса, станали при ръководството на имп. Андроник II) иконографите стартират да прибавят и облиците на болните, черпещи от животоспасителната, само че и целебна за душите вода.

Създаденият иконо-графски вид на празника Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник, в реалност е изображение на вътрешността на храма в Балъклъ. В центъра му е фиалата с животворната вода, върху която е изобразена Пресвета Богородица фронтално, с издигнати молитвено ръце, а в медальона на гърдите є е Младенецът Христос, благославящ. В двата горни ъгъла, императорската и патриаршеската фигури и съпровождащите ги велможи и духовни лица изобразяват церемониален вход в храма. Този иконографски вид на Живоприемния източник, дружно с богослужебното последование се популяризирал доста бързо из Византийската империя. Най-ранното непокътнато изображение отвън Константинопол е намерено в Мистра, Пелопонес, и е датирано от 1311 година (А.- М. Талбот).

В умозаключение заслужава да бъде посочена и една друга причина за свързване на празника на Пресвета Богородица ­ Живоприемни източник със Светли петък. Тя е духовна. Изразява я Неаполският и Ставрополски митрополит Варнава (Гръцка православна църква) в своя проповед на този ден. Негово Високопреосвещенство назовава Светли петък, " отдание на страшния Разпети петък, когато меч пронизва сърцето на Божията майка " (вж. Лука. 2:35), при типа на нейния почтено измъчен Син ". " Затова светата Църква умно отрежда първия петък след Пасха да бъде празник за прослава на тази, която роди Живата вода ­ Христос " (Йоан. 4:10, 14).

Имен ден честват Жива, Живка, Живко, Зоя.