Светлата седмица в християнския празничен календар започва веднага след Възкресение

Светлата седмица в християнския празничен календар стартира незабавно след Възкресение Христово и приключва с втората пасха в неделя. Нарича се Светла, тъй като Възкресението на Христос донася прояснение за всички.
В дните на Светлата седмица се популяризират светиите:
в Светли понеделник – светите апостоли;
в Светли вторник и сряда – св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей;
в Светли четвъртък – св. ап. Йоан и Яков;
в Светли петък – св. ап. Петър;
в Светла събота – св. Йоан Кръстител.
Тази седмица е наситена и с момински празници, измежду които максимален е честването на Светлата или Празната сряда. Според националните поверия на Светли понеделник, именуван още Разтурнипонеделник или Разметнипонеделник младежи излизали отвън селището, разграничени на две групи, като търкаляли група против група червени яйца. Според националната традиция с този обред се цели предпазването от градушка и предизвикването на изобилие. На Светлата или Празната сряда се извършва обичаят „ Мара Лишанка “ от девойки, които са лазарували. Те вършат кукла от откраднати чехли на бременни дами, която кукла назовават Мара Лишанка. След като измият лицето на булката и своите лица, се надяват, че са изпълнили положителната магия, с цел да бъдат обикнати от положителни момчета, а не от зли змейове, от които да имат деца. В същия ден се играе и по този начин нареченото Ладино хоро, в което още веднъж вземат участие девойки лазарки. В петък след Великден българинът чества Лятна Св. Петка. Край църкви и манастири с името на светицата се провежда празник с битки, надпревари и игри. На връщане от празника всеки гледа да срещне бременна със кърмаче, тъй като се смята, че те носят огромно благополучие. В този ден се обхождат градините и нивите за предотвратяване от градушка и за изобилие.
Светлата седмица завършва с Томина неделя, когато се боядисват яйца за душите на умрелите.
С тази неделя приключва първата извънредно тържествена и празнична седмица след празника Възкресение Христово. Основното събитие, което се възпоменава и участва в евангелието, е явяването на Исус Христос на неговите възпитаници, на което участва и деятел Тома. Църквата ни напомня това събитие, тъй като Христос посредством уверяването, което е дал на Апостол Тома демонстрира, че вярата от една страна има потребност от това да бъде тествана на процедура, да има едно житейско засвидетелствуване, само че въпреки това Исус Христос се обръща към Тома с думите: „ Тома, ти повярва, тъй като ме видя, само че блажени са тези, които са повярвали без да са ме видели”. Така Исус Христос показва, че доста по-силна е тази религия, която не търси физическото, сетивното уверяване. Това е посланието на днешния ден, който в действителност възпроизвежда цялата пасхална наслада от Възкресението. На този ден Иисус Христос дава специфична власт на своите възпитаници – да простят грехове. Чрез даването на благословията на Светия дух, той „ учредява” свещенството в църквата. Това е вторият основен миг в евангелското събитие на днешния ден. След като самият Исус Христос възкръсва, побеждава гибелта, учредявайки своята черква, той дава на апостолите една специфична власт за богослужение. Затова те да продължат неговото избавително дело към този момент като дело на църквата с балгодатта на Светия дух.