Св. синод подкрепя инициативата за национална стратегия за закрила на детето
Светият синод поддържа самодейността на Министерския съвет на Република България, посредством напъните на специалистите от Държавната организация за протекция на детето, да се създаде, предложи за публично разискване и одобри от държавните институции нова Национална тактика за детето, определяща главните насоки и цели на публичната и държавна политика за протекция на детето за идващия интервал от 2019 до 2030 година. Това се споделя в мнение от Светия синод на БПЦ-БП за плана на тактиката за детето.
От Светия синод приветстват метода на неприкритост и обществено разискване на сходни значими стратегически документи на държавната политика с присъединяване на представители на гражданското общество и опцията за открита полемика върху главните цели и бъдещи ограничения на тази жизненоважна за цялото общество държавна тактика и политика за детето и фамилията в Република България. Националната тактика за протекция на детето следва да обгръща главните цели и ограничения на държавната политика, които постановат сливане напъните на способените институции на страната и цялото гражданско общество.
Като изключително значим стратегически и политически документ, който има отношение към всяко българско семейство, бъдещето на децата и на цялата българската нация, тази тактика следва да обгръща най-важните цели за развиване на обществото и фамилията посредством използване на всички форми на съдействие, синхрон и съгласуваност на държавните органи с просветителните институции, цивилен структури, наставнически общности и заинтригувани лица в процеса на консенсусно разискване, разработване и използване на политики за превъзмогване на спешните фактори за демографски срив, поощряване на раждаемостта, поддръжка за фамилията и протекция на децата, се показва в мнението.
В него се отбелязва, че Българската православна църквата през последните години следи с нараснало внимание проблемите на обществото и фамилията, и демонстрира дълготраен и неотслабващ интерес към въпросите на духовно-нравственото образование и религиозното обучение на децата и младежите, както в фамилията, по този начин и в днешното учебно заведение. Като грижовна майка за българския народ тя споделя паниките и терзанията на доста родители и педагози от актуалните проблеми на възпитанието на децата в нашето общество и следи със угриженост положението на днешното семейство, въпросите за правата и ползите на детето в фамилната среда и учебното заведение, проблемите на децата в риск и измененията в държавните и интернационалните стандарти за родителска грижа и протекция на децата в риск.
Според БПЦ в тактиката се стартират " интернационалните стандарти за протекция на детето ", които влизат в несъгласие с съществени правила на българското законодателство, като основават предпоставки децата да се третират от държавните обществени служби по отбрана на правата на детето като независима страна при практикуване на цивилен и човешки права отвън обсега на откритите права на родителите или техните настойници. В този " нов метод ", който е залегнал в концептуалната рамка на плана за тактика, се вижда залагане на условия за едно бъдеще, в което българското семейство и българският родител, както и българското учебно заведение и българският преподавател, още по-сериозно ще бъдат възпрепятствани да оказват своето благотворно възпитателно влияние върху личностното развиване и духовно израстване на децата и учениците, защото ще бъдат лишени от авторитетното подпомагане на най-важния и пръв стожер във възпитанието и образованието на подрастващите - фамилията.
Необходимо е да се уточняват ограниченията за протекция на детето за да не се позволява колизия с родителските права заради съществуването на дисбаланс в оферти модел сред правата на детето, правата на родителите и правата на фамилията, което може да предизвика опълчване сред родители и деца, и да докара до неподходящи последствия на разрушение на взаимоотношенията в фамилията и на одобрения от традицията и закона модел на българското семейство. В настоящия вид на плана за тактика е налице наклонност за подценяване на фамилията като общественост от генетично, прочувствено и духовно свързани лица, съотговорни за личностното развиване и благопреуспяване на детето и за общото благополучие в фамилния живот, декларират от Светия синод.
И акцентират, че ограниченията за протекция на детето от другите типове принуждение и тормоз в фамилията не следва да водят до държавна политика за омаловажаване на фамилията и обезценяване на родителските права в процеса на образование на децата, а до целенасочена поддръжка за фамилията и родителите, ориентирана към тяхното отговорно отношение и съответна грижа за децата в фамилната и учебна среда. В настоящия модел на тактиката липсват заложени правила и цели за поддръжка на родителите за придобиване на потенциал за извършване на техните наставнически права и отговорности за развъждане на децата в фамилията, като се презюмират властови връзки сред родители и деца, и непочтеност от страна на родителите и некадърност за съответна грижа и отбрана правата и ползите на децата.
Търсенето на средства за битка със случаи на физическо и психическо принуждение от страна на родители над деца не трябва да води до генерално свиване на родителските пълномощия у нас. Повечето български родители са положителни и виновни родители и не е заслужено те да бъдат ограничавани и заплашвани поради виновността на дребен % безотговорни родители, които демонстрират ниска угриженост или даже експанзия по отношение на децата си заради разнообразни социално-психологически аргументи или слаб наставнически потенциал.
Проектът на тактика би трябвало да регистрира, че закрилата над родителските права е в интерес и на самото дете. При възникването на някакъв проблем, обвързван с детето, тези, които са го родили, отглеждат го и го възпитават, никога не трябва да бъдат вкарвани в ролята на " първи обвинени " и " отговорни по хипотеза ". Още по-малко тактиката следва да позволява обособяване на детето от родителите му при незадоволителни, нееднозначни и спорни данни за тормоз в фамилията по отношение на детето, се показва в мнението от Светия синод, цялостният текст на което е оповестен в уеб страницата на Българската патриаршия.
От Светия синод приветстват метода на неприкритост и обществено разискване на сходни значими стратегически документи на държавната политика с присъединяване на представители на гражданското общество и опцията за открита полемика върху главните цели и бъдещи ограничения на тази жизненоважна за цялото общество държавна тактика и политика за детето и фамилията в Република България. Националната тактика за протекция на детето следва да обгръща главните цели и ограничения на държавната политика, които постановат сливане напъните на способените институции на страната и цялото гражданско общество.
Като изключително значим стратегически и политически документ, който има отношение към всяко българско семейство, бъдещето на децата и на цялата българската нация, тази тактика следва да обгръща най-важните цели за развиване на обществото и фамилията посредством използване на всички форми на съдействие, синхрон и съгласуваност на държавните органи с просветителните институции, цивилен структури, наставнически общности и заинтригувани лица в процеса на консенсусно разискване, разработване и използване на политики за превъзмогване на спешните фактори за демографски срив, поощряване на раждаемостта, поддръжка за фамилията и протекция на децата, се показва в мнението.
В него се отбелязва, че Българската православна църквата през последните години следи с нараснало внимание проблемите на обществото и фамилията, и демонстрира дълготраен и неотслабващ интерес към въпросите на духовно-нравственото образование и религиозното обучение на децата и младежите, както в фамилията, по този начин и в днешното учебно заведение. Като грижовна майка за българския народ тя споделя паниките и терзанията на доста родители и педагози от актуалните проблеми на възпитанието на децата в нашето общество и следи със угриженост положението на днешното семейство, въпросите за правата и ползите на детето в фамилната среда и учебното заведение, проблемите на децата в риск и измененията в държавните и интернационалните стандарти за родителска грижа и протекция на децата в риск.
Според БПЦ в тактиката се стартират " интернационалните стандарти за протекция на детето ", които влизат в несъгласие с съществени правила на българското законодателство, като основават предпоставки децата да се третират от държавните обществени служби по отбрана на правата на детето като независима страна при практикуване на цивилен и човешки права отвън обсега на откритите права на родителите или техните настойници. В този " нов метод ", който е залегнал в концептуалната рамка на плана за тактика, се вижда залагане на условия за едно бъдеще, в което българското семейство и българският родител, както и българското учебно заведение и българският преподавател, още по-сериозно ще бъдат възпрепятствани да оказват своето благотворно възпитателно влияние върху личностното развиване и духовно израстване на децата и учениците, защото ще бъдат лишени от авторитетното подпомагане на най-важния и пръв стожер във възпитанието и образованието на подрастващите - фамилията.
Необходимо е да се уточняват ограниченията за протекция на детето за да не се позволява колизия с родителските права заради съществуването на дисбаланс в оферти модел сред правата на детето, правата на родителите и правата на фамилията, което може да предизвика опълчване сред родители и деца, и да докара до неподходящи последствия на разрушение на взаимоотношенията в фамилията и на одобрения от традицията и закона модел на българското семейство. В настоящия вид на плана за тактика е налице наклонност за подценяване на фамилията като общественост от генетично, прочувствено и духовно свързани лица, съотговорни за личностното развиване и благопреуспяване на детето и за общото благополучие в фамилния живот, декларират от Светия синод.
И акцентират, че ограниченията за протекция на детето от другите типове принуждение и тормоз в фамилията не следва да водят до държавна политика за омаловажаване на фамилията и обезценяване на родителските права в процеса на образование на децата, а до целенасочена поддръжка за фамилията и родителите, ориентирана към тяхното отговорно отношение и съответна грижа за децата в фамилната и учебна среда. В настоящия модел на тактиката липсват заложени правила и цели за поддръжка на родителите за придобиване на потенциал за извършване на техните наставнически права и отговорности за развъждане на децата в фамилията, като се презюмират властови връзки сред родители и деца, и непочтеност от страна на родителите и некадърност за съответна грижа и отбрана правата и ползите на децата.
Търсенето на средства за битка със случаи на физическо и психическо принуждение от страна на родители над деца не трябва да води до генерално свиване на родителските пълномощия у нас. Повечето български родители са положителни и виновни родители и не е заслужено те да бъдат ограничавани и заплашвани поради виновността на дребен % безотговорни родители, които демонстрират ниска угриженост или даже експанзия по отношение на децата си заради разнообразни социално-психологически аргументи или слаб наставнически потенциал.
Проектът на тактика би трябвало да регистрира, че закрилата над родителските права е в интерес и на самото дете. При възникването на някакъв проблем, обвързван с детето, тези, които са го родили, отглеждат го и го възпитават, никога не трябва да бъдат вкарвани в ролята на " първи обвинени " и " отговорни по хипотеза ". Още по-малко тактиката следва да позволява обособяване на детето от родителите му при незадоволителни, нееднозначни и спорни данни за тормоз в фамилията по отношение на детето, се показва в мнението от Светия синод, цялостният текст на което е оповестен в уеб страницата на Българската патриаршия.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ