Светла Дамяновска – гл. експерт „Култура и художествена галерия“ към

Светла Дамяновска – гл. специалист „ Култура и художествена изложба “ към общинска администрация – Мездра, завоюва нова премия за християнска творба от конкурс „ Емпирей “ на Асоциация за поощряване на християнското художествено слово с описа „ Миросаното дърво “.
Със забележителен нюх и художествено майсторство авторката съпоставя и опълчва минало и настояще, езически и древен вярвания и постулати, легенда и действителност, правила на държание, човешки характери и нравствени послания. В текста ловко са преплетени християнски претекстове за вярата и безверието, за съзиданието и жестокостта, за прегрешението и наказването. Вековният дъб, трансфорат от заклещените от чумата индивиди в Божието миросано дърво на живота, със силата на христовата религия, носена от закования за дънера отсечен от османлиите черковен кръст, сторва знамение – лекува заболявания и болежка. Преражда се в дърво на мирозданието, по чиито клони търсещите излекуване страдалци връзват „ парцалчета от облеклата си, с цел да оставят тук страданието вечно. “ Вяра в Божието и човешкото положително, в добротворчеството като изконна християнска добродетел е водещото авторово обръщение. Но разказът визира и внушава и други нравствени постулати, в които като хора, постъпващи и вярно, и неправилно, би трябвало да се вслушаме: Човек съгражда и разрушава, живее праведно и неверно, има вяра и отхвърля, смята се за божие създание или се себеиздига в богоравен. Всеки има своя мяра, с която претегля постъпките си. Но без значение каква е тя, посланията на създателя са ясни и всемирен:
Чудото идва при оня, който има вяра в него. Добротата ще избави света. Няма ненаказано зло. Изкуплението за извършен грях взема почтени жертви.
Освен с мъдри житейски и древен изкази, разказът впечатлява с изразителна и прецизирана лексика и богата художествена изразност. Избраната форма „ роман в описа “ и бездиалогичната тирада са добре премислени и подхождат на главния прийом на изображение – действена характерност. Архаичната лексика и актуалният литературен език са ловко употребявани и акцентират колорита на изобразяваната ера. Привидно, като в контрапункт, те обрисуват главната бинарна съпротива в описа – добротворчество и злочинство. Символиката е издирван прийом: миросаното дърво – знак на вярата, отсеченият противен пън – убитото, само че неизкоренено положително, бялата светлина – божието отмъщение. Засилена приложимост в описа имат епитетите, внушаващи запаметяващи се зрителни асоциации - „ многочислени змийски дупки “, „ запъхтяна и разрошена “, „ голямо прастаро дърво “, „ земята беше спечена и каменлива “.
Единството сред форма и наличие е аршин за художествената стойност на описа, а закодираната в него мъдрост прави здрави християнските ни и човешки корени.