18 август: Почитаме Свети Йоан Рилски - небесният покровител...
Свети Йоан Рилски, именуван още Иван Рилски, е най-почитаният български светец. Роден е край днешна Дупница, в селището Скрино, по времето на Първата българска страна. Още от ранна възраст демонстрира дълбока религия и блян към преклонен живот – раздава наследеното си имущество на бедните и избира монашеския път.
От манастир към усамотение
Йоан стартира духовния си живот в манастира „ Св. Димитър “ край Дупница, само че скоро усеща, че същинският му път е в усамотението. Той се отдръпва високо в Рила планина, където живее в пещери и скални ниши, отдавайки се на пост и молитва.
Вестта за светеца доближава до владетеля Цар Петър I, който пожелава да го види. Йоан Рилски обаче отхвърля персонална среща, приемайки единствено малко храна, само че отхвърляйки злато и блага. С този жест той акцентира независимостта на духовността от светската власт.
Началото на Рилския манастир
Учениците на Йоан, привлечени от неговия образец, основават към него първата монашеска общественост в Рила. Така поражда Рилският манастир – бъдещият нравствен и културен стожер на българския народ. През вековете той ще се трансформира в страж на книжовността, просветата и националната еднаквост.
„ Заветът “ – духовното наследство
Свети Йоан Рилски оставя документално наследство – „ Завет на свети Йоан Рилски “. В него наставлява монасите да живеят в примирение, труд и взаимопомощ, надалеч от блян към власт и благосъстояние. Тези правила остават настоящи и през днешния ден като основа на българското монашество.
Светецът умира на 18 август 946 година, на към 70-годишна възраст. Мощите му се трансформират в чудотворни реликви, които епохи наред са пренасяни из разнообразни места, до момента в който през 1469 година се завръщат дефинитивно в Рилския манастир.
Култът към свети Йоан Рилски излиза отвън рамките на България – уважаван е в Сърбия, Румъния, Русия и други православни страни. У нас той е възприеман като небесен настойник и нравствен бранител на българите.
Денят на свети Йоан Рилски
Всяка година на 18 август православните християни означават успението на свети Йоан Рилски. Това е ден на примирение, молитва и духовно припомняне за силата на вярата. Делото му потвърждава, че духовната непорочност е непреходна и въодушевява генерации наред.
От манастир към усамотение
Йоан стартира духовния си живот в манастира „ Св. Димитър “ край Дупница, само че скоро усеща, че същинският му път е в усамотението. Той се отдръпва високо в Рила планина, където живее в пещери и скални ниши, отдавайки се на пост и молитва.
Вестта за светеца доближава до владетеля Цар Петър I, който пожелава да го види. Йоан Рилски обаче отхвърля персонална среща, приемайки единствено малко храна, само че отхвърляйки злато и блага. С този жест той акцентира независимостта на духовността от светската власт.
Началото на Рилския манастир
Учениците на Йоан, привлечени от неговия образец, основават към него първата монашеска общественост в Рила. Така поражда Рилският манастир – бъдещият нравствен и културен стожер на българския народ. През вековете той ще се трансформира в страж на книжовността, просветата и националната еднаквост.
„ Заветът “ – духовното наследство
Свети Йоан Рилски оставя документално наследство – „ Завет на свети Йоан Рилски “. В него наставлява монасите да живеят в примирение, труд и взаимопомощ, надалеч от блян към власт и благосъстояние. Тези правила остават настоящи и през днешния ден като основа на българското монашество.
Светецът умира на 18 август 946 година, на към 70-годишна възраст. Мощите му се трансформират в чудотворни реликви, които епохи наред са пренасяни из разнообразни места, до момента в който през 1469 година се завръщат дефинитивно в Рилския манастир.
Култът към свети Йоан Рилски излиза отвън рамките на България – уважаван е в Сърбия, Румъния, Русия и други православни страни. У нас той е възприеман като небесен настойник и нравствен бранител на българите.
Денят на свети Йоан Рилски
Всяка година на 18 август православните християни означават успението на свети Йоан Рилски. Това е ден на примирение, молитва и духовно припомняне за силата на вярата. Делото му потвърждава, че духовната непорочност е непреходна и въодушевява генерации наред.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ